Решение № 30 от 18.02.2026, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 618/2025
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 18.02.2026
- Състав
- ГАЛИНА СЛАВОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
- чл.88 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 94а · Закон за енергетиката
- чл.98 ал.4 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл.98В · Закон за енергетиката
- §1 т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.16 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.298 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Харманли, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255630100618 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, против Я. Ц. Т., ЕГН ********** от гр.Харманли,****.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК и чл. 79 ал.1 предл.1 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 21.01.2025г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд — Харманли за вземанията си към ответника в общ размер на 319,69 лв., за което било образувано ЧГД № 72/2025г. и издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия - действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ1З/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с ел. енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг доставчик. До този момент ответникът не бил упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Ответникът имал качеството на битов клиент, съгласно §1 т.
2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия ел. енергия била за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление — жилище по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и ищецът се задължил да снабдява с ел. енергия обект на ответника с ИТН 1630912, находящ се в гр.Харманли,****и 1 представляващ жилищна страда, за което бил открит клиентски номер 1010488393.
Ищецът твърди, че ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода от 23.03.2024г. до 22.05.2024г. ищецът доставял до обекта на ответника ел. енергия на обща стойност 293,04лв. , която до този момент не била заплатена, поради забава в заплащане на горепосочената главница длъжникът дължал и законна лихва в общ размер от 26,65лв. за периода 15.05.2024г. - 20.01.2025г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл. 18, ал. 1, 2, З, предложение 3-то от общите условия на ищеца. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложения препис извлечение от клиентската сметка на ответника.
Моли,съдът с оглед на гореизложеното и след като се убеди в основателността на претенция да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Я. Ц. Т., както следва:
-293,04 лв. за период: от 23.03.2024г. до 22.05.2024 г. , представляващи стойността на консумираната- от обекта на потребителя електрическа енергия;
- от 26,65 лв. за периода 15.05.2024 г. до 20.01.2025 г., представляващи стойността на законната лихва за забава;
- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника. Счита,че предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.Оспорва обстоятелствата,на които ищеца основава исковата.Счита претенцията за неоснователна и недоказана.Оспорва представените с исковата молба доказателства.Прави доказателствени искания за назначаване на СЧЕ.
От изложеното по делото се установи следната фактическа обстановка:От представеното копие от Нотариален акт № 12 т.1 д.46/07.03.1980г. декларация от собственика на имота,се установява,че ответника Ц. е собственик на недвижим имот находящ се в гр.Харманли,****.Партидата за имота е с ИТН 1630912 и клиентски номер 1010488393. В същото извлечение от партидата на ответника е видно, че за отчетния период от 23.03.2024г. до 22.05.2024г. са били издадени два броя фактури с отразени в тях количества на доставена ел.енергия, съответно падеж за плащане на всяко едно от задълженията и начислена лихва за забавено плащане. Представени са и самите фактури за посочените по-горе периоди, като общата стойност на същите съдът установи, че възлиза на исковата сума –293,04лв.- главница.
От приложеното по делото ЧГД № 72/2025 г. по описа на Районен съд Харманли е видно, че със Заповед № 38/22.01.202 г. длъжникът Я. Т. Ц., е осъдена да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД-гр.Пловдив, ****, ЕИК ****, сумата от 293,04 лв., главница представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.03.2024 г. - 22.05.2024 г. 26,65 лв.обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.05.2024 г. - 20.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.01.2025г. до изплащане на 2 сумата, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи. Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото са предявени от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник, в едномесечния срок от уведомяването му.
Предявената претенция е неоснователна.Основния въпрос, обоснован от предмета на заявения пред съда спор, е действителната дължимост на очертаното в заповедта за изпълнение вземане. В тази връзка следва да се изведе, доколко начислената ел. енергия и нейната стойност отговарят на действителните отношения между страните. Същите са страни по материалноправното договорно отношение, по силата на което ответникът е купувач, а ищецът е продавач на електрическа енергия. Този договор е модифициран в сравнение с обикновената продажба, тъй-като касае особен вид стока-ел. енергия доставена от продавач с особен статут и уреден по специфичен начин. Ищецът обаче не е краен снабдител по смисъла на ЗЕ с ел. енергия, а е електроразпределително дружество.
Облигационното отношение между страните е възникнало в режима на предварително обявени общи условия за договора от страна на доставчика по смисъла на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, но модифицирано чрез особената разпоредба на чл.98 А от ЗЕ, която не изисква изрично писмено приемане на същите от страна на клиента, за разлика от общия ред по другите закони. По делото няма спор относно изпълнение на изискването, че тези общи условия са публикувани по реда на чл.98 А ал.3 от ЗЕ, както и че в 30 дневния срок от влизането им в сила конкретния купувач на ел. енергия се е възползвал от правото си да поиска специални условия и същите да са приети от доставчика- чл.98 ал.4 от ЗЕ. Ето защо отношенията между страните по делото са материално правно уредени освен от законовите разпоредби и от наличните общи условия на ищецът, които очертават правата и задълженията на страните по процесния договор. Безспорно е също така, че въпросния електромер, ползван от ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството ищец, с което получава ел. енергия, респ. дружеството доставя такава, което свидетелства и за фактическото изпълнение на договора между тях. Поради това отношенията между страните изключват обсъждане на извъндоговорни основания за търсената от дружеството сума.
За претендираният период действат приетите подзаконови правила за измерване на количеството електрическа енергия на ДКЕВР,които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, а именно - правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя и функцията на ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на 3 сметката на потребителя на ел. енергия по арг. чл.104А ал.1 т.5 и чл.98 А ал.1 т.6 от ЗЕ.Следва да се отбележи, че посочените законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект, а само възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел. енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция, като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения.
В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването и/или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената ел. енергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел. енергия в тази насока.
Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов ред –чл.82 от ЗЗД, тъй-като отношенията между страните са договорни. В тази насока Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013г. на ВКС по ТД № 4/2012 г. на ОСГТК изрично извежда договорния характер на тези правоотношения. Поради това именно сочещата се като изправна страна следва да установи, че дължимата сума е функция на виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното производство. Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД и на договорните отношения между двете страни, е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството обаче такова не се доказа от крайния снабдител.
Не се установи по пътя на пълното и главно доказване правилната работа на процесното СТИ и правилното отчитане от действителното потребление на ел. енергия.
Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание.Ищецът поиска и съда допусна назначаване на СТЕ с формулирани въпроси.Същата не беше възложена поради неплащане на хонорар за вещо лице,което да я изготви.
Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин. В тази насока е изрично и чл. 13 от Директива 2006/32/Е0/05.04.2006 г.В тази насока при условията на пълно и главно доказавне ищеца не представи доказателства.
В ЗЕ не са уредени изрично правата на клиента. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП за защита на потребителя, за да може правилото на чл.2ал.2 от ЗЕ, да се прилага ефективно, а не да се ограничи само до декларативно съдържание на закона.Подзаконовите правила, обосновали издаването на процесните фактури нарушават равнопоставеността в рамките на договора и накърняват сериозно правата на купувача на ел. енергия, като потребител, тъй като дават възможност едностранно и произволно доставчика да определя заплащането на суми от потребителя, срещу които не е доказал количество доставена ел. енергия, водят до ограничаване законовите права на потребителя спрямо доставчика при неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения, поставят изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост само от неговата воля, създават задължение за купувача на ел. енергия да заплати високо обезщетение, водят до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения, дори и при неизпълнение на 4 съответните от страна на доставчика, налага се на купувача на ел. енергия необосновано ограничаване на средствата за доказване, както и тежест на доказване, която съобразно действащото законодателство е за сметка на доставчика. Тези хипотези са обхванати от разпоредбата на чл.143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за потребителя, тъй-като не отговарят на изискването за добросъвестност, на принципа по чл.2 ал.2 от ЗЕ, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни правила, превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилагат, предвид и задължението на съда служебно да преценя материята през тази призма съобразно § 13 А от ДРЗЗП във вр. с Директива 93/13 ЕИО.