Определение № 1645 от 20.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1645 гр. Бургас, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по повод частна жалба с вх. № 10353/13.06.2023 г. на БОС от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 против разпореждане № 4673 от 25.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1860/2023 г. на Районен-съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. Р. К. от гр. *** за заплащане на сумата 1792,54 лв.-дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит от 12.03.3022 г. под № 4053500244 .;сумата 212,19 лв. – договорна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2023 г. , 30,15 лв. -мораторна лихва ца периода от 15.09.2022 г. до 16.03.2023 г. и законната лихва върху главницата,считано от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и 190,70 лв. – деловодни разноски.

Разпореждането се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва се извода на районния съд, че при сключване на договора за застраховка като част от договора за потребителски кредит са налице нарушения на императивни норми на ЗПК и ЗЗП.

Като неправилен се определя извода на съда, че сключването на 1 застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита и се цели заобикаляне на закона във връзка с определянето на ГПР .

Твърди се, че само по свое желание и усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките и се присъедини към някоя от застрахователните програми . Твърди се, че клаузите, с които са уговорени тези застрахователни вноски не са неравноправни.

Иска се отмяна на разпореждането и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

Пред Районен съд-Бургас е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. Р. К. от гр. *** за заплащане на с у м а т а 1792,54 лв.-дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит от 12.03.3022 г. под № 4053500244 .;сумата 212,19 лв.

– договорна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2023 г. , 30,15 лв. мораторна лихва ца периода от 15.09.2022 г. до 16.03.2023 г. и законната лихва върху главницата,считано от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и 190,70 лв. – деловодни разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с приложенията към него.

С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на всички претендирани вземания Изложени са съображения ,че клаузите за дължимост на застраховки са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.19 и т.20 вр.чл. 145 ал. 1 и ал.2 и чл. 146 ал. 2 ЗЗПотр.,респ. е налице вероятна основателност за това ,както и че същите са очевидно във вреда на потребителя –така уговорени , не му позволяват да прецени икономическите последици от сключването на

2 договора ,а следователно –не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значителен дисбаланс между правата на и задълженията на банката и потребителя – чл. 3 от Директива 93/13/ЕИС на Съвета .Договорът за кредит е сключен в разрез с целта по чл. 2 от ЗПК ,при неизгодно за потребителя условие,което икономически по-силната страна е наложила –сключването на договора ,но обесловено от заплащане на допълнителна застраховка с посочени от нея застраховател и условия .Очевидната цел на посочените клаузи е да се оскъпи кредита и се постигне забранена от закона целнеоснователно обогатяване на кредитора .Освен всичко друго е посочено ,че к

Заявителят не е посочил каква част от плащанията по кредита са послужили за погасяване на задълженията ,произтичащи от посочените клаузи,а от там – не е възможно да се разграничат останалите непогасени задължения,съгл. решения на СЕС по дело С-170/21 и д. С-379–21 ,образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на чл. 6 пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета .

Настоящият съдебен състав счита разпореждането за правилно и изцяло споделя изложените от първостепенния съд мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. издаване на заповед за изпълнение се основава на обезпечен с договор за поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.

12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.

Затова ,доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи. Този извод намира опора и в практика на Съда на Европейския съюз и конкретно – в решението по дело С-448/17. В настоящия случай процесният договор за паричен заем, който е основанието за 3 претендиране на обективираните в заявлението вземания, е потребителски , съобразно легалната дефиниция на чл.9 от ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Правилно районният съд е намерил за нищожни клаузите в Договора за кредит във връзка със сключената застраховка и дължимостта на лихви върху нея (в частност чл. 8), предвид факта, че същите са обвързани от сключването на допълнителни споразумения във връзка със застраховането. Следва да се има предвид, че е уговорено сключване и заплащане на застраховка, по която бенефициер не е длъжника, а „ТиБиАйБанк.“ ЕАД. В случая, налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по чл. 382 КЗ. Описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането на дължимата застрахователна премия от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сама по себе си представлява договор за потребителски кредит, а с уговарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е въведено ограничение в размера на годишния процент на разходите (ГПР). Отделно в счетоводството на банката вземанията за застраховката , фигурират като главници по Договора за кредит и върху тях неоснователно се начисляват възнаградителни лихви и обезщетения за забава, независимо, че същите имат различни основания от главницата, за която следва да се счита само отпуснатата сума по кредита.

Също така стойностите на застрахователните премии по тази застраховка, са неоправдано високи, съобразно отпуснатата сума и периода на действие на договора. Действително извършеното плащане от страна на банката на тези суми в полза на застрахователя, не променя горните изводи.

За всяка сделка, при която тече договаряне между естествено неравнопоставени субекти, добросъвестността изисква от доставчика, специализиран както на пазара на кредитирането, така и в застрахователната услуга, като посредник на конкретен застраховател, да разясни и предложи съдържание на клаузи разбираеми за потребител, встъпващ в договора без предварителна подготовка за сделка, различна от текущата му нужда от парични средства. В допълнение следва да се посочи, че в конкретния случай в процесния договор е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност – 32,55. В заповедното производство, ищеца е претендирал като главница по кредита сумата в размер на 2034,88лв., но в представения Договор за потребителски кредит липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация осносно съдържанието на кредитната сделка, в т.ч. не може да бъде установено недвусмислено каква е поисканата, уговорената и предоставената на кредитополучателя сума-в договора се сочи ,че общия размер на кредита е 2021,89 лв. ,в уточняващата молба на заявителя от 18.04.23 г. се твърди ,че по сметката на длъжника е преведена сума в размер на 999 лв.,като със сумата от 595 лв. е финансирано старо задължение по друг кредит на длъжника ,като общата сума ,дължима от потребителя била 3040,94 лв.

Горното не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от 4 сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси – а именно: следва да бъде спазен принципът за информираност на потребителя. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин – в това число и за ГПР и начина, по който е формиран. С оглед на гореизложеното се поражда колебание относно съдържанието на кредитната сделка и нейните основни елементи. В допълнение, не става ясно и дали цената на допълнителните услуги по кредита е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, дСъгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, за целите на погасяването. Планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент и когато е наложително допълнителните разходи. Погасителния план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. В случая, макар в договора да са посочени размер на плащанията на първа и последна погасителна вноски и срока за плащане, липсва яснота относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита по пера, от която да е ясно каква част от задължението за главница, лихва и допълнителни разходи се погасява. Включително застрахователните премии за застраховка живот, следва да бъдат отразени в погасителния план, тъй като те се погасяват на равни месечни вноски през периода на действие на договора, а не се заплащат еднократно. Липсата на законосъобразен и ясен за потребителя погасителен план прави договора за потребителски кредит напълно недействителен, като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК-арг. от разпоредбата на чл. 22 от ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г.), която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК - за съдържанието на погасителния план.И тъй като не става ясно и каква част от плащанията по кредита са послужили за погасяване на задълженията ,произтичащи от нищожните клаузи ,а оттам е невъзможно и разграничаване на останалите непогасени задължения/това не се е изяснило въпреки дадените от съда указания и въпреки подадената от заявителя уточняваща молба ,тъй като така и не става ясно какъв е размерът на вноската за застраховка / ,районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение на всички претендирани вземания ,което разпореждане следва да бъде потвърдено изцяло .