Решение № 610 от 01.08.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. ***, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20233630100447 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. И. с ЕГН ********** от гр.

***, срещу Община ***, с ЕИК ***, представлявана от кмета Л.Х.. В исковата молба се твърди, че през 1986 г. бащата на ищеца закупил недвижим имот, който по КККР към настоящия момент представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

***, общ. ***, м. Ясаците, трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване – нива (орна земя). Имотът бил закупен от собственика Т.И., но за покупкопродажбата не бил съставен нотариален акт. Ищецът твърди, че от 1986 г. баща му е владял процесния имот до смъртта си през 1987 г., а след това вече повече 35 г. самият той обработва и владее мястото, което считал за свое. Наскоро узнал, че с решение на комисията по чл. 19 от ЗСПЗЗ имотът е обявен за земеделска земя по цитирания текст. Твърди, че имотът никога не е бил отчуждаван, не е бил включван в селскостопански организации.

Твърди, че не са налице основанията имотът да бъде включван във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Моли съдът да го признае спрямо Община *** за собственик на процесния имот по давност.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. Твърди, че от всички доказателства по делото се установява, че не са били налице основанията имотът да попадне сред тези по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Ищецът и неговия наследодател владели имота повече от 30 години и същият никога не е бил включван в трудова кооперация. По тази причина моли съда да уважи иска.

В предоставения на ответника Община *** едномесечен срок е постъпил отговор от 1 процесуалния представител юриск. И.К.. В отговора се прави възражение, че няма доказателства, че ищецът и баща му са владели имота повече от 35 г. и следователно са придобили същия по давност. Твърди, че имотът е придобит от Общината на основание чл.

19 от ЗСПЗЗ и за него бил съставен Акт за общинска собственост още през 2013 г. Самият имот бил предвиден за продан и за него е обявен публичен търг. По посочените причини ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника твърди, че са настъпили основанията имотът да бъде придобит по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ и общината е владяла имота от 2008 г. досега като дори и е включвала имота няколко пъти в списъка за отдаване под наем, макар да не са намерени желаещи.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели се установява, че от 80-те години на XX век бащата на ищеца Г. Д. И. сключил неформален договор за покупка на недвижим имот, който към 1986 г. представлявал дворище с планоснимачен № 198 с площ 3800 кв.м. Както от показанията на свид. А.К., така и от признанието на ответника, направено в съдебно заседание се установява, че процесния имот към настоящия момент представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ. ***, м. Ясаците, с площ 3,705 дка, трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване – нива (орна земя), със съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***.

От показанията на свид. Костадинова и свид. Т.Т. имотът никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. От представеното по делото удостоверение от Общински народен съвет, отдел „АБ“ с. Ивански се установява, че имотът в регистрите на Община *** се е водел на Т.И. (лицето, от което бащата на ищеца е придобил владението) и той е заплащал данъци за него. Няма данни имотът да е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. През всичките години от след 1986 г. всички знаели, че имотът е на бащата на ищеца Г. Д. И., а след смъртта му и на самия ищец и само неговото семейство са обработвали имота като се грижели за трайните насаждения – лозе, овощки, сеели царевица и боб.

От приетите по делото като доказателства Заповед № РД 27-127 от 25.11.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. *** и протоколно решение № 202-19 от 10.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ към ОСЗ-***, се установява, че процесният имот е определен като такъв по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Видно от това протоколно решение процесния имот е записан на позиция 81, с № 63004, нива с площ 3705 кв.м. във възстановими реални граници.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.

2

По този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него основание. Доколкото ищецът твърди, че е станал собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот, без да твърди, че е бил добросъвестен владелец, трябва да докаже, че е владял процесната реално определена вещ повече от 10 години – с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.

По делото няма доказателства, които да докажат прехвърляне на собствеността върху процесния имот. От свидетелските показания обаче се установява, че от 80-те години на XX век имотът се владеел от Г. Д. И., а преди това от баща му и само тяхното семейство са го обработвали. Това владение те са осъществявали непрекъснато, явно, открито и несмущавани от никого и до момента. В този период в полза на ищеца е изтекъл придобивания давностен срок от 10 години по чл. 79 от ЗС, но очевидно той не се е позовал на давността като основание за придобиването на имота.

Установява се с категоричност от показанията на разпитаните по делото свидетели, че процесният имот, никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. От представеното по делото удостоверение от Общински народен съвет, отдел „АБ“ с. Ивански от 1986 г. се установява, че към него момент имотът е бил частна собственост и следователно не е бил масовизиран.

Безспорно към настоящия момент имотът има статут на земеделска земя и е бил обявен за земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Липсва обаче каквото и да е правно основание за последното. На основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Установените факти и обстоятелства обаче изключват възможността Община *** да е собственик на процесния имот, защото той никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Следователно имотът не е подлежал въобще на възстановяване по смисъла на чл. 10 от ЗСПЗЗ. След като не е бил масовизиран или отчуждаван, нито владението, нито собствеността върху него не са били отнемани на собствениците по какъвто и да е начин, следователно няма причина той да бъде заявяван за възстановяване и не би следвало да се включва въобще сред земята, подлежаща на възстановяване. Нещо повече, подобно искане би било неоснователно, тъй като нито собствеността, нито владението върху имота някога е било отнемано на ищеца и семейството му. Поради това и общината не може да стане собственик на същия в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като това не е останала земя след възстановяване правата на собствениците.

Доказва се, че владението е получено малко след 1986 г. и от тогава наследодателя на ищеца го е владял като свой, а след смъртта му това владение са продължили неговите наследници. Съгласно тълкувателната практика на ВКС с позоваването на давността, последиците от нея се считат настъпили от датата, в който е изтекъл срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Тъй като давността е изтекла през време на владението на имота от ищеца, то той е 3 придобил имота по давност.

С оглед на изложените изводи съдът намира предявения иск за доказан по същество и следователно основателен.

Предвид основателността на иска съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство разноски, поискани своевременно от ищеца в размер на 1135 лв., от които 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, 50 лв. – държавна такса и 85 лв. – други разноски по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ***, с ЕИК ***, представлявана от кмета Л.Х., че Г. Д. И. с ЕГН ********** от гр. *** е собственик по давност и наследство на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ. ***, м. Ясаците, с площ 3,705 дка, трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване – нива (орна земя), със съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ***, с ЕИК ***, представлявана от кмета Л.Х., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. И. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата от 1135 лв. (хиляда сто тридесет и пет лева), представляващи направени от ищеца разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

4