Решение № 260045 от 03.12.2021, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№……… гр.Пирдоп,

03.12.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 274 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от М.Р.Х., ЕГН: ********** и Т.Р.Р., ЕГН: ********** срещу ..., ЕИК: ..., въз основа на която се иска осъждане на последния да заплати на всяка от ищците по 100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на смъртта на баща им – Р. Г. Р., ЕГН: **********, починал в следствие на трудова злополука на 31.01.2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумите от датата на злополуката /31.01.2018г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че ищците М.Р.Х. и Т.Р.Р. са законни наследници /дъщери/ на починалото лице – Р. Г. Р., като те са сред лицата легитимирани и имащи право и законен интерес да търсят обезвреда за болки и страдания, причинени от смъртта на техния наследодател в следствие на трудова злополука.

Сочи се, че починалото лице- Р. Г. Р. е бил в трудово правоотношение с ..., по силата на безсрочен трудов договор №33/22.03.2017г, назначен на длъжност „Резач горски дървен материал.“ Сочи се, че на 31.01.2018г., около 09.20 часа Р. Г. Р. – баща на ищците, е извършвал сеч с моторен трион „Stihl MS251“ на маркирано дърво, когато клон на съседно дърво пада и удря Р.

Р. в областта на врата и рамото, като от удара той почива на място.

Съгласно съобщение за смърт №85/31.01.2018г. от УМБАЛ „Александровска“ причината за смъртта е „тежка шийна травма“, предизвикана от „удар от дърво“.

Във връзка с това работодателят ... се твърди, че е подал декларация за трудова злополука с вх. №5101-22-9 от 05.02.2018г. до Териториално поделение на НОИ- София област. По декларацията било открито досие за трудова злополука №9 от 05.02.2018г. Със заповед №1015-22-11 от 05.02.2018г. на ръководителя на ТП на НОИ Софийска област била назначена комисия, която е извършила разследване на злополуката и бил съставен и подписан Протокол № 5103-22-3 от 22.02.2018г., съдържащ фактическите констатации във връзка с извършеното разследване.

Длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО признало злополуката за трудова с Разпореждане №5104-22-30 от 27.03.2018г. Работодателят подал жалба срещу разпореждането която била отхвърлена с Решение №1040-22-18 от 23.04.2018г. на Директора на ТП на НОИ София област. Това решение пък било обжалвано пред Административен съд- София област, който със съдебно решение №447/28.03.2019г. по адм.дело №577/2018г. отхвърлил жалбата на ... и потвърдил разпореждането на НОИ, с което злополуката се признава за трудова. Върховният административен съд пък потвърдил решението на Административен съд- София област с решение №3007 от 26.02.2020г., постановено по адм.дело №7515/2019г. Решението на ВАС влязло в сила на 26.02.2020г., както и Разпореждане №5104-22-30 от 27.03.2018г. на ТП на НОИ София област, с което злополуката е призната за трудова.

В жалбата са описани подробно болките и страданията, които ищците твърдят, че са преживели вследствие смъртта на баща си. Твърдят, че след развода с майка им, баща им е посветил целия си живот на тях като негови дъщери и връзката им е била много силна и се базирала на разбирателство, любов и подкрепа. Чували се ежедневно с баща им, той им давал пари, помагал им с отглеждането на децата им и за други трудности в семействата им. Сочи се, че когато ищцата М.Х. забременяла с първото си дете, баща и поканил нея и съпруга и да живеят при него в къщата му в гр.Пирдоп, където тя живели съвместно с Р. Р. близо 2 години. Първото дете на М. било кръстено Радина- на баща и, като израз на голяма любов и уважение към него. Р. Р. се грижел както за младите родители, така и за тяхното дете. Живеели задружно, весело и хубаво заедно, като се сплотили емоционално и връзката им станала още по-силна. През 2002г. М.Х. се преместила да живее в гр.Мадан, като и в периода, в който тя живеела там, баща и не спирал да помага на семейството, да ходи при тях и редовно се събирали по празници. След като съпругът на М.Х. претърпял втора трудова злополука, се наложило продължително лечение и грижи за него в гр.София, а двете им деца останали на грижите на дядо си – Р. Р., който ги гледал сам и те били изключително привързани към него. В този момент баща и бил опора и подкрепа, като и давал сили и вяра. Той продължил да помага на М. и семейството и, включително и финансово, до смъртта си. Същото било отношението на Р. Р. и към другата му дъщеря- Т.Р.. Баща и я издържал докато била студентка в гр.Пловдив, а след 2014г., когато заживяла в гр.София, с баща и се чували всеки ден. За нея той бил пример за най-прекрасния баща, който и давал най-правилните съвети и тя много го обичала. Баща и помагал не само с грижите по децата, но и финансово. Отношенията им се основавали на топлина, обич и привързаност. Ищците твърдят, че баща им е бил пенсионер и работел на трудов договор с ..., с единствената цел да подпомага финансово двете си дъщери, за което те му били дълбоко благодарни и признателни. Твърдят, че смъртта му ги сразила. И двете станали нервни и неспокойни. Т. загубила съня си, сънувала постоянни кошмари, а М. се затворила в себе си. И двете твърдят, че чувстват дълбока празнота и стигнали до емоционален срив, тъй като обичали много баща си и той бил за тях стожерът на семейството и опора във всяка ситуация. Твърдят, че и до ден днешен не могат да преодолеят загубата, а и делата, които водят от две години са ги натоварили още повече, като болката и страданието продължавали. Никоя от ищците не била получила обезщетение по сключен договор за застраховка от работодателя за работниците му.

С всичко гореизложено ищците обосновават правния си интерес от завеждане на исковете.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ... чрез пълномощника адв.Д.Л., който счита предявените искове за допустими, но ги оспорва по размер, тъй като установените данни в приложените към исковата молба доказателства и най-вече в Протокол № 5103-22-3/22.02.2018г. на НОИ, сочели на данни за съпричиняване на вредоносния резултат, за което ответникът прави изрично възражение. Действията на Р. при сечта били определени като „основни отклонения от нормалните действия“ /раздел VI от Протокола/ и съответно – като единствена причина при анализа на причините за възникване на злополуката /Раздел VIII от

Протокола/, които причини кореспондирали с нарушение на чл.140, ал.2 от Правилника за безопасност на труда в горите, забраняващ свалянето на закачени дървета, вкл. повалянето на друго дърво върху закаченото /раздел IX от Протокола/. Сочи се, че този протокол е подписан от всички членове на комисията, включително е връчен на един от ищците – Т.Р., която го е подписала без възражения. Сочи се, че този протокол има материална доказателствена сила по отношение на установените с него данни. Ответникът счита още, че предявените искове са в завишен размер и не съответстват на съдебната практика относно размера на справедливото обезщетение, съгласно обхвата на неимуществените вреди и засегнатите лица – наследници на пострадалия, включително и през призмата на твърдените от тях близки родствени отношения с пострадалия.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ищците М.Р.Х. и Т.Р.Р. не се явяват, но се представляват от адв. Р.П. от САК, преупълномощена от адв.А.И. от САК. Адв.П. поддържа изцяло исковата молба. В последното съдебно заседание адв.П. не се явява, но депозира становище по съществото на делото, с което моли Съда да уважи предявените от М.Р.Х. и Т.Р.Р. срещу ... с правно основание чл.200 КТ за сумата от общо 200 000 лв. /по 100 000 лв. за всяка от ищците/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на смъртта на техния баща Р. Г. Р., настъпила при трудова злополука на 31.01.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на злополуката до изплащане на претендираните суми, тъй като исковете са изцяло доказани съобразно събрания доказателствен материал. Адв.П. претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен от нея списък.

В допълнително представени писмени бележки адв.П. подробно излага доводите си за уважаване на предявените искове. Сочи се в писмените бележки, че фактическият състав на чл.200, ал.1 КТ в случая е налице и изцяло доказан, като се отбелязва, че ответникът с отговора на исковата молба не оспорва основателността на предявените искове, а прави възражение единствено по размера. Безспорно установено било по делото, че М.Р.Х. и Т.Р.Р. са законни наследници /дъщери/ на починалото лице- Р. Г. Р. и попадат в кръга от лицата, легитимирани да търсят обезвреда за болки и страдания, причинени от смъртта на техния наследодател в следствие на претърпяна трудова злополука.

Безспорно установено било още, че починалото лице- Р. Г. Р. е бил в трудово правоотношение с ..., както и че в периода на трудовото правоотношение е претърпял трудова злополука, която е причинила смъртта му.

Безспорна била и причинно-следствената връзка между трудовата злополука и смъртта на Р. Р. Адв.П. се мотивира и относно размера на претърпените от доверителките й неимуществени вреди. Счита, че събраните по делото гласни доказателства – на С. Р. /майка на ищците/ и Невена Ангелова /приятелка на ищците/ следва да се кредитират изцяло, тъй като са непротиворечиви, единни и допълващи се, като тези лица познават ищците най-добре и имат преки наблюдения върху психическото и емоционално състояние на М. и Т.. Свидетелските показания на Р. А. и Н. Т. счита, че не следва да се кредитират, тъй като не внасят яснота по отношение личния живот на ищците и връзката с баща им, а и двете лица са просто обикновени съседи с бегло наблюдение върху живота на Р. Р. Адв.П. счита за доказана силната емоционална връзка между починалия и неговите дъщери, която е градена с години. Доказано било, че след развода на родителите на ищците, момичетата „предпочитали“ баща си, той им е помагал, издържал ги е, грижел се е за тях, поради което са изпитвали благодарност и любов към него. Смъртта на Р. Р. оказала съкрушително въздействие върху дъщерите му. Внезапността на тази смърт се отразила негативно на здравето и емоционалното им състояние, като се описва какво преживяла всяка от тях и че до ден днешен не могат да преживеят загубата, а ответникът с действията си допълнително е влошил състоянието им, тъй като е водил на две инстанции дела за оспорване признаването на злополуката за трудова. В писмените бележки адв.П. цитира богато съдебна практика относно начина за определяне на обезщетенията при причинени неимуществени вреди. Сочи, че предявените искове са доказани и основателни, а претендираният размер на обезщетенията е справедлив с оглед събраните по делото доказателства и преценявайки в съвкупност следните фактори: възрастта на починалия, трудоспособната възраст, важността му за семейството и дъщерите му, помощта, която е оказвал на двете, силната емоционална връзка, отражението върху физическото и емоционалното им състояние и непреодоляната към момента загуба. По възражението на ответника с правно основание чл.201, ал.2 КТ адв.П. сочи, че не всяко съпричиняване на вредите, а само това, извършено при груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/, може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Процесуалният представител на ищците счита, че с оглед събраните по делото доказателства, така наведеното възражение е неоснователно и недоказано. Свидетелят Красимир И. Николов, който е единствен пряк очевидец на случилото се на 31.01.2018г., се сочи, че е завил, че преди да започнат да режат дърветата, са направили оглед и че клонът, който е ударил Р. Р. е паднал от съседно дърво докато той е разкроявал вече бутнато дърво на земята. Съществено според адв.П. е и доказаното със Съдебно-почерковата експертиза, че не Р. Р., а друго лице е положило подписите в Книгата за периодични инструктажи за резач и залесител на няколко различни дати през 2017г. и в Книгата за начален инструктаж за резач на 22.03.2017г. Сочи се, че последните валидно проведени инструктажи са от 12.06.2015г. /първоначален/ и от 24.10.2016г. /периодичен/, след която дата Р.