Присъда № 35 от 10.07.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 35 от 10.07.2024г. по НОХД № 236/ 2024г. на КжРС

Повдигнато е обвинение срещу Д. Х. Д. от гр.К. по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 11.12.2022г. в гр.К. причинил на Ш. Х. Е. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост в долната й трета, довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник.

Пострадалата Ш. Х. Е. е конституирана като частен обвинител.

Представителят на прокуратурата поддържа внесения от Районна прокуратура- К. обвинителен акт срещу подсъдимия Д. Х. Д. за престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. Счита, че обвинението е безспорно доказано.

Моли съда да признае подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 4 години. Настоява на подсъдимия да бъдат възложени разноските по делото в размер на 1210,88лв.

Повереникът на частния обвинител в ход по същество моли съда да признае подсъдимия за виновен и да бъде наказан за това, което е извършил.

Настоява при индивидуализация на наказанието да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство фактът, че подсъдимият е причинил телесната повреда под влияние на алкохол, а след това той прави опит да скрие извършеното от него. Частният обвинител Ш. Е. изразява съгласие с казаното от нейния адвокат.

Подсъдимият Д. Д. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които настоява че никога не е удрял Ш., нито на посочената в обвинителния акт дата, нито когато и да било. Признава, че на 11.12.2022г. били заедно със свидетелката Ш. Е. в дома му в гр.К., когато той прекратил тригодишната си връзка с нея, при което тя се разстроила. Тази вечер откарал Ш. до дома й в с.Г. с нейния автомобил, тъй като тя се страхувала да шофира вечер. След това повикал такси и се прибрал в дома си. Настоява, че е узнал за травмата на Ш. едва, когато бил повикан в полицията за обяснения. В лична защита подсъдимият Д. изразява надежда, че справедливостта ще възтържествува и ще бъде оправдан, защото е невинен. В последна дума заявява, че няма какво повече да каже. Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства категорично не били събрани такива за виновността на Д. Д. в извършване на престъплението, за което е обвинен.

Недоказано е причиняването на телесна повреда на Ш. Е.. Описаното в обвинителния акт нанасяне на удари с ритници и юмруци в областта на ребрата на пострадалата, както и удар с ритник насочен към главата й, не е вярно, тъй като няма никаква следа от удари по нейното тяло. Пледира, че по никакъв начин не е доказано как е възникнало счупването на ръката на Ш., дали е при падане върху неравна повърхност, дали е при падане в банята, дали е от падане по стълбите или евентуално е от удар с крак. Счита, че фактите 1 посочени от вещото лице, че най- вероятния механизъм за счупване на дясната ръка на Ш. е от падане, са обективни и безпристрастни. Защитникът настоява, че за да бъде ангажирана отговорността на едно лице за конкретно деяние за извършено с определен престъпен резултат, то следва по един безспорен и категоричен начин да бъде доказано обвинението първо механизма му на извършване, а след това и пряката и непосредствена връзка между деянието и резултата. Безспорно такива доказателства за осъждане на подсъдимия не са били събрани, поради което моли съда да го признае за невиновен по повдигнатото обвинение.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Д. Х. Д., роден на ********г. в гр.К., живущ в гр.К., български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН ************.

Подсъдимият Д. Д. и частният обвинител Ш. Е. имали любовна връзка от 2021г., но не живеели заедно. Той притежавал апартамент в *****************, а тя живеела с родителите си и със сина си в **********.

По време на връзката си двамата имали проблеми и се разделяли няколко пъти, но на 11.12.2022г. те отново били заедно. Вечерта на посочената дата подсъдимият Д. Д. и свидетелката Ш. Е. се намирали само двамата в дома на първия в гр.К., когато между тях възникнал конфликт. Тогава тя решила да си тръгне и се насочила към входната врата на апартамента, при което подсъдимият Д. се ядосал и започнал да я удря по тялото. От това нападение свидетелката Ш. Е. паднала на земята в коридора зад вратата в близост до намиращо се там портманто. В този момент подсъдимият Д. Д. се опитал с крак да нанесе удар на Ш. Е., при което тя си вдигнала дясната ръка пред лицето. Тогава ударът с крак попаднал в областта на дясната й ръка, когато тя чула изпукване от този крайник. Казала му, че най- вероятно й е счупил ръката, при което той преустановил нанасянето на удари. Тогава свидетелката Ш. Е. станала от пода и пожелала да напусне апартамента, при което подсъдимият Д. Д. казал, че ще я отведе в Б. п., но там да разкаже, че нараняването е получено при падане по стълби. Тя не се съгласила с предложението на дееца, но тъй като я боляла ръката, приела подсъдимият Д. да я откара до дома й в с.Г.. За целта двамата се качили в собствения й лек автомобил и той я закарал до къщата, в която живеела в с.Г.. Там той паркирал лекия автомобил и повикал такси, което да го върне до гр.К.. Там на место в селото дошъл свидетелят Е. И., който работел тази вечер като таксиметров шофьор към фирма „Е.“- К. и който превозил подсъдимия Д. Д. до гр.К. кв.В..

Свидетелката Ш. Е. след като слязла от автомобила си се прибрала в дома си в с.Г.. След като видяла, че подсъдимият Д. Д. си тръгнал с таксиметров автомобил, си легнала. Не могла да спи през нощта от болки и на сутринта на следващия ден- 12.12.2022г., когато станала установила, че дясната й ръка е подута. Тогава разказала на родителите си- свидетелите Н. Р.

2 и Х. Е., за случилото се в дома на дееца Д. и им показала подутата си дясна ръка. След това този ден тя посетила свидетеля Ф. А., който е лекар травматолог в Медицински център „А.“ в гр.К.. Последният снел анамнезата от пациента и вписал в Амбулаторния лист, че при битов скандал вчера е била ударена от неин приятел, при което получила травма в областта на дясната предмишница. Свидетелят Ф. А. при прегледа установил видима деформация на дясната предмишница, по която имало оток, болка, ограничени и болезнени движения. Той извършил съответните медицински изследвания, от които установил данни за фрактура на улната и вписал основна диагноза счупване на лакътната кост на свидетелката Ш. Е.. По повод на констатираното свидетелят Ф. А. поставил гипс на мястото на счупването, с който ръката била обезвижена за периода от 35- 45 дни. През това време й били правени контролни рентгенови снимки, а след свалянето на гипса свидетелката Ш. Е. била насочена за физиотерапия.

На датата 13.12.2022г., частният обвинител Е. посетила съдебен лекар и след извършен преглед й е издадено Съдебномедицинско удостоверение № ***/ 2022г. със заключение, за причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакътна кост в долната й трета, което е довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка за повече от е един месец.

По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № */ 2023г., видно от заключението на вещото лице д-р Н. М. се установява, че на Ш. Х. Е. е било причинено счупване на дясната лакътна кост в долната й трета, което е довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка за повече от един месец. Вещото лице Н. М. е изготвил и Допълнителна експертиза към съдебномедицинска експертиза по писмени данни № */ 2023г. с поставен един единствен въпрос, а именно възможно ли е описаното в СЕ № */ 2023г. счупване на дясната лакътна кост в долната й трета на Ш. Х. Е. да бъде получено при падане от собствен ръст върху твърда повърхност или от падане по стълби, на който въпрос е дадено заключение, че счупването на дясната лакътна кост в долната й трета, без разместване на костните фрагменти, е станало по директен механизъм- счупването възниква на мястото на приложението на силата, и поради това се приема, че повероятният механизъм на счупване е при падането, пострадалата да е ударила ръката си в ръб на стълба, а не то да е станало при падане върху широка равна повърхност. В съдебно заседание вещото лице Н. М. поддържа и двете представени по делото съдебномедицински експертизи- № */ 2023г. и допълнителната, като заявява, че механизмът на счупване на ръката е възможно да е настъпил така както е съобщила пострадалата, но и при падане върху неравна повърхност.

По делото е приета и повторна съдебномедицинска експертиза изготвена от вещите лица Н. М. и О. Е., която установява, че на Ш. Х. Е. е причинено счупване на дясната лакътна кост в долната й трета без 3 разместване на костните фрагменти, като най- вероятният механизъм на това счупване е при удар с твърд тъп или тъпо- ръбест предмет- при удар с крак, но не може с категоричност да се изключи и механизма на удар върху твърд тъп или тъпо- ръбест предмет- шкафа за обувки под портмантото при падането на пострадалата. В съдебно заседание двете вещи лица поддържат така изготвената повторна експертиза като заявяват, че и двата механизма на счупване- удар с крак и при удар в предмет, са вероятни и не може да се твърди, че е единият е по- вероятен от другия, тъй като може да се сложи знак на равенство между двата вида вероятни механизми на счупването.

Тази фактическа обстановка бе установена на база показанията на Ш.

Е., тъй като те са последователни и логични, както и се подкрепят от показанията на свидетелите Ф. А., Н. Р. и Х. Е.. Въпреки, че първата е пострадала от престъплението, поради което е и единственият очевидец на случилото се на инкриминираната дата, то настоящата съдебна инстанция ги кредитира с доверие, тъй като те бяха проверени със свидетелските показания дадени от Ф. А., Н. Р., Х. Е. и Е. И., които макар и косвени доказателства, подкрепят фактите изложени от частния обвинител. Освен това свидетелят Ф.

А. не е заинтересован от изхода на делото, тъй като доказателства в тази посока не бяха събрани. Вярно е, че Н. Р. и Х. Е. са родители на пострадалото лице, но този факт не води автоматично до изключване на показанията им от доказателствената маса. Напротив, техните показания бяха съпоставени с останалия доказателствен материал, а именно гласните доказателства дадени от Ш. Е. и Ф. А., с писмените такива- амбулаторен лист от 12.12.2022г., Съдебномедицинско удостоверение № ***/ 2022г., Протокол за разпознаване на лица от 11.02.2023г., Амбулаторен лист от 02.02.2023г., при което се установи, че те са достоверни и може да им се даде вяра. На следващо място бяха кредитирани и трите съдебномедицински експертизи по писмени данни№ */ 2023г., допълнителната такава и повторната съдебномедицинска експертиза, в частта в която установяват вида на полученото увреждане от свидетелката Ш. Е.. Настоящата съдебна инстанция приема, че механизмът на счупването на ръката на пострадалата е при удар от страна на подсъдимия, който е попаднал в дясната й ръка, тъй като няма никакви доказателства по делото тя при падането на земята да е наранила ръката си. Освен това деня преди инкриминираната вечер тя не е имала наранявания по дясната ръка съгласно показанията на свидетелката Н. Р.. В подкрепа на този извод е фактът, че в амбулаторния лист от преглед в деня след 11.12.2022г. от лекар травматолог е вписано именно това, че нейният приятел я е ударил. Това обстоятелство е посочено и в Съдебномедицинското удостоверение № ***/ 2022г. по повод освидетелстване на 13.12.2022г. от съдебен лекар. Всичко това бе съпоставено и с разпита на вещите лица изготвили повторната съдебномедицинска експертиза, които казват, че и двата механизма на причиняване на настоящата телесна повреда са вероятни- удар с крак и при удар в предмет, поради което при анализа на събраните доказателства, при който се дава вяра на свидетелските показания на Ш. Е., и косвените такива 4 дадени от Н. Р., Х. Е. и Ф. А., се прие, че от удар с крак от страна на подсъдимия директно върху дясната ръка на Ш. Е. е настъпило телесното увреждане. Прочее по делото не е налично нито едно доказателство, което да оборва установената фактология.