Решение № 6947 от 14.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6947 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20241100108375 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.

135, ал. 1 от ЗЗД от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу ответниците И. В.

П. и А. М. П..

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди, че ответникът И. В. П. бил негов длъжник, въз основа на неизпълнени договори за кредит, както следва:

Договор за стоков кредит № 5429286 от 30.01.2023г., Договор за стоков кредит № 5425608 от 26.01.2023 г., Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5421273 от 25.01.2023г. и Договор за потребителски паричен кредит № 5420436 от 26.01.2023г. Вземанията по процесните кредитни правоотношения, били прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД от първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Фаненсинг“, както следва: вземането на кредитора по Договор за стоков кредит № 5429286 от 30.01.2023г., било прехвърлено на ищеца чрез Договор за цесия от 11.09.2023 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД; вземането на кредитора по Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5421273 от 25.01.2023г., бил прехвърлен от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 1

„ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез Договор за цесия от 12.01.2024 г., а вземанията на кредитора по Договор за стоков кредит № 5425608 от 26.01.2023г. бил прехвърлен от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез Договор за цесия от 11.09.2023 г., както и вземанията на кредитора по Договор за потребителски паричен кредит № 5420436 от 26.01.2023г., били прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 09.11.2023 г. сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД /съобразно допълнителна уточнителна молба с вх. № 17323 от 12.02.2025 г., находяща се на стр. 178 , въз основа на която е приет допълнителен доклад по чл. 146 ГПК в открито съдебно заседание на 25.09.2025 г./

Твърди се, че поради неплащане на дължимите суми по договорите от страна на длъжника, ищцовото дружество пристъпило към принудително събиране на вземанията си, чрез подаване на Заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в СРС, по повод на което били образувани ч.гр.д. № 4492/2024 г., ч.гр.д № 31290/2024 г. и ч.гр.д. № 21271/2024 г. по описа на СРС.

Ищецът поддържа твърдения, че при направена справка в имотния регистър установил, че веднага след сключване на договора за кредит, а именно на 28.03.2023г. бил сключен Договор за дарение на недвижим имот, между първия ответник И. В. П., като дарител, и втория ответник А. М. П., като дарен. Договорът бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том I, рег. №1107, дело № 48/2023 г. по описа на нотариус А.Н., с рег. № 002 в НК. Чрез този договор, дарителят се разпоредил безвъзмездно с 1/4 идеална част от следния недвижим имот Апартамент № 1, със застроена площ от 68,58 кв. метра, заедно с Мазе № 19, с площ от 2.80 кв.м и заедно с 3,96 % идеални части от общите части на сградата, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. В цитирания нотариален акт изрично било посочено, че първият ответник И. В. П. е син на втория ответник по настоящото дело А. П..

При изложените твърдения, ищецът поддържа, че в настоящия случай са налице елементите от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД по отношение на сключения от ответниците договор за дарение на описания недвижим имот. В тази връзка се излагат доводи, че ищецът е кредитор на длъжника (първия ответник) – за вземанията по споменатите по-горе договори за кредит, както и 2 че извършената от длъжника сделка е увреждаща за кредитора, тъй като собствеността на имота е била прехвърлена на трето лице - вторият ответник по делото. Длъжникът очевидно знаел за увреждането на кредитора, към датата на сключване на сделката, тъй като към този момент същият е знаел за факта на съществуване на своите задължения към кредитора, както и за техния размер. Поддържат се доводи, че в същото време, първият ответник е съзнавал, че със сключването на договора се лишава от свое имущество, с което действие намалява възможностите за удовлетворяване на кредитора.

Наред с това се сочи, че процесната сделка била сключена няколко дни след като първият ответник е усвоил сумите по горепосочените договори за кредит.

Според твърденията на ищеца, посоченото действие на длъжника било изцяло насочено към укриване и намаляване на имуществото му, чрез което се целяло да се увредят правата на кредитора и същият да не може да се удовлетвори от отчужденото имущество. На следващо място се излагат доводи, че относно третото лице (вторият ответник), с което длъжникът е договарял не било необходимо наличие на знание за увреждането на кредитора, доколкото извършената сделка била безвъзмездна по аргумент от разпоредбата на чл.

135, ал. 1 от ЗЗД. При описаната фактическа обстановка, ищецът поддържа, че за него е налице правен интерес да иска обявяването за недействителна спрямо него на сделката, с която ответниците са го увредили, доколкото при уважаване на иска би се създала възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, а именно върху процесния недвижим имот, доколкото приобретателят (вторият ответник) не отговарял за задълженията на длъжника към неговия кредитор.

Предвид изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде обявена за недействителна спрямо него, сключената между ответниците разпоредителна сделка с описания недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том I, рег. №1107, дело № 48/2023 г. по описа на нотариус А.Н., с рег. № 002 в НК, с която първият ответник И. П. е дарил на втория ответник А. П. 1/4 идеална част от следния недвижим имот - Апартамент № 1 на първи етаж, със застроена площ от 68,58 кв. метра, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, коридор и прилежащата тераса - двор с площ от 48 кв.м, заедно с Мазе № 19, с площ от 2.80 кв.м, заедно с 3,96 % идеални части от общите части на сградата, който представлява самостоятелен обект в сграда - апартамент, заснет с 3 идентификатор ***. по КККР, одобрени със Заповед № РД18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.

София, район „Витоша“, ул. „********, вход, етаж 1, ап. № 1, в сграда с идентификатор ***., с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в имот с идентификатор ***, съгласно скица № 15-191691 от 20.02.2023 г. по КККР на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. С оглед очаквания изход на спора, ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят направените съдебни разноски.

Ответникът И. В. П. оспорва исковата молба, поддържайки становище за неоснователност на предявената искова претенция. Поддържа твърдения, че процесният недвижим имот е придобит лично от ответницата и негова майка А. П. още през 2005 г. Придобитата от ответника 1/4 ид. част от апартамента била по наследство от неговия покоен баща - В. П., поради което същият прехвърлил обратно на своята майка придобитите 1/4 ид. части от процесния недвижим имот. Навеждат се доводи, че притежаваните от ответника 1/4 ид. части от процесния недвижим имот представлявали негово несеквестируемо имущество към момента на сключване на процесните договори за кредит, поради което спрямо тях не е било възможно законосъобразното насочване на евентуално принудително изпълнение. С други думи, в качеството на кредитор - ищецът не е имал възможност да удовлетвори вземанията си и по тази причина, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответницата А. М. П. оспорва исковата молба, поддържайки становище за неоснователност на предявената претенция. Поддържа твърдения, че е придобила процесния недвижим имот – Апартамент 1, находящ се в гр.

София, ул. „******** в режим на СИО с покойния й вече съпруг - В. П.. След смъртта на съпруга й, нейният син и ответник по делото – И. П. бил наследил 1/4 ид. части от същия апартамент. Понеже от дълго време не била в добри отношения със сина си - тя не желала да притежава процесния апартамент в режим на съсобственост с него. Според твърденията на ответницата, поради тази причина поискала синът й да й прехвърли посредством дарение придобитите по наследство от неговия баща - 1/4 ид. части от процесния недвижим имот. На следващо място ответницата отрича да е знаела за сключените от сина й договори за кредит и тяхното обслужване, както и за 4 наличието на намерение за увреждане на неговите кредитори.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5421273 се установява, че на 25.01.2023 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – като кредитор и ответника И. В. П. – като кредитополучател е бил сключен договор за банков кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер от 2000 лева, който ще се усвоява чрез платежен инструмент – кредитна карта, издадена при условията на отделен Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти между Кредитополучателя и „УниКредит Булбанк“ АД, подписан едновременно с първия договор със срок на ползване на разрешения кредитен лимит – 1 година от датата на подписване на договора.

От съдържанието на приетия като доказателство по делото – Договор за стоков кредит № 5429286 от 30.01.2023 г. се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – като кредитор и ответника И. В. П. – като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит за покупка на стоки или предоставяне на услуги, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 2788,99 лева, която сума е следвало да се изъдлжи на 36 броя месечни вноски, дължими от 14.02.2023 г. до 14.01.2026 г., всяка от които в размер на 105,36 лв. – месечно, при уговорен лихвен процент от 21,55 % и ГПР в размер на 23,81 % . Общата дължима сума по представения кредит е в размер на 3810,96 лв. – включваща главница и дължими лихви.

От съдържанието на приетия като доказателство по делото – Договор за стоков кредит № 5425608 от 26.01.2023 г. се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – като кредитор и ответника И. В. П. – като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит за покупка на стоки или предоставяне на услуги, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 4807, 00 лева, която сума е следвало да се изъдлжи на 36 броя месечни вноски, 5 дължими от 14.02.2023 г. до 14.01.2026 г., всяка от които в размер на 182, 46 лв. – месечно, при уговорен лихвен процент от 21,55 %. Общата дължима сума по представения кредит е в размер на 6568, 56 лв. – включваща главница и дължими лихви.

Приетият като доказателство Договор за потребителски паричен кредит № 5420436 от 23.01.2023 г. се установява, че между между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – като кредитор и ответника И. В. П. – като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер от 40 500 лева, която сума е следвало да се изъдлжи на 120 броя месечни вноски, дължими от 21.02.2023 г. до 21.01.2031 г., всяка от които в размер на 448,65 лв.

– месечно, при уговорен лихвен процент от 5.09 % и ГПР в размер на 6.28 % .

Общата дължима сума по представения кредит е в размер на 53 838, 45 лева – включваща главница и дължими лихви.