Решение № 73 от 10.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330206581 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № К - 0051402/ 09.09.2021 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД - на основание чл. 36, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 10, ал. 2, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1 от НДЗК;

- на основание чл. 36, ал.2 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 11, ал. 2, т. 2 вр. чл. 11, ал. 1 от НДЗК;

- на основание чл. 36, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 23, ал. 6 от НДЗК.

С въззивната жалба дружеството – жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. В. релевира конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, като моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – адв.

К., моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. По същество се противопоставя на доводите, изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при следните фактически параметри:

При направената проверка на 30.06.2021 г. в заложна къща „Штедрия“, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов“ № 82 било установено следното:

Заложната къща е в работен режим по време на проверката. Стопанисва се от „Прима 2000 - Заложна къща“ ЕООД. В заложната къща се предоставят парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, а именно изделия от благородни метали - злато и сребро, предимно бижута.

При проверката, започнала в 10:35 ч. е установено следното:

1/ Заложната къща поддържа на електронен носител в търговското си помещение регистър на сключените сделки по образец, съгласно Приложение № 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗКС/, но при сключването, съответно изпълнението на всяка сделка, в регистъра не се въвежда следната информация - адресна регистрация на залогодателя.

Към преписката е приложена заверена разпечатка от регистъра на сключените сделки в заложна къща „Штедрия“ за произволно избран период от време, а именно от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. направена по време на проверката.

С това търговецът е нарушил чл.10, ал.2, т.1 във връзка с чл.10, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/.

2/Заложната къща поддържа на електронен носител в търговското си 2 помещение регистър на извършените продажби по образец съгласно Приложение № 3, но след извършването на всяка продажба в регистъра не се въвежда незабавно задължителната информация за адресната регистрация на купувача.

Към преписката е приложена заверена разпечатка от регистъра на извършените продажби в проверената заложна къща за периода 03.05. 29.06.2021 г., направена в момента на проверката.

С това търговецът е нарушил чл. 11, ал. 2,т. 2 във връзка с чл.11, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/.

3/В хода на проверката е установено, че когато след извършена продажба получената за вещта цена е по-голяма от обезпеченото с нея парично задължение, заложната къща не е изплащала разликата на притежателите на заложни билети в срок до 30 дни след продажбата.

Към преписката е приложено заверено копие от регистъра на извършените продажби в заложна къща „Штедрия“ за периода от 01.05. до 31.05.2021г. и Декларация от Ани Христова Дренакова - касиер-оценител, приета с ППД № 0134011/06.07.2021 г.

С това търговецът „Прима 2000 - Заложна къща“ ЕООД е нарушил чл. 23, ал. 6 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК, изм. ДВ бр.61 /2011 г./.

Нарушенията по т.1 и т.2 са установени на 30.06.2021 г. с КП № К-2690179/ 30.06.2021 г.

Нарушението по т. 3 е установено на 06.07.2021г. с ППД / 0134011/ 06.07.2021г.

Настоящия съдебен състав, като анализира съдържателната част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл.

57 ЗАНН, като възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя са изцяло несподелими от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно регламента на горецитираните разпоредби, сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната 3 практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички релевантни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните 4 изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай:

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или - ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Съгласно регламента на чл. 10, ал. 1 от НДЗК заложната къща поддържа във всяко отделно търговско помещение регистър по образец съгласно приложение № 2 и изготвя ежедневно регистрационен опис на всички сключени от нея сделки по чл. 14. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 1 НДЗК при сключването, съответно изпълнението, на всяка сделка по чл. 14 в регистъра по ал. 1 се въвежда следната информация данни за залогодателя име, ЕГН/ЛНЧ, адресна регистрация, номер на документа за самоличност, като за вписване на тези данни служителят на заложната къща изисква документа за самоличност на лицето.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от НДЗК заложната къща поддържа във всяко отделно търговско помещение регистър по образец съгласно приложение № 3 и изготвя регистрационен опис на извършените продажби на вещи, заложени в съответното търговско помещение, като в т. 2, на ал. 2 се предвижда задължение след извършването на всяка продажба в регистъра по ал. 1 незабавно да се въвежда име, ЕГН/ЛНЧ и адресна регистрация на купувача.

Според новелата на чл. 23, ал. 6 от НДЗК, ако получената за вещта цена е по-голяма от обезпеченото с нея парично задължение, заложната къща уведомява заемателя и в срок до 30 дни изплаща разликата на притежателя на заложния билет.

От съдържащото се в АУАН и НП описание на посоченото първо нарушение по чл. 10, ал. 2, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1 НДЗК, се установява, че липсва 5 надлежно индивидуализиране на конкретните сделки, за които се отнасят съответните констатации, като по никакъв начин не става ясно кога – на коя дата /или на кои дати/ се счита за извършено твърдяното нарушение. Посочен е един „произволно“ избран период от време, а именно от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г., представляващ извадка от регистъра на сключените сделки на заложна къща „Штедрия“.

По сходен начин в АУАН и НП са описани и другите две вменени нарушения, а именно по чл. 11, ал. 2, т. 2 вр. чл. 11, ал. 1 и по чл. 23, ал. 6 от НДЗК. Конкретно - от описанието на нарушението по чл. 11,ал. 2, т. 2 вр. чл.

11, ал. 1 НДЗК отново не става ясно по отношение на кои сделки актосъставителят и АНО приемат, че е налице ненадлежно отразяване на информацията за адресната регистрация на купувача, като по никакъв начин не става ясно кога – на коя дата /или на кои дати/ се счита да е извършено твърдяното нарушение. Отново е подходено, като е посочен период – извадка от регистъра на заложната къща – 03.05 – 29.06.2021 г. Този начин на описание на нарушението, на посочване на момента на извършване на твърдяното нарушение в никакъв случай не може да се приеме, че изпълва критериите на закона визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Идентични са съображенията на съда и по отношение на нарушението с правна квалификация по чл. 23, ал. 6 НДЗК, доколкото от описанието на същото в АУАН и НП по никакъв начин не може да се изведат по ясен и категоричен начин индивидуализиращите белези на конкретните продажби по които получената за вещта цена е била по – голяма от обезпеченото с нея парично задължение и по които заложната къща не е изплатила разликата на притежателите на заложните билети. В случая следва да се отбележи и че неправилно в АУАН и НП е прието, че 30 дневния срок тече от момента на продажбата, доколкото чл. 23, ал. 6 свърза същия с момента на уведомяването на заемателя. По отношение на последното обстоятелство отново липсва надлежно описание по отношение на всяка едно продажба, респективно уведомление.

В аспект на гореизложеното е необходимо да се подчертае, че датата /времето/ на извършване на деянието по смисъла на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е съществен реквизит, както на АУАН, така и на НП, доколкото спрямо него се отмерват редица процесуални и материални срокове (например чл. 34 ЗАНН), относими към отговорността на дееца.