Решение № 239 от 14.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100502659 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20066904/14.11.2022 г. СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 57884/2019 г. е отхвърлил предявените от И. Т. Ч. срещу Р. П. К. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Р. П. К. дължи на И. Т. Ч. следните суми: сумата от 5 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.03.2016 г.; сумата от 5 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 01.04.2016 г.; сумата от 5 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 10.04.2016 г.; сумата от 5 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.04.2016 г., както и сумата от 5 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 01.05.2016 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-31.12.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 81675/2018 г. по описа на СРС, 87 с-в, като неоснователни; отхвърлил е предявените от И. Т. Ч. срещу Р. П. К. осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 общо 25 000 лв., представляваща получени без основание пет суми от по 5 000 лв., предадени от ищеца на ответника на 20.03.2016 г., на 01.04.2016 г., на 10.04.2016 г., на 20.04.2016 г. и на 01.05.2016 г., като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца И. Т. Ч. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилен анализ на събраните доказателства и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.Въззивникът излага твърдения, че от събраните доказателства е установено, че е предоставил на ответника парични суми в общ размер на 25 000 лв.Твърди, че от показанията на разпитаните по делото свидетели М.Ф., И.В. и Е.Й. е установено, че за периода от м.март 2016 г. до м.май 2016 г. той е предал на ответника парични суми от по 5 000 лв. с уговорка да се върнат в срок от една година от получаване на първата част от тях.Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на посочените свидетели, а е дал вяра на свидетелите, доведени от ответника, като свидетелката Д.Д. е във фактическо съпружеско съжителство с ответника, което прави показанията й силно заинтересовани във вреда на ищеца.Посочената свидетелка не е очевидец на отношенията между страните и на предаването на сумите за разлика от свидетелите Ф. и В..Свидетелят на ответника не опровергава показанията на свидетеля В..Въззивникът поддържа становище, че в случай не намира приложение разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като всяка от броените суми формира отделен договор за заем, а и ограничението не се прилага по отношение на факта на предаване на сумите.Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че в процесния период между ищеца, ответника и свидетелите Ф. и В. е била налице уговорка за „скрито съучастие“ в търговско дружество „Спорт Уинърс“ и разкриват признание на договор за гражданско дружество.Излага доводи, че при липса на заемно правоотношение и доколкото не е установено при условията на пълно насрещно доказване наличието на друго годно правно основание, на което паричните суми да са получени от ответника, същите се явяват получени без правно основание, поради което следва да бъдат върнати на ищеца, тъй като ответникът се е обогатил неоснователно.Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, но е достигнал до неправилен краен извод.Моли съда да отмени първоинстанционното решение в и да уважи иска с правно 2 основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност-в случай на отхвърляне на главните искове-да уважи исковете с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- Р. П. К. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразни.Излага твърдения, че разпитаният по делото свидетел Ф. не твърди по време на срещата между страните да е виждал предаване на банкноти между тях, нито да е виждал преброяване на суми пред него, а за останалите суми само е чувал от г-н К..На датите, на които се твърди от свидетелите Д. и В. да са предавани заемни суми на ответника, той не е бил на територията на гр.София и по делото не е установено нито предаването, нито получаването на процесните суми от ответника.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД.Ищецът- И.

Т. Ч. твърди, че по молба в началото на 2016 г. е сключил пет договора за заем с ответника Р. П. К., като по всеки от тях му е предоставил за ползване парични суми в размер на по 5 000 лв., като заемателят е поел задължението да върне предоставените суми не по-късно от 1 година от предоставянето им.Първият договор е сключен на 20.03.2016 г., а следващите-съответно на 01.04.2016 г., на 10.04.2016 г., на 20.04.2016 г., на 01.05.2016 г., като сумите са предадени в брой лично на заемополучателя в присъствието на свидетели.Въпреки че крайният срок за изпълнение на задължението е настъпил, заемополучателят не е върнал получените суми.Със заявление с вх.

№ 3101072/31.12.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. П.

К..Поради постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед с разпореждане от 16.08.2019 г. СРС, 87 с-в е указал на заявителя възможността му в 1-месечен срок от получаването на съобщението да предяви иск относно вземането си.Моли съда да постанови решение, с което да признае за 3 установено по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 25 000 лв. по пет броя договори за заем-от 20.03.2016 г., 01.04.2016 г., 10.04.2016 г., 20.04.2016 г. и 01.05.2016 г.-всеки от които за по 5 000 лв. със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението-31.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.При условията на евентуалност-в случай на отхвърляне на установителните искове ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000 лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че през периода на сключване на твърдените договори не се е срещал с ищеца и не е получавал посочените суми в брой.Излага твърдения, че е налице злоупотреба с процесуални права, тъй като ищецът е завел срещу него още три дела със същите искови претенции.Твърди, че процесните договори са нищожни поради злоупотреба с право и заобикаляне на закона, тъй като не е ясно какво би наложило сключването на множество отделни договори за заем-общо 13 вместо сключването на един такъв за изплащане на общата сума на траншове.

Със заявление вх.№ 3101072/31.12.2018 г. И. Т. Ч. е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Р. П.

К. за сумата от 25 000 лв., включваща пет броя главници от по 5 000 лв. по пет броя договори за заем.На 23.03.2019 г. СРС, 87 с-в, по ч.гр.д.№ 81675/2018 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 25 000 лв., представляваща сбор от задължения по 5 договора за паричен заем.Длъжникът е подал възражение вх.№ 3130489/17.06.2014 г. в срока по чл.414 ГПК.На 10.09.2019 г. заявителят е получил съобщение за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 09.10.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

От приетата по делото ССчЕ на в.л. И.Д. е установено, че в годишните декларации по чл.50 ЗДДФЛ на И. Т. Ч. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не са констатирани декларирани предоставени парични заеми към ответника.В данъчната декларация за 2019 г. на ищеца е деклариран непогасен остатък по предоставен паричен заем в размер на 80 000 лв. към Р. Петков К., предоставен през 2016 г.

Разпитаният по делото свидетел М.Ф. заявява, че познава ищеца от 2003-2004 г., а с ответника се познава от края на 2015 г.Твърди, че през 2016 г. се е сформирало дружество „Спорт Уинърс“ и е бил потърсен да участва в 4 него, тъй като ищецът като частен съдебен изпълнител не е имал такова право.Твърди, че е имало уговорка И.Ч. да дава пари на Р., който да плаща на програмистите, които да направят сайт на фирмата.Сумата е била около 90 000 лв., която е трябвало да се дава на части от по 5 000 лв. през около 10 дни от март 2016 г. до май 2016 г. с уговорката да се върнат в рамките на една календарна година.Свидетелят заявява, че Р. е казвал, че „всичко е точно“ и е потвърждавал даването на сумите.Присъствал е на предаването на пари само в един момент в началото на посочения период.Конкретно за посочения период сумата е 25 000 лв.Давани са и средства за оборудване на офиса, наем и т.н.Свидетелят твърди, че ролята му като съдружник във фирмата заедно с И.В. и Р. К. е била да представлява ищеца, да му предоставя информация какво се случва и да упражнява контрол.Твърди, че той е донесъл парите за премиите поради невъзможността на ищеца да присъства, което се е случило на Великден в офиса на фирмата.Парите е трябвало да се върнат от Р. в рамките на една година, когато сайтът е трябвало да заработи и да носи печалба.Не е присъствал на уговорки между страните.

Свидетелят Н. В. твърди, че на 20.04.2016 г. е пътувал заедно с Р. К. от София за Казанлък и са се върнали заедно след няколко дни, като на 20.04.2016 г. през целия ден са били заедно.Свидетелят не знае как се е финансирала дейността на фирмата на ответника.

Свидетелката Д.Д. твърди, че живее във фактическо съжителство с ответника и че той е имал нужда от финансиране, като с е ищеца и с И.В. са направили фирма, в която вместо ищеца е участвало подставено лице.Тъй като не са постъпили никакви инвестиции във фирмата, проектът е бил прекратен.Заявява, че на 10.04.2016 г. с ответника са били в Белчин на рожден ден на близък приятел и не й е известно на тази дата ответникът да е получавал заемни средства от ищеца или от други лица във връзка с проекта му.На 01.05.2016 г. с ответника са били в Сингапур и той не се е срещал с никой, който да му дава средства.Знае, че мъжът й работи със софтуерни специалисти, на които е плащал за извършената работа със средства от друг бизнес-рекламна агенция „Алтера груп България“.

По делото е разпитана и свидетелката Р.Ч., която твърди, че на 01.05.2016 г. е била в Сингапур с ответника, с Д. и с А.-сестра на Д. и не е забелязала ответникът да се е срещал с някой, който да му е давал пари.

Свидетелят И.В. твърди, че ищецът е дал 25 000 лв. на ответника, като 5 парите са били на пачка и след това чрез М. му е дал 20 000 лв.Първият път са били свидетелят, И., Р. и М., а вторият път свидетелят не е присъствал, но ответникът му е споделил, че се е видял с М. и е казал, че И. им е платил 20 000 лв.Свидетелят не си спомня конкретни дати, но твърди, че първите суми са били дадени през 2015 г.Сумите са били за плащане на заплата на програмистите във връзка с изработване на сайт за проект.Твърди, че ищецът като съдебен изпълнител не е могъл да участва пряко във фирмата, и е „поставил“ М. в „Спорт Уинърс“.Уговорката е била И. да ги финансира, докато направят сайта затова, че го включват като съдружник.Първата сума е била около 150 000 лв., отделно ответникът е взел от И. още 75 000 лв.Парите, които е дал И., не са стигнали и той ги е зарязал и се е скрил.Свидетелят не знае дали е имало уговорка между И. и Р. за връщане на парите.