Акт от 28.04.2023, Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 52 28.04.2023 година град Търговище

В И М Е Т О НА Н

А Р О Д А

Административен съд първи състав

На единадесети април 2023 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 49 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б.М.Ю. ***А. против

Решение Рег.№***********от 27.02.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, относно отказ за извършване на административна услуга – първоначално издаване на СУМПС. Счита, същото за незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила. Твърди се, че със заявление вх.№ 4534/16.12.2022 г. жалбоподателят е отпочнал административно производство във връзка с издаване на първоначално свидетелство за управление на МПС. Със заявлението е представил медицинско удостоверение за здравословно състояние, както и декларация съгласно чл.13,т.6 от Наредба №1-157/2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във вр. с чл.151, ал.5 от ЗДвП. С декларацията е декларирал, че обичайното му местопребиваване е в Р.България на адрес в с.******************************, общ. и обл.Търговище. Отказвайки издаването на СУМПС, административният орган се позовал на чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно която разпоредба СУМПС се издава на лица които са установили обичайното си пребиваване в Р.България. Административният орган е направил пояснение и на понятието „обичайно местопребиваване“, като е цитирал чл.12 от Директива 2006/126/ЕО, като определение на понятието се съдържа и в §6,т.46 от ПЗР на ЗДвП. В хода на образуваното административно производство по реда на чл.24, ал. от АПК, административният орган е направил справка от граничен контрол. В мотивите на решението си АО е написал “видно от справката на граничен контрол обичайното местопребиваване на Ю. е извън територията на Р.България, т.е през последните 12 месеца считано от 14.12.2022 г. е пребивавал 84 дена“. Оспорва справката от граничен контрол, като невярна и не отговаряща на действителните и фактически обстоятелства. Твърди, че с Удостоверение с рег.№ 363000-7160/01.03 2023 г. издадено от Директора на ОДМВР Търговище има следните данни: „влизане в Р. България: на 04.04.2022 г.; 23.09.2022 г.; 26.02.2022 г., излизания на 16.12.2022 г.“. В удостоверението е изписано, че данните за пътуванията в АИФ “Граничен контрол „ са непълни след дата 01.01.2007 г. и проверката на

ГПП е по метода “преценка на риска“. Останало е неизяснено как по какъв начин АО е установил /изчислил/, че лицето е пребивавало на територията на страната 84 дена. Счита, че административният орган е преценил единствено на база справката от РП Търговище по образувана преписка с вх.№ 176/2023 г. дали лицето наистина живее в Р. България, дали пътуванията извън пределите на Р. България са били инцидентни, има ли лицето трудови или лични връзки, обвързано ли е с мястото което е посочило за обичайно местопребиваване в случая с. ******, общ. Търговище, в какъв имот живее /под наем или семейно жилище/. Наказателното и административното производство са две различни производства. Счита, че единствен мотив в решението за отказ от издаване на СУМПС, не може да е постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство и АО да приеме за безспорни всички обстоятелства. АО е бил длъжен да установи по безспорен начин всички факти и обстоятелства преди да постанови своето решение. На Б.М.Ю. е издадено удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование от ПГИИ “Джон Атанасов“, гр. Търговище - издадено на 15.07.2021 г., което още веднъж потвърждава обстоятелството, че има обичайно местопребиваване в Р. България. Ето защо счита, че е необходимо по-задълбочен анализ относно получаване на данни за личните връзки на жалбоподателя, които да сочат тясна и трайна обвързаност на лицето с мястото, където живее. т.е. не е налице "установяване" от страна на компетентния административен орган, че заявителят е с обичайно пребиваване в друга държава - членка на ЕС, поради което изводът на административния орган е необоснован. Счита, че АО е длъжен да обосновава административните актове, които издава във всички случаи, а липсата на задълбочен анализ на фактите в мотивите, като задължителен елемент от съдържанието на акта е съществено нарушение на процесуални правила, тъй като ограничава правото на защита.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява се от адвокат С.А., която поддържа депозираната жалба, като развива допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът по жалбата – началник сектор ПП при ОДМВР Търговище, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Л.Ж., която излага доводи за законосъобразност, включително мотивираност на оспорената заповед. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга негови права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнато със заявление от Ю. с вх.№ 4534/16.12.2022г. в сектор „Пътна полиция “, към отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР-Търговище. В цитираното заявление се иска извършване на административна услуга свързана с издаване на СУМПС с причина първоначално издаване на СУМПС от сектор „Пътна полиция “ с териториална компетентност обвързана с постоянния адрес на заявителя.

Представени са били медицинско удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, Декларация от 16.12.2022г. по чл.13, т.6 от Наредба № 1-157/2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, във вр. с чл. 151, ал.5 от ЗДвП, в която декларация Ю. е декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република България на адрес с.****** , ул.„******************, област Търговище.

Със съпроводително писмо с вх.№ 363000-2988/30.01.2023г. е постъпило в сектор “ Пътна полиция “ при ОДМВР Търговище Постановление от 27.01.2023 г. на Районна прокуратура - Търговище, с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство по преписка с № 176/2023г.на Районна прокуратура Търговище за престъпление по чл.313, ал. от НК.

Мотивиран е извод за безспорно установено от правна страна, че Ю. формално е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал. от НК с попълнената декларация от негова страна, че обичайното му пребиваване в Р.България е повече от 185 дни през последните 12 месеца, който факт не отговаря на обективната истина.

С цитираното постановление на РП-Търговище е прието, че отказа за образуването срещу лицето Ю. наказателно производство на основание чл.9, ал.2 от НК е в хипотезата на явна незначителност на обществената опасност на деянието и изключва възможността за това деяние нарушителя да бъде подведен под наказателна отговорност.

Изложени са мотиви, че изискването на

СУМПС на лицата да се издават и подновяват(заменят) от държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е визирано в чл.7, т.1, буква „д“ и т.3 буква „б“ от Директива 2006/126/ЕО на европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г., относно СУМПС.Това изискване е пренесено в чл.151, ал.5 от ЗДвП, според която разпоредба СУМПС се издава на лицата, които са установили обичайното си пребиваване в Р.България, за което обстоятелство подписват декларация. Както при първоначално издаване на СУМПС, така и при подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, лицето - заявител следва да представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на ЕС и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от друга държава членка на ЕС(чл.13, ал.1, т.6 и чл.17, ал.2 от Наредба № 1-157/2002г. на МВР).

В чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието „обичайно пребиваване“, както и в §6, т.46 от предходните и заключителни разпоредби на ЗДвП, а именно това означава мястото, където дадено лице обикновено живее, т.е повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки, или лицето ако няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат на тясна обвързаност на лицето с мястото на живеене. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване. В хода на образуваното административно производство по реда на чл.24, ал.1 от АПК е извършена справка от граничен контрол, от която е видно, че обичайното пребиваване на Ю. е извън територията на Република България, тъй като през последните 12 месеца считани от 16.12.2022г. дата на подаване на заявлението за първоначално издаване на СУМПС е пребивавал общо 84 дни.

Акта е издаден на осн. чл. 17, ал.15, т.3, пр.2-ро във вр. с чл.17, ал.15, т.1 от Наредба 1-157/2002г. и във връзка с чл.151, ал.5 от Закона за движението по пътищата, за издаване на административен акт по чл.57, ал. във вр.с чл.21, ал.4 от АПК с постановен отказ за първоначално издаване на СУМПС.

При така установените факти настоящият съд, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, като съгласно чл. 51, ал. 1 ЗБЛД, то се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на МС.

Съгласно ЗДвП министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата). Според чл. 4, ал. 1 от Наредбата, свидетелство за управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР, според постоянният адрес на лицето.

В случая постоянният адрес на жалбоподателя е в с.******, общ.Търговище, поради което компетентен да издаде исканото свидетелство, съответно да откаже да издаде такова, е началникът на сектор „Пътна полиция при ОДМВР Търговище. Следователно именно издателят на оспорената заповед – ответник по настоящото дело, е държавният орган, компетентен да издаде, респективно да откаже да издаде СУМПС на жалбоподателя. Ето защо не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и има реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Административният акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му, съгласно изискването на чл.

59, ал. 2, т. 4 от АПК: посочени са приетите за установени факти при извършената от административния орган проверка, както и се съдържат правните норми, обосновали издаването му, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.