Решение № 2642 от 08.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. Варна, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Василев при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело № 20223110102859 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. МЛ. ИВ. с ЕГН **********, срещу „Е. М." ****иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че за ответника е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията срещу ищеца в размер на сумата от 3 740.03лв. /три хиляди седемстотин и четиридесет лева, три стотинки/, дължима по договор за потребителски кредит № ******/ 16.09.2010год., съгласно извлечение от счетоводните книги на ***** И Е* Д*Б* АД към 21.06.2011год., от която 3 437.21лв. /три хиляди четиристотин тридесет и седем лева, двадесет и една стотинки/ главница, 262.98 лв. /двеста шестдесет и два лева, деветдесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 16.10.2010г. до 21.06.2011г., 39.84 лв. /тридесет и девет лева, осемдесет и четири стотинки/ наказателна лихва за периода от 16.11.2010 г. до 21.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.07.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 377.44 лв. /триста седемдесет и седем лева, четиридесет и четири стотинки/ за направени по делото разноски, от която 74.80лв.

/седемдесет и четири лева, осемдесет стотинки/ държавна такса и 302.64 лв.

/триста и два лева, шестдесет и четири стотинки/ адвокатско възнаграждение с включено ДДС, на основание чл. 418, ал.1 от ГПК, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 10993/2011г. по описа на XVI състав на ВРС в полза на "Ю. И Е* Д. Б." АД с ЕИК *********9, и които вземания са 1 прехвърлени на „Е. М." Е. с ЕИК *****.

Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 10993/2011г. по описа на XIV състав на ВРС е издадена заповед за изпълнение от 21.07.2011г. и изпълнителен лист, с който длъжникът е осъден да заплати на "Ю. И Е. Д.Б." АД с ЕИК ***** сумата от 3 740.03лв. /три хиляди седемстотин и четиридесет лева, три стотинки/, дължима по договор за потребителски кредит № *****/ 16.09.2010год., съгласно извлечение от счетоводните книги на Ю. И Е. Д.Б.

АД към 21.06.2011год., от която 3 437.21лв. /три хиляди четиристотин тридесет и седем лева, двадесет и една стотинки/ главница, 262.98 лв.

/двеста шестдесет и два лева, деветдесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от 16.10.2010г. до 21.06.2011г., 39.84 лв. /тридесет и девет лева, осемдесет и четири стотинки/ наказателна лихва за периода от 16.11.2010 г. до 21.06.2011 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.07.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 377.44 лв. /триста седемдесет и седем лева, четиридесет и четири стотинки/ за направени по делото разноски, от която 74.80 лв. /седемдесет и четири лева, осемдесет стотинки/ държавна такса и 302.64 лв. /триста и два лева, шестдесет и четири стотинки/ адвокатско възнаграждение с включено ДДС, на основание чл. 418, ал.1 от ГПК.

Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист, по искане на Ю. И Е. Д.Б.АД било образувано изпълнително дело № 1880/2011г. по описа на ****С. Д. К.-Д. В последствие, през 2016г. вземането било прехвърлено на ответника „Е. М." Е., като повече от 5 години по делото не били извършвани изпълнителни действия. Във връзка с това ищецът развива подробни съображения за изтекла погасителна давност по отношение на горепосочените вземания, съобразно чл. 116 б. „в" от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите пот. 10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на изложеното ищецът намира, че в настоящия случай може да се направи категоричното заключение, че след образуване на изпълнителното производство последното изпълнително действие спрямо длъжника е осъществено преди повече от 5 години, след което не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат преклузивния срок по чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, нито такива, прекъсващи давността. Счита, че дори и обстоятелството, че изпълнителното дело е започнато по време на действие на ППВС №3/18.11.1980г. не променя този факт, доколкото след изтичане на двугодишния срок делото е перемирано, като от датата на прекратяването му по право е започнала да тече нова погасителна давност за вземането, която също е изтекла.

Горното мотивира ищеца да предяви настоящата искова претенция, както и да претендира присъждане на разноски за предоставена му безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата от адвокат И.А. от ВАК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор , в 2 който сочи, че предявената искова претенция е недопустима, поради липса на правен интерес за ищеца. Развива подробни съображения в тази насока. Не оспорва твърденията на ищца за образувано срещу него от Ю. И Е. Д.Б. *** изпълнително производство, както и не оспорва прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ответникът не оспорва и твърдението на ищеца, че към датата на подаване на иска е изтекла петгодишната погасителна давност, по силата на която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане.

Сочи, че предвид липсата на изпълнителни действия спрямо ищеца и невъзможността дружеството да ползва осъдителния титул, посочен в исковата молба, погасена по давност е възможността за принудително събиране на вземането, а не самото вземане. Твърди, че ответното дружество не е предприело каквито и да било действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца. Сочи, че липсва спор относно фактическата обстановка, изложена в исковата молба.

Ответникът поддържа становището си, че е погасено по давност само правото на принудително събиране, но не и самото задължение. Сочи, че вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. В тази насока сочи нормата на чл.118 ЗЗД, според която, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Въз основа на изложеното, ответното дружество намира, че иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата. При твърдения за погасяването по давност на вземането намира иска за допустим, но неоснователен, като вземането продължава да съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред. Сочи, че в исковата молба ищецът не оспорва съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение. В заключение моли за прекратяване на съдебното производство, а в евентуалност за оставяне на исковата молба без уважение.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В изрична молба, депозирана преди датата на съдебното заседание, процесуалният му представител е посочил, че поддържа иска така, както е предявен и моли за неговото уважаване. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява процесуалният представител на ответното дружество, който изразява становище за неоснователност на исковата молба в смисъла, изразен с отговора на същата.

3

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че срещу ищеца е било образувано заповедно производство по реда на чл. 418, ал.1 от ГПК, като за процесните суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 10993/2011г. по описа на XVI състав на ВРС; че срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № 1880/2011г. по описа на *** С. Д. К.-Д.; че към датата на подаване на исковата молба изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че е настъпила погасителна давност за процесните вземания.

По делото е приобщено в цялост изпълнителното дело № 1880/2011г. по описа на **** С. К.-Д. Видно от същото, производството е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 10993/2011г. по описа на XVI състав на ВРС срещу Г. МЛ. ИВ., по инициатива на „Ю. и Е. Д.Б.“ АД.

Това обстоятелство не е спорно между страните.

С молба от 06.04.2016г. по изпълнителното дело се представени доказателства за прехвърляне на вземането от „Ю. и Е. Д. Б.“ *** към „Е. М.“ Е., поради което е поискано от съдебния изпълнител да конституира цесионера като взискател по делото.

Отново от приложения препис на изпълнителното производство е видно, че по същото не е постановен изричен акт на съдебния изпълнител, с който делото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

От писмо с изх. № 295030437/10.06.2020г, изпратено от „Е. М.“ Е. до Г.И. се установява, че ответното дружество е поканило ищеца да погаси задължението си в срок до 7 дни, като в противен случай дружеството ще трябва да предприеме действия по принудителното му събиране, като ще използва всички допустими и незабранени от закона изпълнителни способи.

От представена справка от Агенция по вписванията от 12.07.2022г. е видно, че върху собствените на ищеца 1/3 идеални части от недвижим имот е наложена възбрана на 25.01.2012г. по горепосоченото изпълнително дело, като до датата на справката същата не е заличена.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.

439, ал. 1 от ГПК.

Съгласно същата длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на 4 съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съобразно която докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона правен интерес да го оспори с иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г.). С иска по чл. 439 от ГПК не се оспорва процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство, за да е поставен същият в зависимост от висящността на изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена „оспорване на вземането", т.е. не се оспорва самото изпълнително производство като такова, а неговата материална законосъобразност изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна.

Налице е съществено различие между института на погасителната давност и перемирането на изпълнителното производство.

По тази причина прекратяването или не на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане, а въведеното с отговора на исковата молба и поддържано в съдебно заседание възражение за липса на правен интерес у ищеца не е основателно.

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул.