Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1700 от 11.03.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 720/2026
Вид
Разпореждане № 1700
Подписан
11.03.2026
В сила
11.03.2026
Състав
Преслава Кръстева Дякова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 13 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1700 гр. Кюстендил, 11.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно гражданско дело № 20261520100720 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. М. Л., против длъжникът Г. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. ***, ***, ул. „***“ №***, ет. *, ап. *, общ. ***, обл. ***с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 2214,26 EUR /две хиляди двеста и четиринадесет евро и двадесет и шест цента/ евро – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №*** от 05.02.2020 г.; 1109,18 EUR /хиляда сто и девет евро и осемнадесет цента/ евро –договорна лихва периода 20.02.2021 г. – 05.01.2022 г.; 954,80 EUR /деветстотин петдесет и четири евро и осемдесет цента/ евро представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 21.02.2020 г. до 25.02.2026 г.; 478,29 EUR /четиристотин седемдесет и осем евро и двадесет и девет цента/ евро представляващи мораторна лихва върху договорно възнаграждение за периода от 21.02.2020 г. до 25.02.2026 г.; 612,63 EUR /шестстотин и дванадесет евро и шестдесет и три цента/ евро – непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 1222,12 EUR /хиляда двеста двадесет и две евро и дванадесет цента/ евро – непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Флекси“; 255,65 EUR /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента / евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 21.03.2021 г.; 264,17 EUR /двеста шестдесет и четири евро и седемнадесет цента / евро представляващи мораторна лихва върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от 21.02.2020 г. до 25.02.2026г.; 526,98 EUR /петстотин двадесет и шест евро и деветдесет и осем цента/ евро представляващи мораторна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 21.02.2020 г. до 25.02.2026г.; ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (26.02.2026 г.) до изплащане на вземането, както и 129,85 евро държавна такса и 117,60 евро юрисконсултско възнаграждение, както и 51,10 евро за подготовка на документи.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор и др.

1

С Разпореждане рег. № 1425/27.02.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: досежно сумите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ съответно в размер от 612,63 евро и 1222,12 евро - видно от процесния договор е, че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ( „Фаст“ и „Флекси“) в общ размер на 1834,75 евро за двете. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят – длъжник в настоящото, за предоставените му допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.

Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на допълнителните услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

Макар да се твърди, че услугата „Фаст“ е била реално използвана, чрез приоритетното разглеждане на документите на длъжника съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.

Така, съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.

Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации досежно закупените допълнителни услуги. Срещу гарантиране на възможност за ползване на изброените допълнителни услуги ответникът дължи заплащане на горепосочената сума.

Нееквивалентността на насрещните престации по договорката относно закупуване на пакет от допълнителни услуги поради изложеното накърнява изискването и за справедливост и респективно - накърнява добрите нрави.

Предвид всичко изложеното горепосочените суми са недължими, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.

Досежно сумата в размер на 255,65 евро, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, 2 свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата.

Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

Недължими като акцесорни такива са и вземанията за лихви, начислени върху перетнциите за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси, представляваща лихва, начислена върху договорна такава с оглед общия принцип за недопустимост на анатоцизма.

Поради това следва да се издаде заповед за изпълнение само досежно сумата от 1433,09 евро, претендирана за дължима такава, като начислена върху главницата и договорното възнаграждение мораторна лихва.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 (четиридесет евро и 90 цента) евро, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП. В изложения смисъл дължимите разноски съобразно уважената част от депозираното заявление са както следва:

80,86 евро държавна такса и 25,47 евро юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Г. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр. ***, ***, ул. „***“ №***, ет. *, ап. *, общ. ***, обл. ***ДА ЗАПЛАТИ н а „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите: 2214,26 EUR /две хиляди двеста и четиринадесет евро и двадесет и шест цента/ евро – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №*** от 05.02.2020 г.; 1109,18 EUR /хиляда сто и девет евро и осемнадесет цента/ евро –договорна лихва периода 20.02.2021 г. – 05.01.2022 г.; 954,80 EUR /деветстотин петдесет и четири евро и осемдесет цента/ евро представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 21.02.2020 г. до 25.02.2026 г.; 478,29 EUR /четиристотин седемдесет и осем евро и двадесет и девет цента/ евро представляващи мораторна лихва върху договорно възнаграждение за периода от 21.02.2020 г. до 25.02.2026 г.; ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението (26.02.2026 г.) до изплащане на вземането, както и 80,86 евро държавна такса и 25,47 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.

53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както 3 следва: 612,63 EUR /шестстотин и дванадесет евро и шестдесет и три цента/ евро – непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 1222,12 EUR /хиляда двеста двадесет и две евро и дванадесет цента/ евро – непогасено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Флекси“; 255,65 EUR /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/ евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 21.03.2021 г.; 264,17 EUR /двеста шестдесет и четири евро и седемнадесет цента/ евро представляващи мораторна лихва върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от 21.02.2020 г. до 25.02.2026г.; 526,98 EUR /петстотин двадесет и шест евро и деветдесет и осем цента/ евро представляващи мораторна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 21.02.2020 г. до 25.02.2026г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4