Решение № 1190 от 26.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20231000500761 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 146 от 18.12.2022 г. по т. д. № 92/2022 г. Софийски окръжен съд, 5-ти състав, е осъдил на основание чл.432 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.497 КЗ, ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД с ЕИК831830482 , със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на ищцата Ц. Ц. С., ЕГН **********, гр.***, бул.„***“, бл. **, вх. *, ап. ** сумата 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, получени от Ц. Ц. С. при ПТП, настъпило на 17.12.2021 г. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № ********, управляван от И. П. Л., ведно със законната лихва върху сумата от 14.05.2022г. до окончателното й изплащане.

С решението си Софийски окръжен съд, 5-ти състав е отхвърлил като неоснователен иска за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лв., предявен като частичен от 60 00 лв. и за остатъка до пълния период на иска за лихви.

При този изход на делото с решението първостепенният със е осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗД "БУЛ ИНС" АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София 1 бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адв. Б. К. гр.*** ул. „***“ №** вх.* ап.** сумата от 1 888,89лв. (хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки), представляващо адвокатско възнаграждение, както и ищцата Ц. Ц. С., ЕГН **********, гр.***, бул.„***“, бл. **, вх. *, ап.

** да заплати на основание на основание чл.78 ал.3 ГПК, ЗД "БУЛ ИНС" АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Джеймс Баучер“ №87 сумата от 1922,22лв. (хиляда деветстотин двадесет и два лева и двадесет и две стотинки), представляващо адвокатско възнаграждение и разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Ц. Ц. С., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника си, го обжалва в ЧАСТТА, с която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен , за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лв., предявен като частичен от 60 00 лв. ведно със законната лихва върху обезщетението считано от 24.12.2021 г., евентуално от 14.02.2022 г.

Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че е нарушен принципът за справедливост по чл.

52 от ЗЗД, доколкото бил занижен размерът на присъденото обезщетение, което не съответствало на вида и тежестта на уврежданията, настъпилата промяна в начина на живот на въззивницата-ищца, както и икономическата конюнктура в страната. Излага подробни съображения, че неправилно първостепенният съд е приел наличие на съпричиняване от страна на пешеходката. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в отхвърлителната част и вместо него да постанови ново решение, с което да присъди допълнително обезщетение в размер на още 25 000 лева, до пълния размер на предявената искова претенция, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 24.12.2021 г., евентуално от 14.02.2022 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на съдебни разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Въззивна жалба срещу решението в неговата осъдителна част е постъпила и от ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД с ЕИК831830482 , със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Джеймс Баучер“ №87. В жалбата се излагат подробни съображения, че обезщетението е завишено в нарушение на принципа за справедливост и нормата на чл.52 от ЗЗД, цитира се съдебна практика. Искането към въззивната инстанция е да намали присъденото обезщетение от сумата 20 000 лв. до размер на 12 500 лв. Претендира адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Двете страни взаимно оспорват жалбите си.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ от Ц. Ц. С., 2

ЕГН ********** срещу „Застрахователна компания Бул Инс“ АД за изплащане на обезщетение в размер на 45 000,00лв. (четиридесет и пет хиляди) лева, предявен като частичен от 60 000 лева представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания, в резултат на травматични увреждания, претърпени от Ц. Ц. С. вследствие на ПТП, възникнало на 17.12.2021г. в гр.Ботевград между застрахован при ответника л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № ********, управляван от И. П. Л. л.а. и движещата се по пешеходна пътека Ц. С., ведно с лихвата за забава, считано от 24.12.2021 г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, постановеното решение в обжалваната му част е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е допустимо.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни 3 доказателства, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №215 на 17.12.2021 г., включително заключенията на Повторната Тричленна съдебно-автотехническа експертиза, назначена от въззивната инстанция, СМЕ, Апелативен съд-София, приема за установена следната фактическа обстановка, а именно, че на 17.12.2021 г. около 18.15 ч. в гр. Ботевград лек автомобил „Сузуки“ с peг. № ******** се е движил по бул. „Цар Освободител“ в посока от с. Трудовец към центъра на града. Скоростта му в района е била от порядъка на 30 км/ч. При движението си автомобила е достигнал до района на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Ал.

Стамболийски“. В момента когато същия се е намирал на около 18 м. до мястото на удара пострадалата пешеходка е започнала да пресича платното за движение на бул. „Цар Освободител“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила със скорост от порядъка на 3,2 км/ч. Водачът на автомобила е предприел спиране със закъснение от 0,3 секунди с със спирачно закъснение от порядъка на 3,79 м/с 2. Настъпил е удар между предната част на автомобила и лявата страна на пешеходката. След удара, който е под масовия център на тялото, в следствие на възникналия въртящ момент същото се е наклонило към автомобила. Главата не е достигнала до челното стъкло. След това тялото е било отхвърлено напред и е преустановило движението си в близост до предната част на автомобила. От извършения от вещите лица по Тричленната повторна САТЕ пред въззивната инстанция подробен анализ на движението на автомобила и пешеходката преди удара е видно, че водачът на автомобила при предприемане на спиране с максимално спирачно закъснение е имал възможност да предотврати произшествието. Тричленната експертиза изслушана пред САС кореспондира с единичната изслушана пред СОС в частта, в която вещото лице Ал.Д. приема, че водачът на процесният автомобил е имал техническа възможност да забележи възрастната пешеходка, още когато същата още не е предприела навлизане в пешеходната пътека и челната част на автомобилът се е намирала на не по-малко от 50 метра от мястото на удара и към този момент, ако водачът е бил внимателен и предпазлив към престарелите участници в движението и по тази причина предприеме действия за намаляване или спиране на автомобилът, то ПТП за този водач би било предотвратимо и нямаше да се получи удар. Към момента на удара пешеходката – пострадалата ищца се е намирала, върху сигнализирана, доб ре забележима пешеходна пътека. На основание изводите на вещите лица в тричленната АТЕ настоящият въззивен състав не възприема извода на първостепеввия съд за съпричиняване от страна на ищцата, както и заключението на единичната експертиза в тази й част. На основание гореизложеното и предвид факта, че ударът за водача на процесното МПС е бил предотвратим, въззивният съд приема, че виновен изцяло за ПТП е водачът на автомобила поради което намира липсва съпричиняване.

По делото не е спорно за увреждащия л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № ******** имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”, з.п.

ВG/02/121003479105/ 09.12.2021 г. със срок на валидност една година, считано от 09.12.2021 г. до 08.12.2022 г. с ответника ЗД „Бул Инс“ АД.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс“ АД и представила всички документи, с които разполага. С писмо с обратна разписка от 14.02.2022 г. е заведена шета с № 2210004209, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. За това за ищцата бил налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда. Установено по делото следователно, че това ПТП от 17.12.2021 г. е застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със „Застрахователна компания Бул Инс“ АД , валидна към 05.08.2021 г., а виновен за настъпването му е водачът на лекия автомобил, който при управлението му нарушил правилата за движение по пътищата, в частност общите разпоредби на чл. 5 и чл. 116 от ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, както и разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

В резултат на настъпилото ПТП от изслушаната Съдебно-медицинска експертиза се установява, въззивницата Ц. Ц. С. при ПТП на 17.12.2021г. е получила следните травматични увреждания: - счупване на горното и долно рамо на лява срамна кост-закрито. Полученото счупване е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено консервативно лечение. След инцидента била откарана от екип на СМП- в МБАЛ-Ботевград, направени рентгенографии, консултации с хирург, травматолог, диагностицирана, дадени препоръки за домашно-амбулаторен режим на лечение. Спазвала постелен режим 1 месец, назначени обезболяващи лекарства. На 28.01.2022г. провела консултация с ортопед. Диагнозата била потвърдена. Постепенно се придвижвала с патерици, канадка, бастун. На 31.05.22г.-нова консултация с ортопед, Насочена за ЛФК и балнеолечение. Оздравителният процес е продължил 4-5 месеца. По делото няма представена медицинска документация за остатъчни явления. Понастоящем се оплаква от болки и дискомфорт в областта на счупването, при интензивно натоварване на ляв долен крайник и при промени във времето. Обездвижването във връзка със счупването на срамната кост в ляво, е ускорило развитието на вече съществуващите възрастови промени/коксартроза/ на ЛТБС.

Разпечатката съдържа 29 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a02f2245-9853-493b-8b97-56ecb1a23958