Решение № 1722 от 07.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1722 гр. Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110100663 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ООД, гр. *, с която срещу М. А. Д., гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за служебно начислени ВиК услуги и обезщетение за забава.

В исковата молба ищецът „*“ ООД твърди, че в качеството си на ВиК оператор предоставя такива услуги на ответника за имот на адрес: гр. *, с аб.№ *. Сочи, че ответникът не е заплатил ползваните от него ВиК услуги за периода 20.04.2021 г. – 23.05.2024 г.

Посочва, че претендираната сума за главница представлява служебно начислени кубици вода съгласно ОУ, при липса на индивидуален водомер, като ответникът не е оспорил с възражение претендираните вземания. Предвид забавата на ответника същият дължи и обезщетение, което също не е било заплатено. В тази връзка ищецът е подал заявление по реда на заповедното производство и съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */*г. на ВРС, за която длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията по заповедта в размер на 6 158,07 лв. главница и 980,95 лв. обезщетение за забава. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът М. А. Д. подава отговор чрез особения си представител, с който оспорва исковете. Не възразява относно наличието на правоотношение между страните, както и наличието на задължения за заплащане и сроковете, в които следва да се погасят. Счита, че всички услуги с падеж преди 22.07.2021 г. са погасени по давност, в частност фактури от 21.05.2021 г. и 18.06.2021 г. Твърди, че сумите по процесните фактури не са начислени по посочения от ищеца метод от ОУ. Оспорва спазването на процедурата по служебно начисляване. Доколкото иска за главница подлежи на отхвърляне, то акцесорното вземане за обезщетение за забава също е неоснователно. Моли за отхвърляне на исковете.

С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа отговора.

1

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на потребителите от „В и К оператор”: „Водоснабдяване и канализация” ООД, заедно с решения на КЕВР за одобрени цени за услуги, ведно с два броя обяви.

Представени са по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ *– М. А. Д. от 21.05.2021 г. – 23.05.2024 г., както и опис на отчети за периода 24.11.2018 г. – 17.12.2024 г.

От Справка от *г. към АВп се установяват вписани обстоятелства, че обекта на потребление е собственост на ответника от 1994 г., като последно на 15.03.2023 г. е наложена възбрана върху същия.

От писмо от **, р-н *се установява, че след проверка в регистъра на населението се установява, че на адрес: гр. * няма регистрирани лица по постоянен и настоящ адрес.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице А. Т. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на дължимите суми за главница и лихва за партида с аб.№ *за процесните периоди е съответно 6 158,07 лв. и 980,95 лв. Вещото лице е направило и изчисления на дължимото количество вода при прилагане на методиката по чл. 39, ал. 5, т. 1, вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, като в този случай главницата би била в размер на 24 158,01 лв. Няма постъпили плащания по издадените от ищеца фактури.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице В. Т. по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че е посетил адреса на 13.03.2026, заедно със служители на ищеца, като при почукване на входната врата на апартамента отворил мъж, който не се представил и отказал категорично да ги допусне в жилището за оглед. Казал, че собственикът ще се върне на 20.03.2026 г. и да отидат тогава. Съставили констативен протокол. На 20.03.2026 г. пак отишли, но никой не отворил, въпреки че в жилището се чували говор и кучешки лай. Пак бил съставен констативен протокол. Предвид тези факти вещото лице не е могло да отговори на въпросите.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с квалификация чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за незаплатена цена за служебно начислени ВиК услуги и обезщетение за забава.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, правилно приложение на използваната методика за служебно начисляване на потребени услуги, размера на претендираните суми за тези услуги, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да заплати цената на служебно начислените ВиК услуги и обезщетението за забава или че са налице основания изключващи или погасяващи правата на ищеца (изтекла погасителна давност или др.).

Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Съгласно ал. 6 от същия член до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.

2

От доказателствата по делото се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект на потребление и за процесния период, както и че претендираното количество вода е служебно начислено от ищеца, поради липса на монтиран в обекта индивидуален водомер. В представения опис на отчети е записано, че водомерът е повреден поне от 2018 г. Ответникът не доказа положителният факт, от който извлича правни последици - че в имота му съществува преминал метрологична годност измерващ правилно количеството вода водомер. Осуетен е и опитът на вещото лице да извърши оглед за това обстоятелство, което действие следва да се счита за такова по чл. 161 ГПК и твърденията на ищеца, че такъв липса, да се считат за доказани.

В тази хипотеза правилно намират приложение разпоредбите от горепосочената наредба. В тази връзка и в процесния отчетен период 20.04.2021 г. – 23.05.2024 г. ищецът е остойностявал ВиК услуги съобразно правилата по Наредбата, а не съобразно реално потребление, доколкото в имота липсва водомер и реален отчет на изразходваното количество вода не може да бъде фактически извършен по вина на потребителя.

В настоящото производство се установи, че в регистрите на населението няма данни за регистрирани и живущи на адреса лица, а същевременно се установява, че жилището се обитава от хора и домашен любимец. Доказателствата събрани по делото в тази връзка са противоречиви, което води до извода, че съдът не може да установи с категоричност действителния брой на живущите на адреса лица.

В тежест на ищеца е да установи броя на обитателите на адреса и правилното приложение на методиката за служебно начисляване, но следва да се съобразят още и недобросъвестното поведение на ответника и осуетяването на извършваните проверки и отчитания. В тази връзка и същият не може да черпи права от това. Следва да се приеме, че в имота живее поне едно лице, като за размера на претендираната от ищеца сума, дали обитателите са един или повече, е без значение, доколкото видно от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ ищецът не е прилагал в пълнота методиката, а е начислявал служебно по-ниски стойности.

Установи се, че ищцовото дружество е начислявало служебно вода произволно прилагайки санкцията на чл. 39, ал. 6 от Наредбата, която предвижда, че до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател. Целта на тази разпоредба е да стимулира потребителя своевременно да монтира метрологично годен водомер.

При всички случаи, дори при един обитател, претендираната сума от 6 158,07 лв. не надвишава сумата, която се получава използвайки тази методика, която е значително повисока. Липсата на водомер е изцяло по вина на потребителя, който години наред се ползва от ВиК услугите без да ги заплаща.

Различното служебно начисляване от страна на ВиК оператора при погрешно подадени данни, не води до извод за недължимост на сумите в случай на съдебно установяване на същите, прилагайки законовите правила.

Доколкото особеният представител на ответника е релевирал възражение за погасяване по давност на част от задълженията, то същото е основателно за първата фактура от 21.05.2021 г., доколкото падежът й е настъпил на 20.06.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.07.2024 г. Падежът на втората фактура е 18.07.2021 г., поради което и задължението, обективирано в същата не е погасено по давност.

Не са погасени по давност и останалите издадени по-късно фактури. Давността при периодичните задължения е тригодишна и в тази връзка не се дължат сумите в размер от 84,53 лв. главница и 29,08 лв. обезщетение за забава във връзка с първата фактура от 21.05.2021 г. Втората сума не се дължи изцяло, предвид акцесорния й характер и погасяване на главното задължение.

Исковете в тези части следва да се отхвърлят и да се уважат за всички останали вземания в размер на 6 073,54 лв. главница и 951,87 лв. обезщетение за забава. За тези 3 вземания е издадена заповед за изпълнение и се установи по делото, че се дължат.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е сторил разноски в размер на 142,78 лв. държавна такса и 788,40 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 83,61 евро държавни такси, 613,55 евро с ДДС адвокатско възнаграждение, 178,95 евро възнаграждение за вещо лице по ССЕ. Процесуалният представител на ответника своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид цената на исковете и извършените процесуални действия по делото. Ответникът не е претендирал разноски. Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 468.53 евро за заповедното производство и сумата от 862.17 евро за исковото производство.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати изцяло и в полза на бюджета на съда авансираната сума за възнаграждение на вещото лице по допуснатата СТЕ в размер на 150 евро, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

В полза на особения представител адв. Ж. следва да бъде издаден РКО в размер на сумата от 1 000 лв. /511.29 евро/, която съдът определя като окончателно възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. А.