Решение № 310 от 14.09.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Р., 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Мария Велкова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20214500500189 по описа за 2021 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

Постъпила е жалба от А. Ф. И. от с.Ц.С., Р.нска област против действията на ЧСИ- рег.№*** на КЧСИ И.Х. по изп. дело № 2020***0401240, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана и опис на собствения му недвижим имот- самостоятелен обект с идентификатор *************, находящ се в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № ********** с административен адрес: гр.Р., ж.к.“Д.“, бул.“В.Л.“ *.

Твърди, че е трето на изпълнителното производство лице като към момента на налагане на възбраната върху собствените недвижими имоти същите са били в негово владение. Иска отмяна на обжалваните действия на съдебния изпълнител по съображенията, изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Света София“ №5 счита жалбата за

1 неоснователността съображения, изложени в писмените възражения.

Ответниците по жалбата и длъжници по изпълнението- „„РАЛИ 2003” ЕООД, ЕИК 131145112 със седалище гр.София, „ СИТИТАЙМ” ЕООД, ЕИК 131192261 със седалище гр.София, „ТУ ВИС” ЕООД, ЕИК 131248190 със седалище гр.София и „МЛАДОСТ СИТИ” ООД, ЕИК 121615873 със седалище гр.София не вземат становище по допустимостта и основателността на жалбата.

След преценка на доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „ОББ“ АД- гр.София в качеството на правоприемник на „СИБанк“ ЕАДгр.София срещу длъжниците „РАЛИ 2003” ЕООД- гр.София, „ СИТИТАЙМ” ЕООД- гр.София, „ТУ ВИС” ЕООД- гр.София и „МЛАДОСТ СИТИ” ООДгр.София и въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2012 г., издаден по ч.гр.д.№25111/2012 г. по описа на Софийски районен съд въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за събиране на сумата в размер на 1 800 000 евро- главница, представляваща част от общо дължимата главница от 2 372 780.56 евро по договор за банков кредит №911/21.04.2008 г. и анекси към него от 28.05.2008 г., 11.06.2008 г., 24.07.2008 г., 24.09.2008 г., 31.10.2008 г., 11.08.2009 г. и 30.11.2010 г., ведно със законната лихва за периода 21.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 70 409.88 лв. разноски по делото за платена държавна такса и 35 654.94 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Вземането на взискателя е обезпечено с договорни ипотеки, сключени с нотариален акт – вх.рег.№ 19882/24.11.2008 г., акт №54, т.15, дело № 12487 на СВ- Р., подновена с молба- вх.рег.№15140/13.11.2018 г. и нотариален акт – вх.рег.№ 13652/07.10.2009 г., акт № 69, т.5, дело*887/2009 г. на СВ-Р., подновена с молба- вх.рег.№ 13000/03.10.2019 г. В нотариалните актове са описани поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти, съществуващи към момента на учредяването й, както и че договорната ипотека обхваща и всички подобрения и преращения в ПИ.

2

Жалбоподателят е придобил правото на собственост върху процесните 97 бр. самостоятелни обекти с договор за покупко- продажба, сключен във формата на нотариален акт- вх.рег.№ 2075/02.03.2012, акт *7, т.6, дело №1076/2012 г. на СВ-Р., т.е. след учредената в полза на банката- взискател договорна ипотека, обезпечаваща вземането й- предмет на принудително удовлетворяване.

По искане на взискателя на 18.11.2020 г. е вписана възбрана върху същите и ЧСИ е насочил изпълнението спрямо тях с насрочване на опис на 02.12.2020 г., за което жалбоподателят в качеството му собственик е надлежно уведомен.

С влязло в сила решение №854/26.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 1348/2021 г. по описа на Р.нския районен съд е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ОББ отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право на банката по отношение на собствения му недвижим имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Страните по изпълнението са лицата, посочени в издадения изпълнителен лист като кредитор и като длъжник, респ. техните универсални правоприемници, какъвто се явява взискателят.

Жалбоподателят в настоящото производство е трето за изпълнението лице и като такова има процесуално право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител само в изрично предвидените от закона случаи.

Разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК сочи, че право на жалба имат онези трети лица, които са във владение на вещите в деня на запора, възбраната или предаването, ако се касае до движими вещи. Третото лице може да иска отмяна на наложена възбрана и на предприетите действия по принудително изпълнение само във визираните в чл.435, ал.4 от ГПК случаи.

От представеният нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот- вх.рег.№13634/15.11.2010 г., акт№127, т.33, дело № 7057 на СВ-Р. г. се установява, че жалбоподателят е придобил правото на собственост върху процесния самостоятелен обект и е във владение на същия към момента на налагане на възбраната, поради което е процесуално легитимиран да обжалва 3 действията на съдебният изпълнител.

Жалбата е подадена в едноседмичен срок от уведомяването за описа и се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на жалбата е процесуалната законосъобразност на атакуваните действия на съдебния изпълнител. Жалбоподателят е трето за изпълнението лице, което заявява самостоятелни права върху недвижимите имоти, поради което и с оглед разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК в настоящият случай проверката на съда не се ограничава само до процесуалната редовност на обжалваните действия, а следва да обхване и въпроса за собствеността на възбранения имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение, респ. налице са материалноправните предпоставки за предприемане на изпълнителни действия спрямо чужда вещ.

В настоящото производство следва да се разгледат и обсъдят и материалноправните правоотношения, които се явяват преюдициални по отношение на процесуалната законосъобразност на атакуваните действия на съдебния изпълнител, вкл. и дали учредената в полза на взискателя договорна ипотека се простира и върху новопостроеното в ипотекирания недвижим имот, както и дали е погасено ипотечното право на взискателя на заявените от жалбоподателя основания.

От доказателствата по делото се установява, че в съответствие с изискването на чл.483 от ГПК преди предприемане на изпълнителни действия съдебния изпълнител е изискал справки относно собствеността на недвижимите имоти- обекти на изпълнение, посочени от взискателя. В резултат на същите ЧСИ е установил, че процесния обект е собственост на жалбоподателя,придобит с договор за покупко- продажба, сключен на 15.11.2010 г. в изискуемата от закона форма и надлежно вписан на същата дата в СВ-Р..

Преценката на съдебният изпълнител, че изпълнението следва да се насочи срещу самостоятелните обекти- собственост на жалбоподателя, независимо от обстоятелството, че не принадлежат на длъжника, респ. длъжниците, се явява правилна, което обуславя и законосъобразност на обжалваните действия.

4

От доказателствата по изпълнителното дело се установява, че вземането на взискателя е обезпечено с договорни ипотеки върху поземлени имоти, съществуващи към момента на сключване на договорната ипотека сгради и самостоятелните обекти в тях като изрично е уговорено, че същата обхваща и всички подобрения и преращения в ПИ. Върху ипотекирания в полза на банката незастроен терен, впоследствие – през 2012 г. съгласно удостоверенията по чл.181, ал.2 от ЗУТ е построена сградата с обособените самостоятелни обекти в нея в т.ч. и обектите - собственост на жалбоподателя.

В договора за учредяване на ипотека вземането на взискателя е индивидуализирано, индивидуализирани са имотите- ПИ, съществуващите към този момент сгради и самостоятелни обекти в тях, които обезпечават посоченото вземане. При учредяване на договорната ипотека страните са уговорили същата да обхваща и всички подобрения и приращения в ПИ.

Правната уредба на ипотеката се съдържа в чл.166 и сл. от ЗЗД. По правната си същност ипотеката е договор, пораждащ действие след вписването му в имотния регистър и по силата на който договор собственикът на недвижимия имот учредява в полза на кредитора по определено вземане ипотечно право. Същият се определя като едностранен, консесуален, формален, акцесорен, каузален и на разпореждане. Разпоредбите на чл.166 и сл. от ЗЗД сочат, че ипотеката е особен вид субективно и хетерогенно правоправо върху чужда вещ, противопоставимо на трети лица, съдържащо процесуален елемент- право на предпочтително удовлетворение.

С факта на учредяване на ипотека върху поземления имот, заедно с всички съществуващи обекти, в полза на взискателя по изпълнението е възникнало ипотечно право- право на предпочтително удовлетворение от цената на имота, независимо от извършените в последствие разпоредителни сделки с имота и от настъпилите промени във вида му. С учредяване на ипотеката в полза на ипотекарния кредитор е възникнала привилегията да се удовлетвори предпочтително от цената на имота. Тази привилегия се упражнява именно в изпълнителния процес и е противопоставима на трети лица- последващите собственици на имота, на построената сграда или на отделни обекти в нея, както и титуляри на вещни права. Този извод се налага, както предвид изричната разпоредба на чл.173 от ЗЗД, така и предвид обезпечителната функция на ипотеката. Обратното разбиране е противно на 5 същността на ипотечното право, същото води до лишаване на ипотеката като обезпечение от дължимото от закона съдържание и би дало възможност на недобросъвестните длъжници да осуетят или да затруднят значително събирането на обезпеченото с ипотеката вземане като видоизменят обекта, върху който същата е учредена.

Към момента на учредяване на ипотеката в полза на банката- взискател сградата, в която се намират самостоятелните обекти - собственост на дружеството жалбоподател, не са съществували, нито е имало одобрен архитектурен проект, поради което не е съществувала правна възможност те да бъде конкретно посочени и индивидуализирани в договора.

При учредена ипотека върху незастроен недвижим имот с възможност за застрояване, следва да се приеме, че ипотеката разпростира действието си и върху правомощието на собственика на имота- ипотекарния длъжник, да застрои същия. Доколкото това правомощие е част от правото на собственост, не може да се приеме, че в договора за ипотека следва изрично да е уговорено, че ипотеката се учредява и върху вещното право на строеж.

Последното е ограничено вещно право, което собственика на земята учредява в полза на трето лице и доколкото същото не е съществувало към момента на сключване на договора за ипотека, то няма характер на самостоятелен обект, който да бъде предмет на сделки, в това число и предмет на договор за учредяване на ипотека. Възможността на длъжника да обособи правомощието си на застрояване като самостоятелно ограничено вещно право и да се разпореди с него в полза на трети лица не сочи, че е налице самостоятелно вещно право, отделно от правото на собственост. Това е само правна възможност за създаване на бъдещ обект, който да бъде предмет на сделки, а ипотекирането на бъдещ обект е недопустимо поради невъзможността същия да бъде индивидуализиран по изискуемия от закона начин. Именно поради липсата на правна възможност към момента на сключване на договора за ипотека същата да се учреди и върху евентуално бъдещо вещно право на строеж, респ. върху бъдещ недвижим имот, страните по договора изрично са уговорили че ипотеката разпростира действието си и по отношение на подобренията и приращенията в имота.