Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4195 от 15.10.2026, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Административно дело 483/2026
Вид
Решение № 4195
Подписан
15.10.2026
Състав
Росен Буюклиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 · Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

РЕШЕНИЕ

№ 4195

Велико Търново, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар С.М. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20267060700483 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН).

Образувано е по жалба на Т. П. Т. от [населено място], против решение №КВПС-01-61/17.04.2026 година на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл.25, ал.1, т.5, буква „в“ от ЗЗЛПСПОИН във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от с.з е прекратена проверката по сигнал №КВПС-01-61 от 17.10.2025 година. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В тази връзка посочва, че е нарушена законовата презумпция на чл. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, чл. 33 от с.з и чл. 21 от Директива (ЕС) 2019/1937. Настоява, че по същество са нарушени чл. 35 и чл. 36 от АПК, доколкото административният орган не е изяснил всички относими факти и обстоятелства и не е извършил цялостна преценка на доказателствата. Настоява, че производството е неправилно прекратено, доколкото са налице данни за нарушения, твърдения за ответни действия и продължаващи последици. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката със задължителни указания за приложение на чл. 40, ал.2 от ЗЗЛПСПОИН. В представено допълнително становище и в съдебно заседание доразвива основанията за незаконосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски.

Ответникът по делото, Комисия за защита на личните данни, не изпраща представител. В представено становище, оспорва жалба като неоснователна, за което излага подробни мотиви. Претендира разноски по делото.

Заинтересована страна – К. П. К. в качеството и на и.д. Директор на РЗИ – Велико Търново, редовно призована, не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

Т. П. Т. е подател на сигнал, който е заведен в Министерство на здравеопазването с УИН WB25100300111 от 03.10.2025 г. След дълга кореспонденция и няколкократни опита за изпращане на сигнала от Министерство на здравеопазването /МЗ/ към Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, в качеството и на централен орган за външно подаване на сигнали същият е постъпил при компетентния орган на 17.10.2025 г. по ССЕВ, където е бил регистриран с вх. № КВПС-01-61 и УИН WB25101700120. В сигнала се твърдят непрозрачни, противоречиви и дискриминационни действия от страна на ръководството на РЗИ - Велико Търново, свързани с възлагане на проверка, издаване на предписание и последвали ограничения върху служебните задължения на сигналоподателя. Твърди се нарушение на служебната йерархия и професионалната независимост на инспекторите, оказване на неофициален натиск и предрешаване на административни актове, както и дискриминационно третиране и ограничаване на правомощия, без законово основание.

На сигнализиращото лице е изпратено официално писмо с peг. № КВПС-01-61 #2/20.10.2025 г., с което му е указано, че сигналът му е нередовен и следва да предприеме съответните действия, за да бъдат отстранени допуснатите нередовности. Със същото писмо от сигнализиращото лице е поискана и допълнителна информация. На 22.10.2025 г. е постъпил отговор с писмо peг. № КВПС-01-61#3/22.10.2025 г., към който лицето предоставя допълнителни приложения, необходими във връзка с изясняването на фактическата обстановка относно разглеждания сигнал и отстранява нередовностите.

По делото е приложено и писмо от Омбудсмана на Република България изх. № 8107/04.12.2025 г. адресирано до жалбоподателя с препоръка за искане на защита по ЗЗЛПСПОИН, представляващо писмо, удостоверяващо пред съда, че лицето е поставено под защитата на ЗЗЛПСПОИН и се ползва с пълните права и задължения по този закон. Междувременно в КЗЛД са постъпили писма от сигналоподателя с вх. № КВПС-01-61 #28/02.03.2026 г. и вх. № КВПС-01-61 #29/02.03.2026 г., съдържащи искане за допълнение на сигнала му във връзка с продължаващи неблагоприятни действия спрямо него, след като бил възстановен на работа по реда на чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН и след постановено решение № 772/18.02.2026 г. по дело 866/2025г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, както и искане за издаване на ново удостоверение, което да послужи на сигналоподателя пред ВАС. Последователно е постъпило и писмо с вх. № КВПС-01-61 #30/05.03.2026 г., също съдържащо искане за издаване на ново удостоверение и писмо с вх. № КВПС-01-61 #31/06.03.2026 г., съдържащо искане за разговор със служител в КВПС. В КЗЛД с вх. № КВПС-01-61 #34/16.03.2026 г. е постъпило писмо от Омбудсмана на Република България относно жалба № 4114/2026 г., подадена до него от сигналоподателя.

В резултат на извършената проверка от страна на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" в Комисия за защита на личните данни е входиран отговор с вх. № КВПС-01-61#18/10.12.2025 г. В хода на това административно производство, контролните органи на инспекция по труда не са установили безспорни данни, че сигналът по ЗЗЛПСПОИН адресиран до Министерството на здравеопазването и инспектората към него е стартирал причинноследствен процес имащ за резултат прекратяване на служебно правоотношение. Същевременно е постъпил отговор с резултата от извършена проверка от Министерство на здравеопазването, заведен с вх. № КВПС-01-61 #25/07.01.2026 г. в Комисия за защита на личните данни. В доклад № 75-04-156/05.12.2025 г., изпратен от Министерство на здравеопазването се посочва, че прекратяването на правоотношението на сигналоподателя е действие, което попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН, но не може да се определи като ответно действие, тъй като не е настъпило в резултат от подаване на сигнал по реда на този закон. Според същия, няма писмени доказателства за установяване на причинно-следствена връзка между подадения сигнал заповедта за уволнение на директора на РЗИ - Велико Търново, поради което и не следва да се прилагат коригиращи действия по чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН.

В хода на настоящото производство е приобщена административната преписка, изпратена на компактдиск, съдържаща се на лист 45 от делото, както и приложените към становището на жалбоподателя писмени доказателства - Решение на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 772/18.02.2026 г. по адм. д. № 866/2025 г. и делото е върнато за ново разглеждане. Решение по адм. д. № 440/2026 г. на Административен съд - Велико Търново. Писмо на Комисията за защита на личните данни от 05.06.2026 г. Предписание от 28.01.2026 г., представено като сравнителен пример относно административната практика. Искане до министъра на здравеопазването от 10.07.2026 г. за извършване на независима проверка. Писмо на главния държавен здравен инспектор до РЗИ - Велико Търново за предоставяне на относимата документация във връзка с извършваната проверка. Опис на документите, предоставени със служебното досие на 30.10.2025 г. Опис на документите, предоставени при последващото предоставяне на служебното досие. Годишна оценка на изпълнението от 27.10.2025 г.

При тези факти, които не са и спорни, се налагат следните изводи:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – Комисията за защита на личните данни, съобразно правомощията й по чл. 25, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, в предвидената от законодателя писмена форма и са изложени мотиви с оглед изложените в него фактически и правни основания.

По същество спорът, така както е очертан от жалбоподателя се свежда до обстоятелството – след подаването на сигнала, предприети ли са ответни дийствия по смисъла на чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН.

Нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН предвижда предоставянето на защита по този закон на сигнализиращо лице от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение. Според ал. 2 на цитираната норма сигнализиращо лице е физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, като са изброени няколко възможности за качеството на лицето, в което нарушението му е станало известно. Хипотезата по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН визира работник по смисъла на чл. 45, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането.

Цитираната норма определя персоналния обхват на закона, гарантиращ защита на сигнализиращите лица. Различните категории лица са защитени, доколкото информацията за нарушението им е станала известна в "работен контекст", за което е дадена дефиницията в § 1, т. 4 от ЗЗЛПСПОИН – дейности в публичния или частния сектор, чрез които лицата получават информация за нарушения и в рамките на които могат да бъдат подложени на ответни действия. Лицата, чието трудово или служебно правоотношение е активно към момента на подаване на сигнала, се ползват с най-широк спектър от специфични защитни мерки, тъй като те са в пряка зависимост от своя работодател. Фактът, че правоотношението не е прекратено, ги прави особено уязвими, поради което законът ги поставя в центъра на защитния механизъм срещу преки или косвени репресии в работна среда и законът цели тяхното предотвратяване.

От фактите, установени по делото, е ясно, че Т. Т. се категоризира като сигнализиращо лице по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН, доколкото подаденият от него сигнал е входиран в МЗ на 03.10.2025 г., а действията, които лицето определя като ответни по смисъла на чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН е прекратяване на служебното му правоотношение на 15.10.2025 г., ограничаване на служебни функции, устни забрани за изпълнение на работа, негативни становища и оценки, дискредитиране, създаване на враждебна работна среда. Ето защо съдът приема, че проверката за нарушене на чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН следва да бъде извършена цялостно – по отношение на всички релевантни твърдения на сигнализиращото лице и при оценка на действията както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Принципно основната форма на защита на такива лица е заложената в чл. 33, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН, който въвежда абсолютна забрана за всякакви ответни действия, имащи характер на репресия и поставящи сигнализиращото лице в неблагоприятно положение. За лицата с активно правоотношение законът изброява изрично широк набор от недопустими мерки, включително тези по т. 1 – временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд. Разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ЗЗЛПСПОИН регламентира, че ответните действия по ал. 1, предприети срещу лице по чл. 5 във връзка с подадения сигнал, са недействителни. По смисъла на § 1, т. 11 от ДР от ЗЗЛПСПОИН ответни действия са всяко пряко или непряко действие или бездействие, което настъпва в работен контекст, предизвикано е от вътрешно или външно подаване на сигнал или от публично оповестяване, и което причинява или може да причини неблагоприятни последици, увреждащи лице по чл. 5.

В този смисъл по отношение на твърдението за ограничаване на служебните функции не се установяват данни, от които да следва, че след подаване на сигнала, на жалбоподателя са били отнети или съществено ограничени присъщи на заеманата от него длъжност правомощия. Изменението в начина на разпределение на задачите, възлагането на конкретни дейности или промяна в обема на изпълняваните функции не представлява ответно действие по см. на чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН. За да придобие такъв характер, следва да се установи, че промяната е била обусловена именно от подаването на сигнала и е имала за последица или е могла да има неблагоприятно отражение върху служебното положение на жалбоподателя. Впрочем, така както твърди жалбоподателят - през м. юли 2025 г. е получил устно разпореждане, че проверката на Д. ясла, [населено място] е задължително да завърши с предписание. В случая сигнала е входиран в Министерство на здравеопазването на 03.10.2025 г., а хипотетичното устно разпореждане, дори и да е направено, е възпроизведено три месеца по – рано, което в крайна сметка не би могло да очертае пряка причинно – следствена връзка, именно с подаденият сигнал.