Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 26.04.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 47/2022
Вид
Решение № 74
Подписан
26.04.2022
В сила
26.04.2022
Състав
Асен Владимиров Попов, Яна Панева, Стоян Константинов Попов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора Д. В. К. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600047 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. К.Б. от ВАК- повереник на частните обвинители Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. срещу присъда № 116 постановена на 07.12.2021г. по НОХД № 2708/21г. по описа на РС- Варна, с която подс.

ПЛ. Д. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 пр.3 вр. чл. 129 ал.1 вр. чл. 130 ал.2 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 304 от НПК съдът оправдал подс. М. по първоначално възведеното му обвинение по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 от НК, за това че е извършил деянието по хулигански подбуди.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК първоинстанционният съд осъдил подс. М. да заплати съдебно-деловодните разноски, както и разноски по адвокатски хонорар в полза на частните обвинители.

С въззивната жалба се иска въззивната инстанция да провери дали правилно е бил приложен материалния закон, като се навеждат доводи за квалификация на деянието по чл.

143 от НК или 213а от НК. С въззивната жалба се иска и въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като се увеличи наложеното наказание по отношение на подс. ПЛ. Д. М..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Счита, че въззивната жалба в частта си по отношение възраженията за нарушение на материалния закон е неоснователна, доколкото обвинението е посочено в обвинителния акт и рамката на наказателното производство е очертана в акта. По 1 отношение размера на наказанието прокурорът счита, че правилно първоинстанционният съд е индивидуализирал размера на наказанието, като е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Изразява становище, че с това наказание ще се постигнат целите визирани в чл. 36 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частните обвинители и жалбоподатели Р. СТ. Д. и СТ. Р. Д. поддържа жалбата. Изразява становище за непълнота на мотивите по отношение твърдяното от частните обвинители и и техен повереник, че се касае за престъпление по чл. 143 от НК или по чл. 213а от НК, както и за липса на мотиви по отношение предадения за експертиза запис от мобилен телефон на ч.обв. С.Д.. По отношение размера на наказанието повереникът на частните обвинители иска увеличаване на наложеното наказание, като това би обусловило една справедлива присъда. Не посочва размер на наказанието, като счита че това е право на съда да го определи и наложи.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. М. моли съда да остави жалбата без уважение, като изразява становище, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен. Счита, че не се касае за престъпление по чл. 213а от НК, доколкото това престъпление засяга имуществото на пострадалия, а такова деяние няма в настоящия наказателен процес. По отношение размера на наказанието защитата възразява срещу липсата на конкретен размер, който следва да бъде посочен от повереника на частните обвинители. Изразява становище, че първоинстанционният съдебен акт е мотивиран в достатъчна степен и моли съда да остави жалбата без уважение.

Подсъдимият П.М. редовно призован, се явява. В правото си на лична защита заявява, че няма какво да добави към казаното от неговия адвокат. В правото си на последна дума моли въззивната инстанция да остави в сила присъдата на първоинстанционния съд.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият Р.Д. притежавал ресторант „Немо“, намиращ се в гр.Варна, местност Траката, крайбрежна алея, в рибарското селище. Същият се познавал с подс. П.М., тъй като живеели в един квартал

През месец май 2020 г. подс.М. започнал изграждане на ресторант в непосредствена близост до ресторанта на свид. Р.Д.. Във връзка с това отношенията между двамата се изострили, тъй като подс.М. считал, че Р.Д. се опитва да осуети отварянето на ново заведение.При проведена среща между двамата подс.М. предупредил свид. Р.Д., че е разбрал, че е изразявал несъгласието за изграждане на ново заведение в близост до неговото и да не се занимава с подаване на жалби, които могат да забавят или осуетят изграждането на заведението му. Свид. Д. уверил подсъдимия, че не е подавал и няма намерение да подава такива жалби.

В близост до ресторанта на свид.Р.Д. имало помещение, собственост на ВЛ. М., което Д. използвал като склад. Понеже подс.М. също поискал да го ползва, около седмица преди инцидента те решение и двамата да ползват помещението.

На 10.06.2020 г. подс.М. през деня бил на плаж със свои приятели и техните семейства. Вечерта решили да отидат да вечерят в заведението на свид. Д.. Около 20 часа посетили заведението, като подс.М. бил със съпругата и сина си, обслужвал ги сина на свид.Р.Д. - свид.СТ. Р. Д., който работел в ресторанта като заместник управител и сервитьор. Свид. Р.Д. също бил в ресторанта. Той имал уговорена среща със своя познат свид. Л. Д. Л. и свид. ИВ. Д. Б., който изграждал ресторант с включени рибни продукти и Д. се съгласил да им даде съвети в тази област. Свид. Р.Д. обикалял в заведението и водел разговори с клиентите, но не обърнал внимание на подс. М. и неговите гости. Малко след 23 2 часа свидетелите Л. и Б. решили да си тръгват, тогава свид. Р.Д. им предложил да им покаже негова лодкостоянка с хубав изглед към Варна, намираща се навътре в рибарското селище.

Компанията на подс.М. също решила да си тръгва. Преди това той се обадил на свид.М. М. да отиде и да ги закара с автомобила на М. до дома им, тъй като били употребили алкохол. Свид.М. с такси отишъл в ресторанта и седнал на масата на подсъдимия. Лек автомобил „Ауди“ на подсъдимия М. бил паркиран пред заведението.

Неговата съпруга свид.В. В. М.а излязла преди подсъдимия и го изчаквала навън. Покрай нея минали свидетелите Р.Д., Л. Л. и ИВ. Б.. Тримата разговаряли помежду си, но не забелязали свид.М.а. Последната останала с впечатлението, че част от техните приказки, включително и думите „Това кучката на П. ли е?" и други обидни изрази били отправени по адрес на нея и съпруга й.

Подс.М. отишъл при съпругата си и тя споделила с него, че е възприела обидни реплики, отправени според нея от свидетелите Р.Д., Л. и Б.. Подс.М. се ядосал, решил да отиде при свид. Р.Д., който вече бил на лодкостоянката заедно с Л. и Б., за да разбере точно кой какво е казал. Качили се в автомобила със съпругата си и казал на свид.М. да кара към края на рибарското селище. Там на пътя настигнали свидетелите Д., Л. и Б.. Свид.М. спрял автомобила, оставил светлините да светят. Подс.М. слязъл от автомобила, отишъл при свид.

Р.Д., като започнал разговор по повод обслужването в ресторанта, като заявил че е доволен, но че не е доволен, че свид. Р.Д. не е отишъл лично на масата им да го поздрави. Двамата отново си разменили реплики относно изграждания от подсъдимия ресторант и евентуалните жалби на Д. срещу това. Подс.М. казал, че никой не може да го спре да отвори ресторанта и ударил с глава свид. Р.Д. в областта на носа два пъти. В това време сина на свид. Р.Д.- свид. СТ. Р. Д. излязъл от ресторанта, чул викове откъм края на селището, видял, че там е баща му, обадил се на тел.112 и бързо отишъл на мястото. Подс.М. отново се опитал да се нахвърли върху свид. Р.Д., но свид. С.Д. застанал между тях и се получило сборичкване между тримата. Подс.М. ударил С.Д. с длан в дясната част на лицето и го ритнал с крак в лявата половина на таза. Свид. С.Д. ударил леко подсъдимия, за да го отклони от баща си, тогава подс.М. му нанесъл удар с юмрук в дясната част на лицето.

Дошли и други хора и ги разтървали.

Бил направен и запис на края на инцидента на мобилния телефон на свид. С.Д..

Инцидента била записан от охранителна видеокамера, монтирана на постройка собственост на ВЛ. М..

Свид. С.Д. отново се обадил на тел.112. На място пристигнал автопатрул от Пето РУ при ОД на МВР Варна и линейка.

Пострадалият Р.Д. бил транспортиран до Спешен център при МБАЛ „Света АннаВарна"АД, където му били извършени клинични прегледи, образни изследвания и бил приет в Отделение „Уши, нос, гърло". От Епикриза към ИЗ № 6610/355/л.8 от досъдебното производство/ДП/ е видно, че същият е бил изписан с диагноза „Фрактура на носни кости“.

На 12.06.2020г. свид. Р.Д. посетил Отделението по Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна-Варна"АД, където бил прегледан от д-р Деян Ангелов Демиров и му било издадено Медицинско удостоверение № 487/2020 г./л.6-7 от ДП/ със заключение, че се касае за счупване на носни кости с разместване на фрагментите под ъгъл, травматичен оток и кръвонасядания по лицето. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.Същите са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

С протокол за доброволно предаване от 16.06.2020г. /л.19 от ДП/ свид. Р.Д. предал на разследващ полицай 1 брой флаш памет с надпис ADATA C със записи от охранителни камери от къща на адрес Рибарско селище Траката и запис от мобилен телефон с пояснение, че тези записи са направени в нощта на инцидента от охранителната камера, която се намира 3 в къщата на негов приятел - Велимир Магурев, който му ги предоставил, а по отношение на записа от мобилния телефон същият е направен от сина му свид. С.Д..

От заключението по протокол № 306/16.10.2020 г. от видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза/л.36 от ДП/ е видно, че: флаш-памет ADATA съдържа 31 броя видеофайла, които са цифров презапис на файловете от видеоохранителната система; не са установени следи от манипулация; установени са действия на лице, от които са извлечени кадри и са подредени в хронологичен вид; качеството на изображенията не позволява отграничаване на общите и частни признаци, характеризиращи заснетото лице, като не могат да се отчетат достоверно елементите на лицето: чело, вежди, очи, гръб на носа, устни, долна челюст, брадичка и др., причината за това е ниска разделителна способност на заснемащото устройство, недостатъчната запълненост на кадъра от заснемания обект и работата на камерата в нощен режим; изследваното изображение на лицето е негодно за идентификация; не е от компетенцията на БНТЛ да свали разговора от видеофайла.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза № 28/2021 г./л.96-97 от ДП/, изготвена в хода на досъдебното производство, е видно, че свид. СТ. Р. Д. на 10.06.2020 г. около 24:00 часа е получил удари с ръка в дясната лицева половина, с крак в лявата половина на таза, малко по-късно отново с юмрук в дясната лицева половина. В материалите по делото не се установяват данни илюстриращи характера на получените травматични увреждания. Такива травматични увреждания се получават при удари с или върху твърди, тъпи предмети, реално биха могли да бъдат получени по начин, посочен в показанията на свидетелите, при удари с ръка, крак и други. Обусловили са чувство на болка и страдание, отзвучават без дефицит за период в порядък на няколко дни.

От заключението на Съдебно-медицинска експертиза № 314/2020 г./л.44-48 от ДП/, изготвена на досъдебното производство, е видно, че:

Р.Д. е получил счупване на носните кости с разместване на фрагментите под ъгъл, травматичен оток и кръвонасядания по лицето;

Описаните травматични увреждания c a резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно удари с глава, юмруци реализирани в областта на лицето;