Решение № 1297 от 24.06.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. Бургас, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120106511 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Х. А. М., ЕГН **********, с адрес: *, срещу Р. А. М., ЕГН **********, с адрес: *, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, психически дискомфорт и обида, претърпени вследствие на извършен на 10.12.2022г. преглед на ищеца в Център за психично здраве „Проф. Иван Темков“ – гр. Бургас, поради подаден от ответника сигнал до Районна прокуратура – Бургас, в която се навеждат доводи, че ищецът страда от психично заболяване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 10.12.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

По твърдения в исковата молба, през м. май 2018г. с договор за дарение ищецът Х. А. М. и съпругата му прехвърлили на внука си – ответник в настоящото производство собствеността върху ½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в *, ведно с жилищна сграда, намираща се в имота. Впоследствие, през м. май 2019г. с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, ищецът прехвърлил на ответника собствеността върху ½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „Сарафово“, местност „Кюшето“. Последният договор бил развален с влязло в сила решение по гр. д. № 8867/2021г. по описа на Бургаския районен съд, поради липса на осъществявани от ответника грижа и издръжка. След това решение ищецът 1 завел дело /висящо понастоящем/ и за връщане на имота, предмет на този договор, респ. за заплащане на стойността му. Сочи се, че в резултат на гореизложеното отношенията на ищеца с близките му и в частност тези с внука му – настоящ ответник се влошили изключително много. Започнал психически тормоз, упражняван главно от ответника, в това число чрез подаден до Районна прокуратура – Бургас сигнал с цел да се установи, че ищецът страда от деменция. На 01.06.2022г. същият получил писмо от Център за психично здраве „Проф. Иван Темков“ ЕООД – гр. Бургас във връзка с образуваната прокурорска преписка, с което ищецът бил поканен да се яви в ЦПЗ да бъде извършен обстоен преглед на психичното и неврологично му състояние. При извършения преглед, както и КТ на главен мозък, не били констатирани отклонения от нормите. Впоследствие, на 10.12.2022г. ищецът бил посетен в дома си от лекарски екип от ЦПЗ с цел същият да бъде задържан като обществено опасен и заведен отново на преглед за да бъде преценено психичното му състояние. Ищецът отишъл сам в лечебното заведение, като извършеният преглед отново установил, че същият няма психически проблеми. Тогава обаче разбрал, че причината за този преглед е отново постановление на Районна прокуратура – Бургас, издадено въз основа на подписан и от внука му Р. М. сигнал с твърдения за недоброто му психично състояние. Излага, че вследствие на това се е почувствал засегнат, обиден, потиснат, огорчен и разочарован, които чувства продължават и понастоящем, тъй като никога не е давал повод да бъде изпратен в ЦПЗ за освидетелстване, още повече, че при първия преглед отклонения не били констатирани, а това е било известно и на ответника.

Доколкото счита, че горепосочените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, ищецът моли за уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. А. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че промяната в отношенията между страните се дължи не на заведените срещу него дела, а на обстоятелството, че от няколко години дядо му станал раздразнителен и дори агресивен към всички свои близки и най-вече към него /ответника/, баща му и баба му – съпругата на ищеца. Сочи, че в средата на 2022г. конфликтите били чести, като дори се е налагало да викат полиция. Излага, че именно поради зачестилите конфликти и отправяните заплахи към тях, роднините на ищеца подали жалба в Районна прокуратура – Бургас, като конкретният повод били отправени заплахи за живота и здравето на съпругата на ищеца /баба на ответника/, която е трудно подвижна. Ответникът бил притеснен, че дядо му може да изпълни заканите си, тъй като същият притежавал газов пистолет, въздушна пушка и бухалка.

Наред с това, всички близки били забелязали, че има периоди, в които ищецът не знае кой ден от седмицата е, къде е тоалетната, говори за минали събития в сегашно време или за такива, които никога не са се случвали. Твърди, че първата жалба до прокуратурата била подадена от бабата на ответника – Р.

М.а, като в резултат на разпоредената от прокурор проверка за психичното 2 здраве на ищеца, на 24.11.2022г. бил извършен преглед на същия при специалист от ЦПЗ – Бургас. След този преглед на ищеца била поставена диагноза „мултиинфарктна деменция, психоорганичен синдром“ и му била предписана била терапия за амбулаторно лечение. Предписаното лекарство, обаче, ищецът приемал за кратко, тъй като му пречело да шофира. Тъй като конфликтите не били преустановени, роднините на ищеца били принудени да депозират нова жалба до прокуратурата, страхувайки се от евентуална ескалация в поведението на ищеца, която да застраши живота и здравето на неговите близки. Ответникът оспорва да е имал противоправно поведение срещу дядо си, като сочи, че подаването на сигнала до прокуратурата е било продиктувано именно от загриженост за неговото /на дядо му/ здраве и това на близките му, а не с цел да го огорчи и засегне. В тази връзка излага, че не е предполагал, че с тези си действия може да огорчи дядо си, тъй като последният е имал враждебно отношение към него много отпреди подаването на жалбата. Счита и че подписването на жалбата от негова страна не е в пряка причинно – следствена връзка с това как се е почувствал ищецът, тъй като извършването на прегледа е разпоредено от прокурора при упражняване на правомощията му. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме, че са налице основания за присъждане на обезщетение в полза на ищеца за претърпени вреди, моли същото да бъде намалено поради съпричиняване от негова страна, тъй като подаването на жалбата до прокуратурата се дължи именно на конфликтното и агресивно поведение на ищеца спрямо ответника.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява лично. Чрез процесуалния си представител адв. С. Л. поддържа предявения иск и моли за уважаването му, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки излага подробни съображения по съществото на спора.

Ответникът също не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адв. Н. А., която поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба и оспорва исковата претенция като неоснователна, поради което моли за отхвърлянето ѝ. Претендира разноски.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Основателността на същия е обусловена от успешно проведено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, носещ тежестта за това, на кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, регламентираща деликтната отговорност, а именно: извършено от ответника противоправно деяние /действие или бездействие/, като пряка и непосредствена последица от което на ищеца са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди в сочения обем и интензитет. По отношение на вината на делинквента, като субективен елемент от фактическия състав на предявения иск, е налице оборима законова 3 презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

След преценка на събраните в настоящото производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото не е установено наличието на противоправно действие на ответника като елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД, още по-малко такова, което да е в пряка причинно-следствена връзка с описаните в исковата молба неимуществени вреди, претърпени от ищеца.

С исковата молба се твърди, че претендираните за обезщетяване в настоящото производство вреди са претърпени от ищеца, вследствие на подаден от ответника – негов внук сигнал (жалба) до Районна прокуратура – Бургас, в който се навеждат доводи, че ищецът страда от психично заболяване.

Подаването на сигнал (жалба) до компетентен да предприеме действия по задължителното настаняване и лечение на лице, по отношение на което се установят предпоставките за това, държавен орган, какъвто е прокуратурата (съгласно чл. 157 от Закона за здравето задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурора), не може да бъде квалифицирано като противоправно поведение. Този извод на съда е основан на конституционнорегламентираното право в чл. 45 от Конституцията на Република България на всеки гражданин на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Всеки гражданин има правото да се обръща към съответния компетентен орган и да излага обстоятелства, които са му известни, в т.ч. да сезира прокуратурата с твърдения за действия на друго лице, които обуславят съмнения за поведение извън рамките на общоприетото и навеждащи на изводи за наличие на психично заболяване, което се нуждае от лечение. Сезиралият компетентния орган гражданин е добросъвестен, съответно липсва противоправно поведение, и когато посочените от него в сигнала (жалбата) обстоятелства не бъдат установени впоследствие.

Злоупотреба с право и съответно противоправно поведение ще е налице единствено, когато жалбата не е отправена с цел наведените в нея обстоятелства да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.

Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна, като противоправостта се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признатото право.

Доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 758 от 11.02.2011г. по гр. д. № 1243/2009г., IV г.о. ; Решение № 1347 от 18.12.2008г. по гр. д. № 5006/2007г., II г.о. и др.

По настоящото дело не се установява поведение на ответника, което да обоснове извод за злоупотреба с право, посредством подаване на сигнал (жалба) от негова страна до Районна прокуратура – гр. Бургас, въз основа на който сигнал на 10.12.2022г. е извършен преглед на ищеца в Центъра за психично здраве „Проф. Иван Темков“ – гр. Бургас.

4

На първо място следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства не се установява въобще на ищеца Х. А. М. да е извършван преглед в Центъра за психично здраве „Проф. Иван Темков“ – гр. Бургас на посочената от него дата на увреждането – 10.12.2022г.

От приобщените по делото писмени доказателства – писмо изх. № 1074/19.04.2024г. от ЦПЗ – Бургас, писмо изх. № 1867/25.11.2022г. на ЦПЗ – Бургас, писмо изх. № 1976/14.12.2022г. от ЦПЗ – Бургас и писмо изх. № 2021/15.12.2022г. от ЦПЗ – Бургас се установява, че на ищеца са извършени два прегледа в ЦПЗ – гр. Бургас, съответно на 24.11.2022г. от д-р П.Г. и на 14.12.2022г. от д-р Петя Петрова (във връзка с последния е представената от ищеца молба изх. № 1976/12.12.2022г. от ЦПЗ – Бургас, с която го канят да се яви на преглед), въз основа на постановления на Районна прокуратура – Бургас.

От съдържанието на приетото като писмено доказателство Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Бургас за отказ да бъде изготвено искане за задължително настаняване и лечение на лице в психиатрична болница от 06.06.2022г. може да бъде направен извод и за извършен трети преглед на ищеца в ЦПЗ – Бургас. В същото е посочено, че въз основа на постановление на Бургаската районна прокуратура от 30.05.2022г. е възложена проверка на ЦПЗ – Бургас, с оглед преценка налице ли са основанията по чл. 150 и чл. 154, вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето по отношение на Х. М., по която проверка в ЦПЗ – Бургас е извършен преглед на последния от д-р И. А.. Предвид датата на постановлението, обаче – 06.06.2022г. соченият в него преглед е извършен много преди 10.12.2022г.