Решение № 2241 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2241 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110143107 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано по предявен от

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИООНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, в качеството му на ищец, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, като ответник, регресен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ищецът претендира ответникът да му заплати обща сума от 647,14 лева, състояща се от 453,53 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, и 193,61 лева законна лихва за забава, начислена за периода от 24.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Ищецът основава претенцията си на твърдението, че на 16.12.2021 г., около 10:00 ч., в с. В. е настъпило пътнотранспортно произшествие. Според изложеното в исковата молба, К. Т., управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № ***, при маневра на заден ход виновно е ударил паркиран лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № **, управляван от собственика му Р. К. Т.. За инцидента е съставен Двустранен констативен протокол от същата дата, в който водачът на автомобила „Ауди“ изрично е посочил, че е виновен за ПТП. Към датата на събитието увреденият автомобил „БМВ“ е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца по полица № ***, с период на покритие от 26.10.2021 г. до 25.10.2022 г. Автомобилът на виновния водач, „Ауди“ с рег. № ***, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица № BG/30***, с период на покритие от 05.11.2021 г. до 05.11.2022 г. В изпълнение на задълженията си по застраховката „Каско“, ищецът е образувал ликвидационна преписка (щета) № *** и е заплатил стойността на ремонта в размер на 453,53 лева, извършен в доверен сервиз „М Кар“ ЕООД, за което е издадена фактура № 1

79634/26.01.2022 г. Сумата е преведена с платежно нареждане № ** от 10.02.2022 г. След плащането, ищецът е изпратил уведомление за регресната си претенция, което е връчено на ответника на 21.02.2022 г., но последният не е извършил плащане в законоустановения срок.

С оглед на изложеното, ищецът предявява регресен осъдителен иск срещу ответника за сумата от 453,53 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, и 193,61 лева законна лихва за забава, начислена за периода от 24.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.

Оспорва описания механизъм на ПТП като твърди, че вината е на водача на увредения л.а. „БМВ“ с рег. № **, който в нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП е отворил вратата на автомобила си, без да се увери, че няма да създаде опасност за маневриращия покрай него автомобил „Ауди“ с рег. № ***, с което е станал основна причина за инцидента. Алтернативно, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Оспорва се също наличието на причинно-следствена връзка между щетите и произшествието. Навежда се и довод, че казусът попада в изключенията от застрахователното покритие съгласно чл. 494, т. 2 от КЗ , тъй като вредите са причинени на имущество на член на семейството на застрахования. Поради неоснователността на главния иск, ответникът оспорва и акцесорната претенция за лихви, както и искането за присъждане на разноски. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното от фактическа страна:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „Ауди“ с рег. № *** е била застрахована при ответника; че ищецът е заплатил сума в размер на 453,53 лв. по застрахователно обезщетение, образувано по ликвидационна преписка (щета) № ***; че 2 относно автомобилът на виновния водач, „Ауди“ с рег. № ***, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица № BG/30***, с период на покритие от 05.11.2021 г. до 05.11.2022 г. и ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие.

По делото е приет като писмено доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от 16.12.2021 г., подписан от двамата водачи – Р. Т. (водач на л.а. „БМВ“) и К. Т. (водач на л.а. „Ауди“). В протокола водачът на „Ауди“ е декларирал: „При маневра назад ударих паркирал автомобил“ За изясняване на обстоятелствата относно механизма на ПТП и поведението на участниците, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. Т. (водач на увредения автомобил) и К. Т..

От показанията на свидетеля К. Т. (водач на л.а. „Ауди“) се установява, че на 16.12.2021 г. управлявал автомобила си и е предприел маневра на заден ход с цел паркиране на лекия автомобил пред магазин находящ се в с. *** № .

Свидетелят заявява изрично, че не видял отворената врата на другия паркирал автомобил, като си мислел, че има достатъчно разстояние. Вследствие на маневрата ударил със задната част на лекия си автомобил вратата на паркирания автомобил л.а. „БМВ“, вследствие на което вратата му се огънала на обратната страна. Спомня си, че е имало и увреждания и по предния калник на л.а. „БМВ“. Посочва, че съставили двустранен констативен протокол, в който признал вината си.

От показанията на свидетеля Р. Т. (водач на увредения л.а. „БМВ“) се установява, че е паркирал автомобила си пред магазин находящ се в с. *** №, отворил е шофьорската врата и е слязъл, като оставил вратата отворена към пътното платно, за да отиде до близкия обект. Споделя, че в момента на удара не е бил в автомобила, а вратата е била в отворено положение. От показанията на свидетеля се установява, че когато излезнал от магазина видял, че шофьорската врата на лекият му автомобил е била изкривена в посока предницата на колата като едната й панта била скъсана, а левият калник от страната на шофьора бил деформиран.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства, отчитайки възможната им заинтересованост предвид установената по делото роднинска връзка (баща и син), но и съпоставяйки ги с приетата по делото съдебно-автотехническата експертиза.

От заключението на приетата САТЕ, се установява следния механизъм на ПТП : На 16.12.2021 г. в 10:00 часа в село В., лек автомобил БМВ Х5, рег.№ ***, е бил паркиран на паркинг пред магазин на ул. "***, като водачът е оставил отворена предната лява врата на автомобила. Захождащият с маневра на заден ход водач на л.а. Ауди Q7 с рег.№ ***, със задната габаритна част на автомобила - задна броня, реализира удар в отворената предна лява врата на 3

БМВ Х5, при който уврежда същата.

Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, отчитайки представените по делото документи и снимков материал, щетите, нанесени на МПС БМВ Х5, рег.№ ***, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието, както и че причинените вреди са следните: „предна лява врата“.

Вещото лице е категорично, че за водача на „БМВ“ ПТП е било непредотвратимо към момента на удара, тъй като не се е намирал в колата, но е било предотвратимо, ако вратата е била затворена.

Вещото лице посочва, че стойността на вредите е определена на 430,92 лв. Съдът приема този размер за действителен, доколкото по делото липсват доказателства автомобилът „БМВ“ да е бил в гаранция, което би оправдало претендираните по-високи разходи за доверен сервиз.

Съдът цени заключението на вещото лице доколкото същото е изготвено въз основа на целия доказателствен материал събран по делото, включително приетите писмени доказателства, представени от ищеца и ответника както и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства, чрез разпита на двамата свидетели Р. Т. и К. Т..

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.

Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.

Съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. Налице са елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка и вина. Водачът на л.а. „Ауди“ (К. Т.) е извършил нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. При маневра на заден ход той е бил длъжен да се убеди, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност. Показанията му, че „не е видял вратата“, сочат на липса на необходимото внимание и наблюдение на пътната обстановка, което обосновава неговата вина.

По отношение на неговия размер, от прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, се установи, че стойността, необходима за 4 възстановяване на увредения лек автомобил БМВ рег. № **, изчислена на база средни пазарни цени възлиза в размер на 430,92 лв. или 220.33 евро (двеста и двадесет евро и тридесет и три евроцента).

Налице са предпоставките за разглеждане на възражението за съпричиняване на вредонония резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на водачът на БМВ Х5, рег.№ ***, който според ответника е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, като е оставил отвеорена вратата на автомобила си, без да се увери, че няма да създаде опасност за маневриращия покрай него автомобил „Ауди“ с рег. № ***.

В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на изрично доказване. Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението за съпричиняване е направено в преклузивния срок, същото следва да бъде разгледано. Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.

№ 35/2009 г. на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринА.не за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на 5 всеки един от участниците в същото.