Определение № 1323 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1323 гр. София, 13.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина П.

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина П. Касационно търговско дело № 20238002900585 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „УниКредит Булбанк“АД срещу решение № 2644 от 05.10.2022г. по в.гр.д. №12899/2021г. на Софийски градски съд в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 58512/2016г. на СРС, 45 състав и в частта, имаща за резултат уважаване на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД над сумата 1 139.46лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължима за периода от 20.12.2013г. до 18.10.2016г. върху главното парично вземане за надплатени суми за възнаградителна лихва по договор за банков кредит № TR 70731444/22.10.2007г.

С потвърдената част на първоинстанционното решение са уважени предявените срещу банката от С.

П. Т. и С. Т. обективно кумулативно съединени искове:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 2 и чл. 143 от ЗЗП за установяване, че оспорената от ищците част от клаузите на т.11.1.1., чл. 11.1.2 и чл. 11.1.3 от общите условия, приложими към договор за банков кредит № TR 70731444/22.10.2007г., са нищожни като неравноправни;

-с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на сумата 7 226. 65 лв., представляваща недължимо надвзета разлика между договорената и реално заплатена за 60 месеца възнаградителна лихва за периода от 05.11.2011г. до 04.11.2016г. по същия договор за банков кредит.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Като постановени в нарушение на материалния закон се оспорват изводите на СГС по отношение на установителните искове за нищожност на договорни клаузи. Поддържа се, че кредитополучателите не са навели твърдения за наличието на допълнителните белези за неравноправност по т.1-18 на чл.143 ЗЗП. Поддържа се също, че трите клаузи в оспорените им части са индивидуално договорени, а годишният лихвен процент от 8.75% е за целия срок на договора и е отнапред известен на заемополучателите.

Оспорва се правилността на решението и по исковете за неоснователно 1 обогатяване като се твърди, че действията на банката са съобразени с включените в договора условия и предпоставки и с договореното конкретно условие за увеличаване на лихвения процент единствено и само, когато условията на кредитните пазари, от които зависи този лихвен процент, доведат до необходимост от увеличаването му най малко с един пункт/процент. Изложени са и съображения, че ако част от процесните суми, които се претендират като надплатени, са заплащани от единия ищец, другият не може да получава обратно част от това плащане, след като той не се е обеднил с него; съответно, че няма основание плащанията, извършени от трето лице, да бъдат присъждани на ищците, тъй като те биха имали основание да получат само това, с което са се обеднили, а на първо място следва да се докаже обедняването; че не е налице основание за солидарна процесуална легитимация на ищците. Изложени са и съображения за неправилност на решението в частта по иска по чл.86,ал.1 ЗЗД като се твърди, че в поканата за плащане, връчена на 20.12.2013г., не е посочена конкретна сума, подлежаща на възстановяване и срок. Изложени са съображения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неизвършване на преценка на доказателствения материал и за необоснованост. Искането е за отмяна на решението в частта за уважаване на исковете и отхвърлянето им.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност по съображения, че след като въззивната инстанция е приела, че не следва сумите да бъдат присъдени при условията на солидарност, е потвърдила първоинстанционното решение, с което е признато правото на ищците да получат солидарно исковата сума. Иска се допускане на обжалването при въведена по въпросите:

1/

„Уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за кредитополучателя размер, нарушава ли изискването за добросъвестност и води ли до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя?“ като се твърди противоречие с решението по т.д.№ 2481/2017г. на 2 т.о. на ВКС.

2/ „ Допустимо ли е клаузите, които определят възнаградителната лихва или цената на кредитната сделка по смисъла на чл.430,ал.2 ТЗ, да бъдат прогласявани за нищожни на основание чл.143 ЗЗП, предвид разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП, предвиждаща забрана за извършване на преценката за неравноправност на клауза, определяща основния предмет на договора?“ Искането е за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради „липса на практика на ВКС.

3/ „За да бъде клауза от договор неравноправна, необходимо ли е същата освен да отговоря на общите изисквания за неравноправност по чл.143 ЗЗП, едновременно с това да попада и в обхвата на някоя от изрично изброените в същата норма хипотези от 1 до 18, като в също време не попада в някое от изключенията по чл.144 ЗЗП?“ Отново се поддържа, че въпросът е значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с аргумента, че ако не бъде допуснато до касационно обжалване, решението на СГС би довело до въвеждане на порочна практика по приложението на чл.143 ЗЗП. Въведена е предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, чието приложно поле е аналогично обосновано.

4/ „Допустимо ли е лице, което не се е обеднило с

2 конкретна сума, да получи същата под формата на връщане на даването й без основание?“ като се твърди противоречие на обжалваното решение с ППВС 4/28.05.1979г., с решението по т.д.№ 512/17 на 1 т.о. на ВКС и с решението по гр.д.№ 401/09г. на 4 г.о. на ВКС.

5/ „Следва ли в поканата при условията на чл.84,ал.2 ЗЗД кредиторът да индивидуализира вземането си по такъв начин, че да не оставя съмнение, че длъжникът е поканен да заплати именно претендираното в съдебното производство вземане?“ Въведена е допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК отново със съображенията, че по въпроса липсва практика на ВКС.

В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. От тях е подадена и насрещна касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Ищците са обжалвали решението в частта за отхвърляне на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД. По отношение на произнасянето от първоинстанционния съд за прогласяване нищожността на оспорените клаузи в тяхната цялост, са се позовали на недопустимост на акта на СРС в тази част.

Ответната банка е обжалвала уважаването на установителните искове и на иска по чл.55,ал.1 ЗЗД. Съставът на СГС е обсъдил, че процесният договор е сключен от ищците С. П. Т. и С. Т. Т. - съответно кредитополучател и солидарен длъжник с "Уникредит Булбанк" АД на 20.08.2007г. при действието на Общи условия по ипотечен кредит на физически лица с договорена сума 38 000 лева, платима на месечни анюитентни вноски. Прието е, че договорът е бил предварително изготвен от банката като типов договор.

Приложимият по кредита годишен лихвен процент е формиран като сборна величина от два компонента - пазарен /променлив/ компонент, обозначен като базов лихвен процент, равен на индекса едномесечен Софибор и фиксиран компонент, обозначен като надбавка, договорен в размер на 3, 650 процентни пункта. Анализирано е, че клаузите на чл. 11.1.1, чл. 11.1.2 и на чл. 11.1.3, чиято валидност е оспорена, предвиждат съответно едностранно определяне на базовия лихвен процент, представляващ първи компонент; задължителност на новоопределения лихвен процент за кредитополучателя и солидарния длъжник; уведомяването им от банката за изменението и възможност за едностранно увеличаване размера на лихвата по кредита при промяна на пазарните условия.

Въззивният съд е счел за частично недопустимо решението по установителните искове поради произнасяне „свръхпетитум“ и е постановил частично обезсилване на акта на СРС в тази част.

По установителните искове в оспорената от ищците част е приел, че процесният договор попада под приложното поле на Закона за защита на потребителите.

Констатирал е, че с т.11.1.1 от Раздел II Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор

№

TR70731444/22.10.2007г. ( приложимият към съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла на т. 11.1 за различните валути и различните кредитни продукти се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс установен в т. 10.3 и т. 10.4 от условията на „Уникредит Булбанк“ АД по кредитите на 3 физически лица, неразделна част от този договор, с които кредитополучателят е запознат; кредиторът уведомява кредитополучателя за определения от УС приложим базисен лихвен процент към съответния период на действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата); с т.11.1.2.

(за промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, определен от УС на банката и/или оторизиран орган или лице, лихвените условия по Раздел I, т.4.1 до т.4.5 от договора се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по договора, като кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите изменения) и с т.11..1.3 ( при кредити плащани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението на съответната вноска/ годишният лихвен процент по кредита за съответния период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1 „а“ и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт.

Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен план по т.4.1“а“, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключването на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка), е предвидена възможността за автоматично и едностранно - по волята на банката, увеличаване цената на ползвания кредитен продукт, което води до завишаване на цената на ползваната банкова услуга, без потребителят да има правото в този случай да се откаже от договора. За допустима е приета уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ; тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора; методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ - чл.144, ал. 4 ЗЗП, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; при настъпването на тези обстоятелства, да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва; ако е предвидена възможност само за повишаване, това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.

Счетено е, че оспорените клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП са неравноправни, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя са и нищожни съгласно чл.146 ЗЗП. Прието е, че наред с това, процесните клаузите не съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който при настъпили, и то неконкретизирани промени в пазарните условия, ще се формира новият базов лихвен процент; че отсъстват и клаузи относно обвързаността на изменението на лихвения процент с изменението на пазарните условия (с изключението промяната да е последица от промяна в индекса с повече от 1 пункт). Обосновано е, че липсата на конкретна методика води до възможност кредиторът произволно да променя размера на лихвите по кредита, а същевременно няма договорно поето задължение от банката за намаляване на БЛП, когато пазарните условия водят до необходимостта от намаляването му, което също води до 4 несъответствие на процесните клаузи с общото изискване за добросъвестност, с оглед двустранния възмезден характер на банковия кредит. Мотивирано е, че за кредитополучателя липсва яснота относно обективните критерии за изменение на базовия лихвен процент и методиката, по която се определя стойността му; че уговорките са във вреда на потребителя при липса на яснота относно основанията за едностранно изменение на възнаградителната лихва и обективни критерии за промяна в пазарните условия, които биха ориентирали потребителите за допустимостта на изменението и произтичащите от него икономически последици за тях; че в случая императивните изисквания на ЗЗП са нарушени, посочената в договора цена на услугата - възнаградителна лихва - може само да нараства.