Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 197 от 26.05.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 19/2026
Вид
Решение № 197
Подписан
26.05.2026
В сила
18.06.2026
Състав
МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. гр.Велинград, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100019 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против К. И. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Велинград, ул.“****“ № 40, с който се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 453,26 лв., от които: главница: 374,42 лева и договорно възнаграждение: 78,84 лева, дължимо за периода от 25.01.2023 г. до 05.02.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда (27.09.2024 г.) до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 755 от 05.11.2024 г., по ч.гр.д. № 1315, по описа ВРС за 2024 г..

Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 755 от 05.11.2024 г., по ч.гр.д. № 1315, по описа ВРС за 2024 г., като поради подаване в срок възражения от длъжника е налице правен интерес от предявяване на иск. Твърди, че сумите за главница и договорно възнаграждение, които претендира в настоящото производство са различни от сумите, които е претендирал с подаденото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, тъй като след депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК е постъпило плащане по кредита, с което са погасени и част от процесните вземания. Сочи, че на 24.10.2022 г. - К. И. Б. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Излага, че след като 1

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 24.10.2022 г. с ответника К. И. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № 40012925833, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си. Клиентът К. И. Б. е получил одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че Договор №40012925833 е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 500.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 30.76 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.07; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 738.35 лв.. Сочи, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 200.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 275.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 19.79 лева. Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както следва:

Общо задължение: 1213.35 лева; Общ размер на месечна вноска по договора:

50.55 лева; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. Излага, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди, че сумата по договора, в размер на 500.00 лева е преведена чрез паричен превод към EasyPay, на 24.10.2022 г.. Излага, че общо заплатената сума от длъжника е в размер на 838.39 лева. Излага, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в забава, договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.02.2024 г..

Моли се съдът да уважи предявените установителни искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, изразява становище, че уговорките включени в ДПК досежно възнаграждение за допълнителни услуги, както и възнаградителна лихва са нищожни, поради което дължи връщане на чистата сума получена по договора, ведно със законната лихва за забавянето. Твърди, че с направените от нейна страна плащания в размер на 838,39 лв. е погасила изцяло действителния си дълг към ищеца. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

За основателността на предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че между него и К. Б. е налице валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № 40012925833/24.10.2022 г., по силата на който е 2 предоставил на длъжницата процесната сума, а за нея е възникнало задължение за връщане на заетата сума и възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.

По делото не се оспорва, а освен това се установява и от приетия като писмено доказателство

Договор за потребителски кредит

№

40012925833/24.10.2022г., подписан и неоспорен от ответницата, че е изявила воля за сключване на договор за заем с ответното дружество, по силата на който да получи сумата от 500 лв., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 41% или задължението й, съгласно уговореното е в общ размер на 738,35 лв., което следвало да погаси на 12 равни месечни вноски.

Видно от договорът е уговорен ГПР в размер на 49,07 %. Следователно съдът намира, че по делото се установява възникването на заемно правоотношение и пораждането в тежест на ответницата на задължения по него. Видно от платежен документ на 24.10.2022 г. /л. 27 от делото/ г. ответницата К. Б. е получила в превод от ищцовото дружество сумата от 500 лв.

Видно от сключения договор страните са уговорили и предоставяне на допълнителни услуги, срещу заплащане на допълнително възнаграждение ищцовото дружество е приело да предостави на ответницата приоритетно разглеждане на кредита и право на промяна на погасителния план.

На 06.02.2024 г. е изпратено уведомително писмо до ответницата, че вземането се счита за предсрочно изискуемо, поради нарушение на задълженията й по сключения договор за кредит, считано от 05.02.2024 г.

Писмото е изпратено чрез Български пощи, с препоръчано писмо с обратна разписка. Писмото не е връчено на адресата, като е направено отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

От правна страна, съдът намира следното:

Процесният договор представлява потребителски договор, който придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП. Предвид правомощието на съда служебно да прецени неравноправния характер на договорна клауза, което произтича от разпоредбата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (в т. см.

Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 година по дело C- 137/08 (VB Penzugyi Lizing Zrt. срещу Ferenc Schneider), Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM, С - 243/ 08), а и предвид релевираното от ответницата възражение за нищожност, съдът го намира за основателно по следните съображения.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и 3 задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

В процесния случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства в посока, че процесните договорни клаузи са уговорени индивидуално.

На следващо място и съобразно изложените мотиви по - горе по приложението на чл. 143 ЗЗП съдът счита, че клаузата за заплащане на уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и споразумението в този смисъл не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Видно от него срещу заплащане на възнаграждението кредитополучателят може да се ползва от различни привилегии - приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав погасителен план.

Неравноправният характер на посочената клауза произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на изброените по - горе привилегии не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Цитираната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е включено в типовото искане за отпускане на потребителски кредит.

Отделен аргумент в тази насока съдът черпи от разпоредбата на чл.

10а ЗПК, съгласно която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съдът намира, че т.нар. „допълнителен пакет услуги“, за които е уговорено възнаграждението не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво поведение от страна на кредитора - сумата се дължи за предоставените допълнителни възможности на потребителя единствено да управлява кредита.

В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора - арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република 4

България.

В случая ГПР по процесния договор, ако сумата на допълнителните услуги бъде включена в общите разходи по кредита, би надвишил допустимия от закона максимален размер от 50%, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР, отчитайки, че размерът на тези такси е почти колкото главницата по договора /с 25 лв. разлика/.

Последното от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.

Предвид изложеното клаузата в договора и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са недействителни на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради заобикаляне на закона, поради което размерът на дължимите вземания по договора за кредит следва да се определи въз основа на предоставената в заем сума по сключения договор за кредит, но без поетото задължение за заплащане на допълнителния пакет услуги.

Макар настоящия съдебен състав да е достигнал до извод за нищожност на една от съществените клаузи на Договора за потребителски кредит, това влече след себе си недействителност на целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК, а не само нищожност на отделна договорка от него.

На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Приложено в конкретния случай от процесния договор и погасителния план към него безспорно се установява, че падежът по всички погасителни вноски е настъпил към датата на приключване на съдебното дирене, а последната падежирала вноска е следвало да се плати на 25.10.2024 г. Това уточнение съдът прави, тъй като видно от обратната разписка, за връчване на уведомлението на предсрочна изискуемост на задължението , същото не е получено от адресата.