Решение № 2952 от 21.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2952 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110216677 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „МС-21 СЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205226343, със седалище и адрес на управление в ***8, ет. партер, ап. ателие 2, представлявано от Управителя Мирела Иванова Попова, чрез адв. Д. Р. А., срещу наказателно постановление № 23-2200648 от 14.12.2022 г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, за извършено нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

Дружеството-жалбоподател счита, че издаденото му НП е незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, като в жалбата се сочи, че в АУАН, респ. НП, не е описано какво е конкретното изпълнително деяние, осъществено от санкционираното лице, което да съставлява нарушение, за което законът предвижда наложеното наказание. Твърди се, че на дружеството-жалбоподател е наложено наказание, което се предвижда за нарушение, което той не е извършил. Моли НП да бъде отменено, като се навеждат доводи за приложението на чл. 28 ЗАНН. Прави се искане за намаляване на санкция, ако бъде счетено, че издаденото НП е законосъобразно, както и се прави искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява се от адв. Д. А., която пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, респ. при 1 потвърждаване на НП, да бъде намален размерът на наложеното наказание. Счита, че нормативната уредба за работа на лица от български произход е неприложима, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1, вр. чл. 8, ал. 3 ЗТМТМ – лицата от български произход, за да упражняват трудова заетост, трябва да бъде извършена регистрация, като в чл. 30а от Правилника за прилагане на ЗТМТМ е предвидено, че подаването на заявлението е предхождащо дейността.

Административнонаказващият орган – И.Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЙСКА ОБЛАСТ“, редовно призован, се представлява от юрк. Ивайло Иванов, който пледира за потвърждаване на НП и претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заявява, че целта на нормата е да може да се идентифицират работодателите, които наемат граждани от трети страни, за да може да се защитят българските граждани и техните работни места. Също така, заявява, че упражняваният контрол е във връзка със спазване на законодателството, което урежда наемането на чужденци. Твърди се, че със забавянето на въпросното уведомление, ДИТ София област е била в невъзможност да извърши контрол относно законодателството, което урежда трудовите правоотношения между български работодатели и работници от трети страни, като с по-късното подаване, жалбоподателят отстранява нарушението, но то може да бъде отстранено за в бъдеще, като през процесния период ДИТ София област не са знаели, че при дружеството-жалбоподател е имало лице, което е от трета страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

При извършена проверка на 18.10.2022 г. на „МС-21 СЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД в обект – офис по седалище и адрес на управление на дружеството, намиращ се в ***8, партер, ателие 2 и в периода от 24.10.2022 г. до приключване на проверката по документи на 02.11.2022 г. в ДИТ Софийска област, със седалище в гр. София, ***, при изискани и предоставени документи е установено, че „МС-21 СЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД, в качеството му на местен работодател по смисъла на параграф 1, т. 11 от ДТ на ЗТМТМ, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава /Руска Федереция/ - лицето *** роден на 08.09.2002 г., номер на задграничен паспорт № 76 8163375.

При проверката на място в горецитирания обект на контрол на 18.10.2022 г., лицето *** е декларирало, че работи в „МС-21 СЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД от 03.10.2022 г. По време на проверката по документи е представен акт за раждане на лицето Романов, удостоверение за произход на бащата на Романов – Александър Олегович Романов, от което е видно, че бащата е с български произход, както и трудов договор с лицето *** от дата 05.10.2022 г., като в същия фигурира дата на постъпване на работа на лицето – 06.10.2022 г.

При проверката на 02.11.2022 г. упълномощеното лице на работодателя писмено е потвърдило, че не са уведомявали Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за започване на работа на гражданина на трета държава /Руска Федерация/ за лицето ***.

Нарушението е извършено на 14.10.2022 г. и е констатирано на 02.11.2022 г. С деянието е извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за което е предвидено административно наказание по чл. 78, ал. 1 2 от ЗТМТМ.

Така изложените факти се потвърждават от съставения АУАН и събраните доказателства, а именно – призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК; идентификационна карта; протокол за извършена проверка; трудов договор; копие на паспорт; справка от НАП; удостоверение за регистрация в НАП; свидетелство за раждане на ***; пълномощно с рег. № 9349/30.07.2018 г.; писмени сведения от упълномощено лице.

Предвид извършената проверка и констатираното нарушение на норма на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, то на дружеството-жалбоподател „МС-21 СЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК; идентификационна карта; протокол за извършена проверка; трудов договор; копие на паспорт; справка от НАП; удостоверение за регистрация в НАП; свидетелство за раждане на ***; пълномощно с рег. № 9349/30.07.2018 г.; писмени сведения от упълномощено лице; декларация, саморъчно попълнена на и подписана от ***; свидетелство за сключен граждански брак на български и руски език; свидетелство за раждане на български език на Светлана Петровнна Гайдаржи; възражение срещу АУАН № 23-2200648/02.11.2022 г.; заповеди за териториална и материална компетентност, както и от показанията на разпитаната в съдебното заседание свидетелка М. Д. К., съставила процесния АУАН, като показанията на същата са обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят напълно от събраните писмени доказателства. Събраните доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. В съдебната фаза от страна на дружеството-жалбоподател не са ангажирани никакви доказателства, които да са в подкрепа на неговите твърдения, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото се е реализирала по описания по-горе начин. Съдът не кредитира подаденото от дружеството-жалбоподател възражение срещу съставения му АУАН, доколкото същото не е подкрепено с доказателства, които да оборят установената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.

2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване императивните 3 разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава, работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Фактът на неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗТМТМ, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. От друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството няма извършени други нарушения на трудовото законодателство, е по същество си смекчаващо отговорността обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая и не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновени случаи на нарушения от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.

От изложеното по-горе се установява, че дружеството-жалбоподател „МС-21 СЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД, като е приело на работа лице, чужденец, гражданин на трета държава, без да подаде в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа писмено уведомление за това до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е осъществило от обективна и субективна страна състава на предвиденото в чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ административно нарушение и в тази връзка съдът споделя довода на АНО, че наказанието, което следва да бъде наложено, да е в размер над установения в закона минимум.

Направеното възражение след съставяне на АУАН не оборва посочените в АУАН констатации. Изложените в акта фактически правни констатации за установяване на административно нарушение се потвърждават от събраните доказателства. Въз основа на последните се установява, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, поради което възраженията не следва да бъдат приети.

С оглед изложените обстоятелства и факта, че не са наведени смекчаващи обстоятелства, а напротив – цитираните факти безспорно могат да се отчетат като отегчаващи такива, то и съдът, както и АНО, намира, че не са налице основания за квалификация на случая като маловажен и прилагането на чл. 28 ЗАНН. Легалната дефиниция за „маловажен случай“ се съдържа в §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. На първо място, следва да се изтъкне естеството на засегнатите обществени отношения, а именно – 4 трудовите отношения между български работодатели и граждани на трета държава. Въпреки липсата на вредоносни последици, случаят не е маловажен, доколкото касае трудови отношения на граждани на трета държава, сключени с български работодатели и техният контрол, осъществяван от Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“, в настоящия случай – от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.

В конкретния случай не е установено наличието на смекчаващи обстоятелства, които да обосноват маловажност на деянието по смисъла на закона като основание за неналагане на предвидената в закона имуществена санкция, каквато възможност е предвидена в общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Предвид обществената значимост на отношенията, които регламентира ЗТМТМ, а и осъществяваната дейност от нарушителя, то нарушението не се явява маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.