Решение № 3263 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3263 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110156320 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.

Г. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 20782/04.07.2024г. по ч.гр.д. № 36760/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 2697.36 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., както и сумата 30.40 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2024г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7, с абонатен номер 105761; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 408.35 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 03.06.2024г., както и сумата 7.10 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.- 03.06.2024г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника М. Г. Т. в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на 1 потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7, с абонатен номер 105761, като ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Обосновава правният си интерес от предявяване на исковете с издадената в негова ползва заповед за изпълнение на парично задължение № 20782/04.07.2024г. по ч.гр.д. № 36760/2024г. по описа на СРС, 55 състав, срещу която от длъжника е постъпило възражение в срок. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане. Претендира разноски. Представя доказателства, прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. Т. подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер като недоказани и неоснователни. Релевира, че представените извлечение от сметки и съобщение към общи фактури не доказват съществуването на вземанията, няма неяснотата кой ги е съставил и дали е имал такива правомощия, поради което ги оспорва и моли да се задължи ищеца да представи доказателства за връчването на ответника на тези фактури. Оспорва да е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия и моли ищецът да бъде задължен да представи такъв. Сочи, че подаването на топлинна енергия е част от предмета на установяване по делото, поради което моли да бъдат представени документи относно доставената и потребена топлинна енергия с оглед установяване размера на задължението.

Оспорва през процения период да е ползвал каквато и да е доставена от дружеството-ищец топлинна енергия, за която са издадени фактури, които не са представени, както и да е извършено дялово разпределение съобразно изискванията. Релевира възражение, че претенцията не е конкретизирана. Излага довод, че по делото няма доказателства за фактите, които са в тежест на ищеца да докаже. Оспорва размера на вземането с довод, че няма данни дали не е нелице префактуриране на стари задължения, както и дължимостта на мораторна лихва с довод, че е в протИ.речие с общите условия. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави доказателствени искания.

Конституираното трето лице-помагач „Далсия“ ООД представя изисканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от 20.03.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

Красно село, блок 10, вх. Б, на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Бруната България“ ООД договор от 08.05.2002г. Обявено е за служебно и общо известно с доклада по делото, 2 срещу който няма възражения, че „Далсия“ ООД е с предишно наименование БРУНАТА и БРУНАТА БЪЛГАРИЯ. Наличен е също договор между ищеца и ФДР от 09.06.2020г.

Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между ищеца и ФДР.

Установява се от представените от третото лице-помагач на страната на ищеца доказателства /л.78/, че ответникът не е осигурил достъп до имота за реален отчет при проверка на 09.05.2023г. и на 20.05.2023г.

Ищецът е представи исканите документи – фактури за процесния период и имот.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Бруната“ ООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление с 1 брой щранг лира с мощност 494Вт, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за отопление е разпределяна по методиката, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9 от Наредба № РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, при съобразяване, че щранг-лирата е без измервателен уред и при отчитане на нейната мощност 494Вт и максималния специфичен разход за сградата – 1.7009 дел/Вт. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на база 2 броя потребители по 140 литра дневно по т.5.2 от Приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването в зависимост от пълния отопляем обем – 186 куб.м. и този на ЕС – 9105 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2651.58 лева, от които 792.26 лева за отопление и сградна инсталация и 1859.32 лева за битово горещо водоснабдяване. След изравнителните сметки, вземането за главница топлинна енергия възлиза на 2692.84 лева – главница за топлинна енергия, или сума по-малка от претендираната.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото, или такива, осчетоводени в счетоводството на 3 ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./. В случая истинността на тези документи не е оспорена, поради което експертното заключение се ползва от съдебния състав.

Извежда се от договор за дарение на недвижим имот № 139, том от 19.07.1995г., че правото на собственост върху недвижим имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. 10, вх. Б, ет.7, е придобито от ответника Михал Г. Т., като дарителят Недялка М.а Т.а си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота.

Видно от акт за смърт /л.73/ Недялка М.а Т.а е починала на 14.10.2000г.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

4

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.