Решение № 133 от 14.03.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. K., 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Й. Б. П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й. Б. П. Гражданско дело № 20215510102440 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът твърди, че на *** г. в гр.K. с сключили ответницата граждански брак, втори за него и първи за нея, от който имат едно дете Р. К. А., с ЕГН**********, роден на ***г. От предишния си брак имал дъщеря М. К.А., с ЕГН-**********, родена на ***. По време на брака му с ответницата настъпили обстоятелства, които налагали разтрогването му. В началото отношенията в семейство били добри, но в последствие рязко се влошили.

През месец ноември 20** г. се разделили, като Н. В. и детето напуснали семейното жилище в гр.K., на ***, където живели под наем. За времето, през което били разделени са се виждали много рядко, като поддържали връзка основно чрез скайп само и единствено заради детето Р.. В резултат на това от шест години между него и ответницата Н. В. липсвала духовната и физическа близост и затова бракът им бил лишен от съдържанието. Ответницата към момента на раздялата ответницата не била български граждани, но и че разбирала и говорела много добре български език. Моли съда да постанови решение, с което с което да прекрати брака поради продължителна фактическа раздяла без да се произнасяте по въпроса за вината, упражняването на родителските права върху малолетното дете Р. К. А. да бъдат предоставени за упражняване на майката Н. В. В. и да се определи местоживеене на детето Р. К. А. при майката Н. В. В. като се определи следният режим на лични отношения на бащата К. А. А. с детето Р. К. А., както следва: да има право да вижда и взема детето при себе си през лятото за по 45 /четиридесет и пет/дни, считано от 10:00 часа на 15-ти юли до 21:00 часа на 31-ви август, да вижда и взема детето за коледната ваканция в годините, завършващи на нечетно число, за времето от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на 28-ми декември, а в годините, завършващи на четно 1 детето да бъде за времето от 18:00 часа на 28-ми декември до 20:00 часа на последния ден, съдът да определи ежемесечна издръжка на детето Р. К. А. с ЕГН-**********, която да заплаща чрез законния му представител майката Н. В. В., родена на **********г. в размер на 200 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане на решението до настъпването на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването й, да постанови ответницата да носи фамилното си име, което не се е променило при сключване на брака и тя да продължи да се именува Н. В. В..

Няма претенции за ползването на семейното жилище, което било под наем и е напуснато отдавна от двамата съпрузи. Не претендира разноски по делото.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника счита предявените искове са допустими. Счита, че издръжката, която ищецът следва да заплаща с оглед възрастта на детето и настъпилите инфлационни процеси в страната за изминалите две години следва да бъде в размер на 250 лв., както и в интерес на детето е да бъдат определени режим на лични контакти с бащата.

От събраните по делото доказателства, становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на *** г. в гр.K., втори за ищеца и първи за ответницата, от който имат едно дете Р. К. А., с ЕГН-**********, роден на ***г. /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №***/*** г., заверено копие на удостоверение за раждане /. От показанията на св. Р.С.А. се установява, съпрузите живеели в жилище под наем в гр.K.. В началото на 20** г. ответницата заминала на гости при роднините си в К., гр.Я. След като се върнала афиширала, че не желае да живее в Б.. Дни преди детето да навърши една година, тя заминала окончателно за К., гр.Я. Детето останало при бащата, който поел грижите за него. Съпрузите поддържали връзка по повод детето, като ответницата настоявала детето да живее при нея. В края на 20** г. ищецът завел детето в гр.О., където го предал на ответницата. Съпрузите поддържали връзка по интернет единствено по повод детето до 20** г., когато ответницата преустановила всякакви контакти с ищеца. Ищецът е категоричен в решението си за развод.

Предвид събраните доказателства съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. По време на краткото брачно съжителство съпрузите не могли да изградят здрава семейна връзка. Различията във възпитанието, нравите, обичаите и културата на националностите, към които принадлежат, в характерите и вижданията за съвместен живот, както и различното възприятие за съпружеска отговорност довели до срив на брака през 20** г. Повече от седем години съпрузите са във фактическа раздяла. Те живеят в различни държави, не поддържат дължимите се духовни и интимни съпружески контакти, нямат общо домакинство и семеен бюджет, като всеки от тях установил собствен начин на живот, различен от този на другия съпруг. Между съпрузите няма доверие, взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството, а трайно 2 продължилата фактическа раздяла допълнително допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения / арг. т.3 на ППВС №10/71 г., чието действие не е отменено/. Бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая не е заявено желание за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в тази връзка не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото от брака ненавършили пълнолетие деца представляват спорна съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия интерес на детето и вземайки предвид възможностите на родителите да полагат грижи за него, битовите условия, при които ще бъде отглеждано детето и социалното му обкръжение, възможността за помощ от трети лица при отглеждането на детето, доходите и имуществото, с които родителите разполагат за осигуряване на жизнения стандарт на детето, моралните им качества и привързаността към детето и други обстоятелства от значение за отглеждането. В случая се установи, че от края на 20** г. роденото от брака дете Р. К. А., с ЕГН-********** живее при ответницата в К., гр.Я, която оттогава полага преките и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Ищецът е осъществил две лични срещи с детето и периодично контакти с него по скайп до 20** г. Предвид установеното и това, че няма спор за родителски права съдът намира, че те следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, която е доказала, че притежава необходимите качества за правилното изграждане на детето като личност, а и в интерес на малолетния Р. е да не бъде променен установеният му социално-битов начин на живот, тъй като детето трайно е създало в К., гр.Я кръг от близки, приятели и съученици, с които общува и всяка нежелана промяна би се отразила негативно върху емоционалното му развитие.

Съгласно чл.124 ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125 ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124 ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално. Следователно родителят, при когото живее детето следва да осигурява възможности за лични контакти между детето и другия родител. С оглед разпоредбата на чл.59, ал.2 от СК детето Р. следва да живее при майката в К., гр.Я, която единствена полага преките грижи за него. За запазване на връзката между бащата и детето, следва да бъде дадена възможност на ищеца да осъществява режим на лични контакти с малолетния Р. всяка първа седмица на месеца, от 9:00 часа в събота до 18:30 часа в неделя, с приспиване; всяка четна година на коледните празници от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:30 часа на 27-ти декември и един месец през лятото, когато това не съвпада с ангажираността на детето в 3 учебен процес и с платен годишен отпуск на майката.

Издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е алиментно задължение на родителите им независимо от работоспособността и доходите имарг.чл.143 ал.1, ал.2 от СК. Безспорно малолетното дете се отглежда от ответницата в К., гр.Я. По делото няма ангажирани доказателства за доходите на страните въпреки указанията на съда, поради което, като взе предвид възрастта на детето, характера на задължението за издръжка, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи и при съобразяване с МРЗ за страната с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК във вр. с императивната норма на чл.142, ал.2 от СК съдът намира, че ищецът следва да заплаща месечна издръжка на малолетния Р. в размер на 200 лв., считано от *** г. до 31.12.2023 г., а от 01.01.2024 г. в размер на 234 лв. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите следва да осигури майката. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва - чл.146, ал.1 от СК.

Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище- арг. чл.56, ал.1, изр.второ от СК. Съгласно §1 от СК семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В настоящия случай нито един от съпрузите не е заявил претенция за ползване на семейното жилище в гр.K., което е било под наем и е освободено от страните поради което съдът намира, че не дължи произнасяне по този въпрос, въпреки, че от брака на страните има ненавършило пълнолетие дете.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“, т.е. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. По делото се установява, че при сключването на гражданския брак всеки един от съпрузите е запазил предбрачното си фамилно име и не е приемал или добавял към него фамилното име на другия съпруг, поради което съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.

Съгласно чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК ищецът и ответницата следва да заплатят по сметка на РС-K. по 25 лв. окончателна държавна такса. Ищецът следва да заплати по сметка на РС-K. на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса за постановената издръжка в размер на 288 лв.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения на *** г. в гр.K., обл.С. граждански брак между К. А. А., с ЕГН-********** с адрес гр.K., *** и Н. В. В., родена на 4

********** г. в К., гр.Я, с неизвестен адрес в Р. Б. като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Р.

К. А., с ЕГН-**********, на майката Н. В. В., родена на ********** г.

Разпечатката съдържа 26 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a03002a0-89a0-40ae-a8f9-c25f8e706c6c