Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 964 от 14.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15133/2024
Вид
Решение № 964
Подписан
14.03.2025
В сила
10.07.2025
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110215133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. Д. срещу Наказателно постановление № 24-4332-016189 от 15.07.2024г., издадено от н-к сектор към СДВР отдел ПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :

1.по чл.179, ал.2, ,вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200/ двеста / лева.

В жалбата се релевират основания за отмяна на обжалваното НП, касаещи несъгласие с фактическата обстановка изложена НП. Сочи, че единствената причина за настъпилото ПТП е поведението на другия водач. Моли да се отмени НП.

В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява, явява се адв. П./ с пълномощно по делото /. Моли да се отмени обжалваното НП, претендира направени разноски по делото.

Депозирала писмени бележки в които намира, че вина за настъпилото ПТП е на водача на другия автомобил, който се движел с несъобразена скорост. Излагат се доводи, че актосъставител не е очевидец на твърдяно нарушение, поради което не и възприел правилно фактическата обстановка. Сочи, че автомобила на жалбоподател е бил и с двете си задни гуми на тротоара когато е настъпил удар в неговата задна част, поради което намира, че удара е бил предотвратим от страна на другия водач на МПС. В жалбата се зъстъпва и становището, че другия водач е бил предприел маневра изпреварване несъобразена с непрекъснатата маркировка.

1

Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание, представя : декларация ПТП, скица, протокол за ПТП, възражение от жалбоподател и справка разпечатка за допуснатите нарушения и наложени наказания на жалбоподателя по Закона за движение по пътищата към датата на издаване на наказателното постановление, както и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на издаване на наказателното постановление. В представени по делото писмени бележки взема и отношение по същество, моли да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 29.06.2024г. около 16: 40 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил "Лексус" с ДК № *******. Автомобилът се движел в с.Панчарево, по ул. "Самоковско шосе“ с посока от с.Кокаляне към Околовръстен път. В автомобила управляван от жалбоподател се е намирала св. ИВ. Т., на предна дясна седалка. В този пътен участък движението е било натоварено и в двете посоки, пътното платно е с две ленти за движение, с непрекъсната хоризонтална маркировка. На около 100 метра преди ресторант Лебеда, жалбоподател предприел извършването на маневра завиване наляво, като не пропуснал насрещно движещия се по ул. "Самоковско шосе" с посока на движение от "Околовръстен път" към с.Кокаляне лек автомобил " Фолксваген" с рег. № *****, управляван от св. А. Н., при което реализирал пътно-транспортно произшествие между двата автомобила. Автомобила управляван от жалбоподател е бил перпендикулярно на пътното платно, навлязъл в с двете предни колела на бордюра, като удара е настъпил в неговата задна дясна част. В автомобила управляван от св.Н. на задна седалка се намирала неговата дъщеря. Водачите на автомобилите и пътниците в тях, не са получили телесни увреждания.

Пристигнал и екип на ОПП СДВР, които извършили оглед на местопроизшествието, снели обяснения от двамата водачи и съставили протокол № 948662 и скица за настъпилото ПТП, въз основа на декларации изготвени от участниците в ПТП-то.

На 29.06.2024 г. на жалбоподателят бил съставил АУАН бл. № 1343301 за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. При връчването на АУАН жалбоподателят вписал, че няма възражения. Допълнителни писмени възражения жалбоподателя не е депозирал и в законоустановения срок.

Въз основа съставения АУАН и въз основа материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация 2 съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя Б. глоба в размер на 200 /двеста/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Т. М., А. Н., Р. С. и ИВ. Т., писмени - протокол за ПТП; декларации от двамата водачи, скица за ПТП; справка-картон на жалбоподател; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед № 8121к-13312/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи.

Времето и мястото на настъпване на процесното ПТП, както и посоката на движение на двата автомобила-участници в него, се изясняват безпротИ.речИ. посредством всички приобщени по делото доказателствени източници. Деформациите, причинени на автомобилите в резултат от удара, се установяват еднозначно, посредством обективираните в протокола за ПТП констатации, скица за ПТП и показания на разпитани свидетели. От показанията на св.Н. е изводимо, че управляваният от него автомобил преди удара се е движел с допустима скорост, но без да може да се установява с категоричност дали е била над или под максимално допустимата за процесния участък от пътя.

Същевременно протИ.речия се констатират между показанията на свидетел Н., С. от една страна, и тези на св.М. и св. Т. от друга, по отношение механизма, причините за настъпване на ПТП и местоположение на автомобила на жалбоподателя след удара. Последното налага по-подробното обсъждане и анализ на тези елементи от фактическата обстановка, и съпоставката на депозираното от свидетелите с останалите приобщени в хода на съдебното следствие доказателствени източници.

Преценявайки доказателствената съвкупност в нейната цялост, съдът прецени, че по отношение обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП следва да кредитира изложеното от първата група цитирани свидетели - Н., С., доколкото техните показания в съответните части кореспондират с констативния протокол за ПТП и с декларираното лично от жалбоподателя, че ПТП настъпило докато извършвал маневра "ляв завой" с управлявания автомобил, при наличие на непрекъсната маркировка / лично изготвил Декларация за ПТП и начертал скица към същата/. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП, възприет от актосъставителя С., категорично кореспондира и с местоположението на щетите по двата автомобила, които се установяват от Протокол и скица за ПТП. От последните е видно, че автомобила на жалбоподател не е бил със задните си гуми на тротоара, след като е предприел маневра завой наляво, а само с предните гуми. Това обстоятелство с категоричност идва да обори показанията на св.Т. и М., че автомобила изцяло е бил на тротоара/ с четирите си гуми/, като от друга страна ако това беше така, то между двата автомобила не би имало и каквото и да е съприкосновение. Напротив удара е бил в задна дясна част на управляван от жалбоподател автомобил, която се е намира в лентата за движение в посока София- Самоков. Получените увреждания по автомобила на жалбоподател са описани в Протокол и скица за ПТП- в задната част на автомобила, като 3 такава е и информацията от страна на показанията на св. Т. и св.М..

Доколкото св. Т., макар и очевидец на настъпването на ПТП, не притежава специални знания и умения в съответната област, съдът не кредитира показанията и в частта, обективираща субективните и разсъждения за причините за настъпването на удара, а именно неадекватно поведение на другия водач като счита, че обективни данни и находки за това управляваният от жалбоподател да се е намирал на тротоар и другия автомобил да е спрял след удара на 50 метра, по делото не се събраха.

Материалната компетентност на св.С. като актсъставител, и компетентността на наказващия орган по издаване на наказателното постановление, следват съгласно заеманите длъжностни и правомощията, делегирани им по силата на заповеди на министъра на вътрешните работи.Св.С. има ясен спомен за посетеното от него ПТП, като възпроизвежда същите логично и последователно. Свидетеля описва предприетите от него действия при пристигане на място, като сочи, че автомобила предприел завой наляво е отнел предимство на другия водач, което е довело и до настъпване на ПТП между двата автомобила. Заявява, че удара е страничен в задна част на управляван от жалбоподател автомобил. Този свидетел описва и поведение на едно трето –неустановено по делото лице, което се е представяло за пожарникар, което се опитвало да се бърка в тяхната работа, като искал обяснения от другия водач.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, и не страдат от сочените в жалбата процесуални пороци. Както в АУАН, така и в НП, обективните признаци на осъщественото от жалбоподелел поведение, реализирало състава на нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, са описани подробно и ясно. Посочени са също мястото и времето на извършването му.

Твърденията за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на описание на нарушение и обстоятелствата при които е извършено, следва единствено да преценяват като способ на защита. С оглед на това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на НП.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. При установената фактическа обстановка, която коресподира с възприетата от актосъставителя и наказващия орган, съдът прие, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП който задължава водачите на нерелсови пътни превозни средства при завиване наляво за навлизане в друг път да пропуснат насрещно движещите се пътни превозни средства. Именно при предприета маневра завой наляво, при която жалбоподателят не е пропуснал движещия се срещу него направо лек автомобил, управляван от св.Н.,се е стигнало до настъпване на произшествието. Произшествието е 4 настъпило, тъй като жалбоподателят не е изпълнил задължението си да пропусне движещия си направо автомобил, отнемайки предимството му. Обстоятелството дали последният се е движел бързо, е ирелевантно, доколкото не дерогира законовото задължение, вменено съгласно нормата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Последното означава, че водачът, който има намерение да извърши маневра по завиване наляво, следва да се въздържа от това, докато не се убеди, че с действията си няма да застраши превозните средства, които се движат направо.

Още повече, че наличието на усложнена пътна обстановка, каквато се твърди да е съществувала – натоварено движение и в двете посоки е предполагала вниманието на жалбоподателя да бъде още по изострено, тъй като намерението му реално е свързано със създаване на препятствие за останалите участници в движението. Извършването на такава преценка е изцяло в неговите субективни възможности. Предвид това в процесната хипотеза не се касае за случайно събитие, настъпването на което да е било извън волята му, за да бъде прието, че не е бил длъжен и не е можел да предвиди настъпването на общественоопасните последици.