Решение № 1461 от 28.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1575/2023
- Вид
- Решение № 1461
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- Весела Трайкова Живкова Офицерска
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 216 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- §1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1461 гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100901575 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. С. К. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. *******, чрез адв. П. Г. К. от САК, против „ВП Б.“ ЕООД с ЕИК *******7, седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. ******* и „К.Е.М.“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, иск с правно основание на чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца учредената договорна ипотека с Нотариален акт № 130, т. II, рег. № 3744, дело № 296/09.08.2023 г. на помощник-нотариус С.Д.-Т. по заместване при нотариус М..П, рег. № 236 на НК, с район на действие РС-София, вписан в Служба по вписванията - София с вх. рег. № 55749/09.08.2023г., акт № 98, том 37, по силата на който договор „ВП Б.“ ЕООД е учредил в полза на „К.Е.М.“ ЕООД договорна ипотека върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 3.9. с площ от 76.23 кв.м. в гр. София, район *******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.01.2021 г. между ищеца Н. С. К. и ответника „ВП Б.“ ЕООД бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответното дружество се задължило да построи със свои сили и средства и да прехвърли правото на собственост на ищеца по предвидения в закона ред с окончателен договор два имота, един от които апартамент № 3.9. с площ от 76.23 кв.м. в новострояща се жилищна сграда в гр. София, район *******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, срещу заплащането на обща цена в размер на 66 890 евро с включен ДДС. Твърди се, че ищецът заплатил на датата на подписване на предварителния договор първата вноска съгласно чл. 6, ал.1, т.1 в размер на 26 756 евро, която представлява 40% от уговорената цена, на 04.02.2022 г. заплатил сумата от 20 067 евро, представляваща 30% от уговорената цена и на 10.02.2023 г. заплатил сумата от 10 033.50 евро, съставляваща 15% от уговорената цена. Съгласно клаузата на чл. 6, ал.1, т.4 купувачът следвало да заплати последната вноска в размер на 15% от покупната цена след снабдяване на сградата с разрешение за ползване. Съгласно чл. 5, ал.1 от договора, продавачът се задължил да построи и въведе сградата в експлоатация в срок от 28 месеца от съставянето на Акт обр. 2, който бил съставен на 07.05.2020 г. Към датата на предявяване на 1 иска продавачът бил в забава повече от 10 месеца.
Твърди се, че на 14.08.2023 г. на електронната си поща ищецът получил уведомление, съдържащо изявления от продавача „ВП Б.“ ЕООД, че едностранно увеличава цената на имота с 50% и предоставя на купувача 5 дневен срок за плащането и, в противен случай договорът се прекратява. Като мотиви за повишаването на цената били посочени поскъпването на строителните материали и недостатъчност на калкулираната към датата на сключване на предварителния договор печалба. На 18.08.2023 г. имотът бил обявен за продажба в интернет сайт, от което можело да се направи извод, че ответникът счита договора за развален.
Твърди се и че на 09.08.2023 г., в нарушение на чл. 18 от предварителния договор, ответникът „ВП Б.“ ЕООД ипотекирал имота, негов обект, в полза на „К.Е.М.“ ЕООД, като обезпечение на негови задължения по сключен между двете дружества Договор за консултантски услуги от 01.07.2023 г. Двете дружества били свързани по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, тъй като собственикът на капитала и управител на „ВП Б.“ ЕООД П.В. В. е съдружник и управител съвместно с управителя и собственик на капитала на „К.Е.М.“ ЕООД Т.Д.Б. в дружеството „ВП К.Н.“ ООД с ЕИК *******. Освен това дружество с наименование „ВП Къмпани“ ЕООД осъществява и продажбите в сградата, където се намира процесния имот. Поддържат се твърдения, че ипотеката е симулативна и цели единствено да увреди интересите на лицата, сключили предварителни договори за покупко-продажба на имоти в сградата, тъй като били ипотекирани само 3 имота, за два от които ответното дружество е поискало увеличение на цената, а то притежава още 12 свои самостоятелни обекта. Твърди се, че тези обстоятелства обосновават извод, че ипотеката е симулативна, сключена между свързани лица само с цел да се увредят купувачите по предварителните договори, като им се попречи да искат обявяването им за окончателни след отправеното им едностранно искане за увеличаване на цената, и представляват виновно прекратяване на сключените договори.
Сочи се, че в предварителния договор не била предвидена възможност за едностранна промяна на цената на имотите от страна на продавача.
Поддържа се, че ищецът има интерес, в качеството си на кредитор на „ВП Б.“ ЕООД по предварителния договор, да иска отмяната на ипотеката, която е сключена след като той е придобил качеството на кредитор. Поддържа се, че той е изправна страна по предварителния договор. Поддържат се и твърдения, че контрагента на длъжника – вторият ответник „К.Е.М.“ ЕООД също е знаел, че с действията си длъжникът цели да увреди интересите на кредиторите, като е налице законовата презумпция по чл. 135, ал.2 ЗЗД, тъй като описаната съществуваща свързаност между органните представители налага извод за знание на основните обстоятелства от дейността на дружествата, а юридическото лице знае за увреждането, ако това знаят лицата от състава на неговите органи. Сочи се и че наличието на знание за увреждането се извежда и от поредицата от факти извън свързаността на ответниците, сочещи на симулативност на ипотечния акт – фактите, че се отнася до извършване на услуга и то за цена, която не е заплатена, поради което актът може да бъде разглеждан като безвъзмезден; договорената цена и начинът и на плащане са абсурдни.
Възложителят „ВП Б.“ ЕООД се е задължил в бъдеще да заплати сумата от 1 000 000 евро за извършването на консултантски услуги, от които няма нужда, не притежава сумата, която е поел задължение да заплати и която не отговаря на мащаба и стойността на активите му.
Освен това дружеството-изпълнител, видно от справка в ГФО, не притежава по никакъв начин капацитета да извърши пазарното проучване, което му е възложено по консултантския договор, не е известно на българския пазар, не притежава нужната експертиза. Освен това стойността, за която е учредена ипотеката – 500 000 евро - е в пъти по-висока от пазарната цена на трите ипотекирани апартамента, т.е., освен че сделката е сключена между свързани лица, е сключена и при непазарни условия и е насочена единствено срещу възможността изправната страна по предварителния договор да иска обявяването му за окончателен при условие, че ще придобие ипотекиран имот, обезпечаващ дълг многократно надхвърлящ цената му. Действителен ипотекарен кредитор не би приел цената на обезпечението да е 2 двукратно по-ниска от дълга, който обезпечава. Ищецът твърди и че тези действия представляват нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68б-68м от ЗЗП.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът „ВП Б.“ ЕООД е подал писмен такъв. Оспорва се иска като недопустим с възражение, че липсва правен интерес за ищеца, тъй като наличието на ипотека към настоящия момент не засяга и не уврежда интересите на купувача, а имотът трябва да е „чист от вещни тежести“ към момента на сключване на окончателния договор, съгласно задълженията на продавача по чл. 18 от предварителния договор, като падежът на задължението за сключването му още не е настъпил.
Възразява се и за неоснователност на иска поради липсата на изискуемост на задължението за окончателно прехвърляне на имота, защото съгласно чл. 4, ал.1 от договора, падежът за сключване на окончателен договор настъпва в 10 дневен срок от поканата на продавача, в която той уведомява купувача, че е завършил строителството и имотът е въведен в експлоатация. Възразява се, че сградата не е въведена в експлоатация и купувачът не е поканен за сключване на окончателен договор. Възразява се и че цената на имотите е увеличена на основание чл. 266, ал.2 ЗЗД и при липса на съгласие от страна на купувача да заплати дължимата цена е направено изрично изявление за прекратяване на сключения между страните предварителен договор.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът „К.Е.М.“ ЕООД е подал писмен такъв.
Поддържат се направените от другия ответник възражения. Оспорват се твърденията за свързаност между двете дружества, предвид принципите за свободна стопанска инициатива и свободата на договаряне.
С допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК ищецът излага твърдения, че правният интерес от предявяването на иска е обоснован в исковата молба, а възраженията за ненастъпил падеж на задължението за прехвърляне на собствеността и за изменение на цената и развалянето на договора не са предмет на настоящия иск, а на отделения по чл. 19, ал.3 ЗЗД, по който е образувано т.д. № 1760/2023 г. по описа на СГС, ТО, 25 състав.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът „ВП Б.“ ЕООД е подал допълнителен отговор.
Възразява, че производството по т.д. № 1760/2023 г. по описа на СГС, ТО, 25 състав, образувано по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, е прекратено. Сочи се, че с исковата молба по това дело ищецът е направил волеизявление за разваляне на предварителния договор.
Софийски градски съд, като анализира и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права, и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД. Процесуалната легитимация на страните, съгласно константната съдебна практика, е предпоставка за допустимост на иска, докато материалната легитимация обуславя основателността му. Процесуалната легитимация и на двете страни е обусловена единствено от твърденията на ищеца относно спорното право, така както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, а не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат. В настоящия случай, в исковата молба ищецът твърди, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти е кредитор на първия ответник, като притежава непарично вземане за сключване/обявяване на предварителния договор за окончателен, а длъжникът – обещател (промитент) по предварителния договор учредил в полза на втория ответник договорна ипотека върху обещания недвижим имот, с което се увреждат правата му на кредитор, и иска процесната сделка да бъде обявена по отношение на него за относително недействителна. С оглед на изложените факти, от които произтича претендираното субективно право, и формулирания петитум, съдът намира, че страните са надлежно процесуално легитимирани по предявения иск. Надлежно е обоснован и правният интерес за 3 ищеца от търсената с иска защита. Правният интерес е целта, резултатът от предявения иск, а безспорно за уговарящия (стипулант) съществува интерес да бъдат отменени действия на обещателя (промитент), които водят до невъзможност или затрудняват изпълнението на задължението, респективно – удовлетворяването на вземането за окончателно прехвърляне правото на собственост върху имота. Въпросът има ли увреждане по смисъла на чл. 135, ал.1 ЗЗД в случай, че върху обещан по предварителен договор имот е учредена от обещателя ипотека в полза на трето лице, не е по допустимостта на иска, а е елемент от фактическия състав на правото по чл. 135 ЗЗД, следователно касае неговото съществуване, поради което е обуславящ изхода на спора по същество.
По същество на предявения иск:
Видно от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, за който страните не спорят, че е сключен на 06.01.2021 г., ответникът „ВП Б.“ ЕООД, в качеството си на продавач, се задължава да изгради, продаде и осигури прехвърлянето на правото на собственост на купувача Н. С. К. на два самостоятелни обекта в сграда, която продавачът изгражда в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Разпечатката съдържа 26 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a02f1857-1b4c-48f6-b5aa-13bd52c293e4