Решение № 198 от 09.08.2019, Районен съд - Несебър

Р Е Ш

Е Н И Е №198

Град Несебър, 09.08.2019г.

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 318 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “В.К.”

ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.И.Д., против Наказателно постановление (НП) № 02-0002123, издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и необосновано, но и че то е издадено за неизплатени трудови възнаграждения на негови служители, за което вече е бил наказван с друго НП № 02-0002121/15.01.2019г., по който начин за едно и също нарушение той е бил наказан два пъти. Признава факта, че е налице забава в плащането на дължими трудови възнаграждение, като посочва, че това се дължи на временни финансови затруднения на дружеството, но полага усилия да изпълни задълженията си, в резултат на което е започнало частично им изплащане. Същевременно признава и че е разбрал, че настоящото НП се издава заради неизпълнение на предписание, дадено с Протокол № ПР 1843947/20.12.2018г., но то се явявало незаконосъобразно предвид, че то обхваща трудови възнаграждения на служители, чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на издаване на предписанието, което пък имало за последица наличието на гражданскоправни спорове, които следвало да бъдат решени по исков ред, и които спорове Инспекцията по труда няма правомощия да решава. Цитира съдебна практика, касаеща компетенциите и правомощията на Инспекция по труда да налага принудителни административни мерки и предписания, които касаят отношения между работодател и работници и служители във връзка с възникнали спорове за дължими трудови възнаграждения, и които нямат значение за обстоятелствата по настоящото дело, свързани с изплащане на начислени трудови възнаграждения.

Оспорва размера на наложената санкция като прекомерна. Моли постановлението да бъде отменено.

Първоначално делото е образувано пред Бургаския районен съд, който с протоколно определение от 09.04.2019г., постановено по НАХД № 932/2019г. по описа на съда, е прекратил производството пред него е изпратил делото по подсъдност на Несебърския районен съд.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна молба е поискал да бъде прекратено производството, а делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.

Административно наказващият орган

(АНО) се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Отрича дружеството-жалбоподател да е наказван за нарушението преди това. Счита, че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано, а и не се оспорва, че предписанието, което не е оспорено нито по административен нито по съдебен ред, не е изпълнено, в резултат на което работниците са претърпели вреди. Моли постановлението да бъде потвърдено.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:

На 17.01.2019г. по документи, в сградата на Д”ИТ” – Бургас е извършена последваща проверка на “В.К.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.И.Д..

Проверката е била за извършване на последващ контрол по изпълнението на дадените задължителни предписания с протокол за извършена проверка № ПР 1843947/20.12.2018г. Този протокол е бил връчен лично на управителя на дружеството на 20.12.2018г., като липсват доказателства, а и твърдения да е бил оспорен по административен или съдебен ред.

В хода на извършената проверка било констатирано, че “В.К.” ООД в качеството на работодател не е изпълнил дадено с горепосочения протокол за извършена проверка предписание под № 1 със следното съдържание: “Работодателят “В.К.” ООД да изплати в пълен размер трудовото възнаграждение за месец юни 2018г. за положения труд на А.В.Д., ЕГН ********** в размер на 409,99 лв.; В.К.К., ЕГН ********** в размер на 400,50 лв.; В.З.С., ЕГН ********** в размер на 398,12 лв.; К.И.К., ЕГН ********** в размер на 400,50 лв.; М.Т.Д., ЕГН ********** в размер на 400,50 лв., съгласно изискването на чл.128, т.2 във връзка с чл.270, ал.3 от Кодекса на труда.”. Срокът за изпълнение на това предписание, съгласно протокола, е изтекъл на 07.01.2019г. В хода на последващата проверка, резултатите от която са обективирани в протокол за извършена проверка от 17.01.2019г., работодателят не е представил на контролните органи документи, доказващи изпълнението на така даденото предписание, а именно, че е изплатил на А.В.Д., В.К.К.,

В.З.С., К.И.К., М.Т.Д., трудовите възнаграждения за месец юни 2018г.

С оглед на това е прието, че “В.К.”

ООД, в качеството на работодател, не е изпълнил задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, като е посочено, че срокът на предписанието е изтекъл на 07.01.2019г., съответно датата на нарушението е определяема – следващия ден на 08.01.2019г. Нарушението е извършено в предприятието на работодателя и е констатирано на 17.01.2019г. в Д”ИТ” – Бургас, при преглед на представени документи в хода на извършената последваща проверка. За така констатираното нарушение, на “В.К.” ООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-0002123/17.01.2019г. от Д.Д.Р. – главен инспектор при Д”ИТ” – Бургас, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Актът е съставен в присъствието на управителя на “В.К.” ООД – Д.И.Д., на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

В самия АУАН не е вписано възражение, като такова не е постъпило и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Напротив, в деня на съставяне на акта управителят на дружеството писмено е декларирал, че не е изпълнил предисанието.

Въз основа на така съставения

АУАН е издадено обжалваното НП, с което след като са възприети изцяло фактическите констатации в АУАН, на жалбподателя, за нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, като АНО не е изложил никакви съображения за налагане на имуществена санкция в този размер, който е над законоустановения.

Разпитан в качеството му на свидетел по делото, актосъставителят потвърждава направените от него констатации.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес да обжалва НП, поради което е процесуално допустима. Делото е подсъдно на Несебърския районен съд, в тази връзка съдът не приема възражението на жалбоподателя за подсъдност по делото на Софийския районен съд, тъй като този въпрос вече е разрешен с Определение № 55 от 17.04.2019г. по ч.н.д. № 359/2019г. І н.о. на ВКС.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. От своя страна досежно така въведените факти не съществува и спор между страните. При липса на противречия между доказателствата по делото и по аргумент от противното (per argumentum a contrario) на разпоредбата на чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, съдът не следва да излага съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени всички задължително изискуеми реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като с оглед на посочването на това кога точно е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието, за неизпълнение на което е санкционирано дружеството-жалбоподател, се налага извод за това, че датата на извършване на нарушението с оглед описаните обстоятелства по извършването му е определяема по еднозначен и несъмнен начин.

Ясно е посочено кое точно предписание не е изпълнено, като текстът на предписанието е цитиран и посочен определеният срок за изпълнение. Посочено е, че работодателят не е изпълнил предписанието, като не е представил доказателства за изплащане на начислените трудови възнаграждения в платежна ведомост за месец юни 2018г. на А.В.Д., В.К.К., В.З.С., К.И.К., М.Т.Д..

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, датата и мястото на извършване на нарушението се извеждат по един несъмнен начин от изложените обстоятелства по извършване на нарушението. С оглед на изложеното, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството, на когото е връчен препис от него срещу разписка.

Санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ, действаща към момента на установяване на нарушението и издаване на НП, предвижда, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1 500 до 10 000 лева.

Съдът счита, че извършването на горепосоченото административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин от доказателствата по делото, поради което правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране ЗА ПЪРВИ ПЪТ за това нарушение административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Извършеното нарушение се установява от обстояелството, че протоколът, с който е дадено задължително предписание за изпълнение, е бил връчен на управителя на дружеството на 20.12.2018г. Тези предписания не са били обжалвани в законоустановения срок, поради които същите са влезли в сила.

Срокът за изпълнение на даденото предписание под номер 1 е изтекъл на 07.01.2019г., съответно нарушението е извършено в предприятието на работодателя на 08.01.2019г., с неизпълнението на даденото предписание. От показанията на свидетеля Д.Д.Р. и от съдържанието на протокола за последващата проверка за изпълнение на даденото предписание е видно, че “В.К.” ООД в качеството си на работодател не е представил доказателства за удостоверяване на обстоятелството, че предписанието е било изпълнено. Такива не бяха представени и в хода на съдебното производство, като дори и в подадената жалба не се твърди даденото предписание да е било изпълнено, макар и след изтичане на срока за това.

В чл.270, ал.3 от КТ законодателят е предвидил императивно възможните начини за изплащане на трудово възнаграждение. Съгласно тази разпоредба трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост (има се предвид срещу подпис, положен в тази ведомост), или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочен от него банка. От посочените възможни начини за заплащане на трудовото възнаграждение, произтичат и допустимите начини за доказване на този факт, а именно подписана от работника или служителя ведомост, подписана от него разписка или извлечение от банкова сметка. ***, както в хода на извършената последваща проверка за изпълнение на даденото предписание, така и в хода на настоящото съдебно производство не бяха представени. Следователно несъмнено е установено, че в рамките на определения срок за изпълнение на даденото задължително предписание под № 1 за изплащане на трудовите възнаграждения на посочените работници във ведомост за начисляване им за месец юни 2018г., не е било изпълнено, с което чрез бездействие е извършен състав на административното нарушение, предвидено в разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ.