Акт от 24.06.2021, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е НИЕ

№ 135 гр. Перник, 24.06.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Михаил Малчев при съдебния секретар Наталия

Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 216 по описа за 2021 година на

Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. с чл.

145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.Б.Б. срещу решение № КПК-24 от 05.04.2021 г. на директор на ТП на НОИ - Перник, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу разпореждане №О-13-999-00-********** от 08.01.2021 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-Перник. С това разпореждане на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване е отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.

От страна на жалбоподателката с жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна изцяло.

Същите се свеждат основно до твърдението, че за процесния период е имала действащ трудов договор, била е осигурена и следователно й се полага процесното обезщетение. Основните аргументи са свързани с неправилно прилагане на материалния закон, тъй като е налице валидно трудово правоотношение, непрекратено по законоустановения ред, поради което дадените задължителни предписания до осигурителя за заличаване на данни са незаконосъобразни.

Поддържа, че има качество „осигурено лице“ и незаконосъобразно е отказано поисканото обезщетение. Иска обжалваното решение на директора на ТП - Перник към НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите да бъдат отмени и преписката да се изпрати на административния орган за решаване въпроса по същество с изплащане на дължимото обезщетение.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Перник по изложени съображения. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

Ответната по жалбата страна – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение на директора да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл.

144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2020 г. в информационната система за електронен обмен на документи и данни, в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят **** ЕООД е представил удостоверение с вх.

№ Р-14-13-000-00-********** от 04.08.2020г., относно правото за изплащане на парично обезщетение на Г.Б.Б. за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.

В ТП - Перник е постъпил сигнал с вх.

№113013-13-183/09.07.2019г., с който е поискано извършване на проверка на поставен под наблюдение осигурител.

Издадена е заповед №

ЗР-5-13-00595693/09.07.2019г. за извършване на проверка по разходите за държавно обществено осигуряване на **** ЕООД с ЕИК:****. В хода на проверката е установено, че този осигурител е регистриран в Агенцията по вписванията на 13.06.2016г. с едноличен собственик и управител Б.Й.Е.. На 05.04.2017г. е вписана покупко-продажба на дружеството и като едноличен собственик и управител е регистриран Ф.А.М.. На 21.04.2017г. е вписана нова покупко-продажба и като едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител е вписан Е.Б.Ц..

**** ЕООД е включено в списъка на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК към НАП със задължения над 5000 лв., които нямат имущество върху което да се наложи обезпечение, не е представено обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица. От периода, в който собственик на дружеството е Е.Ц.е започнало подаване на уведомления за трудови договори за 63 лица. В периода от 01.03.2018г. до 31.10.2018г. са освободени всички лица наети на длъжност шофьор, както и са освободени -управител на транспорт, техническия секретар, автомеханици, спедитори. Прието е, че след 31.10.2018г. дружеството не извършва декларираната транспортна дейност, а след 31.01.2019г. не извършва никаква търговска дейност. На адреса на управление на дружеството в гр. Перник, ж.к. ****, не са открити лица, които да получат заповедта да възлагане на проверка. Собственикът на дружествотож -Е.Б.Ц. след оказано съдействие от органите на ОД на МВР е установен и му е връчена заповедта за възлагане на проверка на дружеството и покана за представяне на документи.

С декларация вх. №

1130-13-183#21/06.01.2020г. Е.Ц.е декларирал, че като управител на **** ЕООД не е извършвал дейност, не е подавал данни за осигуряване и обезщетения в НАП и НОИ, не е назначавал лица по трудови правоотношения и не разполага с документи на дружеството, необходими за проверката, не си спомня дали е упълномощавал някого да представлява дружеството.

За изясняване на факти и обстоятелства са изискани писмени сведения от лица, относно упражнявана трудова дейност при този осигурител. Г.Б.Б. е попълнила анкета с вх. №1130-13-183-8/29.08.2019г. в която е посочила, че работи във фирмата от 29.08.2016г. на трудов договор като счетоводител. Проверяващите са установили, че Б. е с оформено основно трудово правоотношение с ****ЕООД, въз основа на трудов договор от 27.06.2016г., прекратено на 01.01.2019г. От 01.07.2018г. е започнало подаване на данни за лицето с максимален осигурителен доход. С **** ЕООД е оформен допълнителен трудов договор при друг работодател от 28.08.2017г. При прекратяване на основното трудово правоотношение на Г.Б., осигурителят **** ЕООД не е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключено споразумение към допълнителния трудов договор или за сключване на нов основен трудов договор. Осигурителят е започнал да подава данни за осигуряване на лицето при условията на 8-часов работен ден. За установяване наличие на търговска дейност е изпратен сигнал до ТД на НАП-София във връзка с който е посочено, че дружеството има един регистриран касов апарат, по седалището на фирмата, като последен отчет е на 07.01.2019г. Всички данни и документи за дружеството се подават по електронен път с КЕП, титуляр, на който е **** ЕООД и автор Е.Ц.. Тези факти са отразени в констативен протокол № КВ-5-13-00749679 от 29.04.2020г., от инспектор по осигуряването при ТП–Перник на НОИ.

Въз основа на тях са издадени задължителни предписания №ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020г. По силата на тях осигурителя **** ЕООД в 17-дневен срок от връчването им е задължен да подаде декларация за заличаване на подадени от него данни за осигуряване по трудови правоотношения за общо шест лица, сред които и Г.Б.Б. за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2020г. Задължителните предписания са връчени лично на управителя на дружеството на 20.05.2020г. Не са обжалвани и са влезли в сила на 04.06.2020г. В определения срок, изтекъл на 08.06.2020г. осигурителят не е предприел действия за изпълнението им по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Въз основа на влезлите в сила задължителни предписания ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите е издал разпореждане № О-13-999-00-********** от 17.08.2020г., с което на Г.Б.Б. е отказал изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.

53 от КСО. Приел, че към датата на 04.08.2020г., лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, няма качеството осигурено лице, поради което не се следва изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО.

Разпореждането е оспорено по административен ред, като с решение № КПК-67 от 02.10.2020г. директор на ТП-Перник на НОИ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Срещу така постановеното решение е подадена жалба по чл. 118 от КСО, образувано е адм. дело №673/2020 г. по описа на Административен съд - Перник.

С решение №575 от 05.01.2021 г. по адм. дело №673/2020 г. са отменени решение КПК-67 от 02.10.2020 г. и потвърденото с него разпореждане № О-13-999-00-********** от 17.08.2020 г. В мотивите на решението е посочено, че задължителни предписания № ЗД-1-13-00749827/29.04.2020 г. касаят периода до месец март 2020 г. и позоваването па тях не може да се приеме като основание за отказ за изплащане на обезщетението, тъй като не е изяснено жалбоподателката дали е осигурено лице към датата на подаване на заявлението за отпускане на паричното обезщетение.

Издадени са задължителни предписания

№ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020 г. за заличаване на подадените данни за осигуряване на жалбоподателката за периода от 01.04.2020г. до 31.10.2020г.

Данните са заличени по реда на чл. 4, ал.10 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.

Срещу задължителните предписания №ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020г. е подадена жалба от Г.Б. - жалбоподател и в настоящото производство (вх.№1012-13-2 от 04.01.2021 г.).

Постановена е резолюция на директора на ТП на НОИ - Перник №КПК-7 от 04.02.2021 г. за прекратяване на производството, която е влязла в сила. С определение №101/25.02.2021г. по адм. дело №125/2021 г. по описа на Административен съд - Перник, посочената по-горе резолюция на Директора на ТП на НОИ гр. Перник №КПК-7 от 04.02.2021 г. е потвърдена. Определението не подлежи на обжалване и съответно задължителни предписания №ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Перник, с които е разпоредено да се заличат данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 01.04.2020г. до 31.10.2020г. са влезли в сила.

На 08.01.2021 г. е издадено разпореждане №0-13-999-00-********** на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за отказ за изплащане на парично обезщетение по чл.53 от КСО, което е оспорено по административен ред. В мотивите на разпореждането е записано, че към 04.08.2020 г. лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство.

Недоволен от това разпореждане за отказ Г.Б. го обжалва пред директора на

ТП на НОИ - Перник. Последният от своя страна се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение № КПК-24 от 05.04.2021 г. и същото е обжалвано в посочения в решението срок пред настоящата съдебна инстанция.

В хода на съдебното производство от стана на жалбоподателката не са ангажирани относими доказателства към предмета на доказване. Представената справка за статус на социално осигуряване относно Г.Б. не става ясно кога е извършена, като при всички положения за релевантния период данните за осигуряване на жалбоподателката са заличени по реда на чл. 4, ал.10 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. Това е видно от влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020г. и задължителни предписания №ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020 г.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Видно е, че процесното решение е постановено на 05.04.2021 г., връчено е лично на жалбоподателя на 07.04.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 19.04.2021 г. и следователно е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването му, поради което е допустима за разглеждане.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на директора на ТП-Перник към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.