Определение № 860 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 860 гр. П., 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500908 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК.Постъпила е частна жалба вх. № 25030/16.09.2025 г. от Адвокатско дружество „Н. , У. , М. „ чрез адв. Х. М. от САК, в качеството му на процесуален представител на „КРЕДИРЕКТ „ООД БУЛСТАТ 177280936 със седалище и адрес на управление : гр. София, район Младост , бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е , ет.5 против Определение № 2460/15.08.2025 г. постановено по гр.д.№ 1497/2024 г. по описа на ПзРС , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на протоколно определение № 2005/ 25.10.2024 г. в частта за разноските.Поддържа, че съдът неправилно е приложил съдебна практика и по-специално Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела № С-224/19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз, според която не се допуска правна уредба , която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платените суми. Поддържа, че процесният случай не попадал в приложното поле на тази съдебна практика, която обхващала само случаи на осъдителни искове, при които част от претендираните от потребителя суми не му са присъдени поради това , че по обективни и независещи от него причини не е и не би могъл да изчисли точно осъдителната си претенция спрямо търговеца. Поддържа се , че принципът на защита на потребителя като икономически по-слабата страна в отношенията с търговеца не бива да се абсолютизира и да позволява реализирането му да се осъществява при явно нарушаване на правата и законните интереси на насрещната страна нанасяйки вреди в по-голям размер от този на интереса на потребителя.Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на определението за прекратяване в частта за разноските, като се присъди възнаграждение за представителя на насрещната страна.

Ответникът по частната жалба в срока за отговор , чрез своят процесуален представител поддържа доводи и възражения , като моли жалбата да бъде оставена без 1 уважение ,тъй като атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Поддържа се, че процесния случай попада в приложното поле на практиката на СЕС , поради което и съдът се е произнесъл в съответствие с тази задължителна практика.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните, констатира следното : Производството е образувано по искова молба подадена от адв. С. М. като пълномощник на Ю. Ю. Ш. ЕГН ********** с адрес : гр.

П., ул. „П.В. „ № 7 против „Кредирект „ ЕООД ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска „ № 29, ет.7 с предявени искове с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , във връзка с чл. 11 ЗПК и чл. чл. 19 ЗПК за връщане на даденото по потребителски кредит при начална липса на основание. С решение № 1460 /24.11.2024 г. постановено по гр.д. № 1497/ 2024 г. съдът е уважил така предявените искове изцяло и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сторени по делото разноски в размер на 450,00 лв. В заседанието , в което е даден ход на делото на 25.10.2024 г. , ищецът е направил заявление за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК и частичен отказ от иска , като с протоколно определение от същата дата, съдът е допуснал исканото изменение , както и е прекратил производството по делото поради частичния отказ – в частта, с която е предявен иск за сумата над 65,12 лв., представляваща платени без основание възнаградителни лихви и неустойка по процесния договор за кредит № 908741/08.08.2023 г. С определението , съдът не се е произнесъл по искането на ответника заявено с писмения отговор – за присъждане на разноски , във връзка с частичното прекратяване на производството на основание чл. 78 ал.4 ГПК.

С молба в срока по чл. 248 ГПК , ответникът чрез своят пълномощник е направил искане за допълване на прекратителното определение с присъждане на разноски. С обжалваното в настоящото производство определение № 2460/15.08.2025 г., съдът се е произнесъл по това искане, като е приел същото за неоснователно и го е оставил без уважение. Съдът е приел, че процесния случай попада в приложното поле на задължителна практика на СЕС, когато се установява наличието на неравноправни клаузи в потребителски договор, какъвто настоящия, но в хода на производството се установява, че предявеният иск е основателен в размер по-малък от претендирания.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

В настоящия случай се касае за искове с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , като в исковата молба ищцовата страна се е позовала на нервноправност на клаузи от потребителски договор. В хода на производството с оглед събрани по делото писмени доказателства се е установило, че исковите претенции са основателни , но в по-малък размер, поради което ищецът е извършил процесуални действия по частичен отказ над доказания размер и производството по делото на това основание е било прекратено в тази му част. При определяне на отговорността за разноски, с оглед на крайния изход на делото,следва да се има предвид следното:Ответникът е потребител, а спорът е за съществуването на задълженията му към кредитна институция , произтичащи от признатия 2 от съда за изцяло недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК. Присъждането в тежест на ищеца на процесуалните разноски, съобразно прекратената част от производството , при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК , в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол.

В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС, се приема, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024г. по дело С714/22 на СЕС, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , разглеждани с оглед на принципа на ефективност, която не допуска национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.Ето защо, в случая не следва да бъдат присъждани разноски в тежест на ответника по иска, включително при постановеното частично прекратяване на производството, поради което частната му жалба се явява неоснователна,а обжалваното определение постановено по реда на чл. 248 ГПК – като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2460/15.08.2025 г. постановено по гр.д. № 1497/2024 г. по описа на ПзРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 860 гр. П., 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500908 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК.Постъпила е частна жалба вх. № 25030/16.09.2025 г. от Адвокатско дружество „Н. , У. , М. „ чрез адв. Х. М. от САК, в качеството му на процесуален представител на „КРЕДИРЕКТ „ООД БУЛСТАТ 177280936 със седалище и адрес на управление : гр. София, район Младост , бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е , ет.5 против Определение № 2460/15.08.2025 г. постановено по гр.д.№ 1497/2024 г. по описа на ПзРС , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на протоколно определение № 2005/ 25.10.2024 г. в частта за разноските.Поддържа, че съдът неправилно е приложил съдебна практика и по-специално Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела № С-224/19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз, според която не се допуска правна уредба , която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платените суми. Поддържа, че процесният случай не попадал в приложното поле на тази съдебна практика, която обхващала само случаи на осъдителни искове, при които част от претендираните от потребителя суми не му са присъдени поради това , че по обективни и независещи от него причини не е и не би могъл да изчисли точно осъдителната си претенция спрямо търговеца. Поддържа се , че принципът на защита на потребителя като икономически по-слабата страна в отношенията с търговеца не бива да се абсолютизира и да позволява реализирането му да се осъществява при явно нарушаване на правата и законните интереси на насрещната страна нанасяйки вреди в по-голям размер от този на интереса на потребителя.Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на определението за прекратяване в частта за разноските, като се присъди възнаграждение за представителя на насрещната страна.

Ответникът по частната жалба в срока за отговор , чрез своят процесуален представител поддържа доводи и възражения , като моли жалбата да бъде оставена без 1 уважение ,тъй като атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Поддържа се, че процесния случай попада в приложното поле на практиката на СЕС , поради което и съдът се е произнесъл в съответствие с тази задължителна практика.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните, констатира следното : Производството е образувано по искова молба подадена от адв. С. М. като пълномощник на Ю. Ю. Ш. ЕГН ********** с адрес : гр.

П., ул. „П.В. „ № 7 против „Кредирект „ ЕООД ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска „ № 29, ет.7 с предявени искове с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , във връзка с чл. 11 ЗПК и чл. чл. 19 ЗПК за връщане на даденото по потребителски кредит при начална липса на основание. С решение № 1460 /24.11.2024 г. постановено по гр.д. № 1497/ 2024 г. съдът е уважил така предявените искове изцяло и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сторени по делото разноски в размер на 450,00 лв. В заседанието , в което е даден ход на делото на 25.10.2024 г. , ищецът е направил заявление за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК и частичен отказ от иска , като с протоколно определение от същата дата, съдът е допуснал исканото изменение , както и е прекратил производството по делото поради частичния отказ – в частта, с която е предявен иск за сумата над 65,12 лв., представляваща платени без основание възнаградителни лихви и неустойка по процесния договор за кредит № 908741/08.08.2023 г. С определението , съдът не се е произнесъл по искането на ответника заявено с писмения отговор – за присъждане на разноски , във връзка с частичното прекратяване на производството на основание чл. 78 ал.4 ГПК.