Решение № 119 от 13.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Ямбол, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Галина Ив. Вълчанова Л.а при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600183 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Б. П. чрез защитника й, против Присъда № 59/04.04.2023 г., постановена по НОХД № 877/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която тя е призната за виновна в това, че в гр. *****, след като е осъдена с Решение № ***/**.**.**** г. по въззивно гр. дело № **/**** г. на ОС-Ямбол, влязло в сила на **.**.**** г., да издържа свой низходящ – малолетното си дете И. И. И., роден на **.**.**** г., чрез неговия баща и законен представител И. Х. И. от гр. ***** като му плаща месечна издръжка в размер на 160 лева, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на две и повече месечни вноски, за периода от месец април 2021 година до месец март 2022 г., включително, или 11 месечни вноски, в общ размер на 1760 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК й е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок 1 от ТРИ години.

Първостепенният съдебен акт се атакува с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост. Твърди се, че съдът при определяне на наказанието не е взел под внимание поредицата от смекчаващи вината обстоятелства и неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Изтъква се, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ в този му вид и размер е явно несправедливо и завишено. Настоява се ЯОС да измени обжалваната присъда, като приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и на подс. П. да бъде определено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

В открито съдебно заседание подс. П. се явява лично и със служебен защитник, който поддържа жалбата. Твърди се, че бездействието на подсъдимата се дължи на обективни и независещи от нея причини.

Защитникът пледира за изменение на обжалваната присъдата и налагане на наказание „пробация“ с трите пробационни мерки. В личната си защита подс.

П. се присъединява към казаното от адв. Д., а в последната си дума – настоява съдът да уважи молбата й.

Прокурорът счита въззивната жалба за неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Съдебното производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на гл. 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал.

4 от НПК и решаващият съд правилно е възприел следната фактология, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, както 2 следва:

Свидетелят И. Х. И. от гр. ***** живял на съпружески начала с подсъдимата К. Б. П. в гр. ***** в периода от 20** г. до месец юни 20** г. От съвместното им съжителство на **.**.**** г. било родено дете - И. И. И..

С решение № ***/**.**.**** г. по възз. гр.дело № **/**** г. по описа на ЯОС, влязло в сила на **.**.**** г. е отменено решение № ***/**.**.**** г. по гр. дело № ****/**** г. по описа на ЯРС и упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И. И. И. е предоставено на неговия баща И. Х. И., като подсъдимата К. Б. П. е осъдена да заплаща на детето И. И. И., чрез неговия баща и законен представител И.

Х. И., месечна издръжка в размер на 160 лева. С определение №***/**.**.**** г. по гр. дело №**** по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № *** от **.**.**** г., постановено по гр. дело №**/**** г. по описа на ОС– Ямбол.

Въпреки решението на съда, подсъдимата П. не изпълнила задължението си за издръжка за периода от месец април 2021 г. до месец март 2022 г., включително. Общият размер на дължимата издръжка бил 11 месечни вноски по 160 лв., като общият им размер възлизал на 1760 лева.

През този период от време подс. К. П. е имала възможност да изпълнява задължението си.

Видно от приложеното удостоверение за раждане на И. И. И., същият е с ЕГН:**********.

Видно от приложената справка за съдимост К. П. е неосъждана.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

ЯОС счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка. В конкретния случай, фактическите обстоятелства са изяснени въз основа на събраните в хода на досъдебното производство по предвидения процесуален ред доказателства по делото. Районният съд е направил обоснования извод, че същите подкрепят направеното признание от подсъдимата по фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След като подсъдимата се е 3 възползвала възможността да избере диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, решаващият съд, следвайки своите компетенции предоставени му от чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и с определението си е обявил, че няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на тяхна база е постановил присъдата. Всички кредитирани и от двете съдебни инстанции доказателствата – обясненията на подсъдимата П. и признанието по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели И. и Х., както и приложените по делото писмени доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, предмети и механизма на извършване на осъществено от подсъдимата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимата К. П. Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в гр.Ямбол, след като е осъдена с Решение № ***/**.**.**** г. по въззивно гр. дело № **/**** г. на ОС-Ямбол, влязло в сила на **.**.**** г., да издържа свой низходящ - малолетното си дете И. И. И., роден на **.**.**** г., чрез неговия баща и законен представител И. Х. И. от гр.***** като му плаща месечна издръжка в размер на 160 лева, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на две и повече месечни вноски, за периода от месец април 2021 г. до месец март 2022 г., включително, или 11 месечни вноски, в общ размер на 1760 лева.

Правилно ЯРС е посочил, че авторството и начина на извършване на деянието са безспорно доказани от обясненията на подсъдимата К. П., дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепени от всички събрани в производството доказателства.

От обективна страна.

4

В случая безспорно е налице извършено от подсъдимата съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон, а авторството на деянието е безсъмнено. Касае се за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен резултат за издържаното лице, тъй като обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две месечни вноски за издръжка.

Изпълнителното деяние по чл. 183 от НК е осъществено чрез бездействие и се изразява в неплащане на повече от две месечни вноски от присъдена на низходящ на подсъдимата издръжка. Безспорно, както правилно е отбелязал ЯРС, същността на издръжката е да задоволява ежедневните и бъдещи нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, като съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася. ЯОС счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин авторството на деянието, броят на неплатените месечни вноски, както и общият размер на дължимата издръжка.

От субективна страна

Правилно ЯРС е преценил, че подсъдимата П. при конкретното престъпление, е действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Имайки предвид, че подсъдимата е човек с достатъчен житейски опит, тя логично е била напълно наясно, че извършва противоправно и общественоопасно деяние, съзнавала е всички елементи от конкретния престъпен състава, но е целяла настъпването на вредоносните последици. Същата е знаела, че съгласно влязло в сила Решение по гр.д. № **/**** г. на ЯОС дължи на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 160 лв., съзнавала е, че не предприема никакви действия за изпълнение на задължението си за издръжка, че последното възлиза на повече от две месечни вноски и е целяла именно това, тъй като е била наясно, че бездействието неминуемо ще доведе до неизпълнение на задължението за издръжка, ерго в интелектуалния момент е предвиждала сигурно настъпване, неизбежността на резултата, а във Волеви момент – тя не е преследвала друга, основна за нея цел. По делото не са установени причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимата.

5

ПО НАКАЗНИЕТО

Настоящият състав намира, че правилно първата инстанция, при определяне на наказанието на подсъдимия, не е приложила разпоредбата на чл. 55 от НК. В конкретния случай, при определяне на наказанието на въззивницата са взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието, които обаче не са многобройни, нито изключителни. Подсъдимата не е изплатила 11 месечни вноски, при което може да се направи извод, че е налице престъпна упоритост и трайно неглижиране на родителските задължения. Правилно първата инстанция е съобразила високата степен на обществена опасност на деянието, предвид продължителния период на бездействие на подсъдимата, високият общ размер на неплатените задължения за издръжка, както и дезинтересирането на подсъдимата към детето.

Имайки предвид всичките посочени от ЯРС и възприети от ЯОС смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимата, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е определил и наложил на подсъдимата П. по-тежкото по вид наказание„лишаване от свобода“, като е определил същото в размер на шест месеца, което е намалил с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК. ЯОС се солидаризира с извода на първата инстанция, че за постигане на целите на наказателната репресия не е необходимо подс. П. да изтърпи ефективно така наложеното наказание и предвид липсата на законови пречки за това, правилно ЯРС е отложил изпълнението на наказанието, на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. ЯОС счита, че това наказание е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимата, така и върху останалите членове на обществото.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд

6

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 59/04.04.2023 г., постановена по НОХД № 877/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7