Решение № 596 от 20.10.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Силистра, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря ТАТЯНА В. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20263420101103 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от М. А. Д., срещу С. К. ООД, в която се твърди, че на 14.08.2019 г. е сключила с ответника „С. К.“ ООД договор за потребителски кредит №349126, при фиксиран годишен лихвен процент - 40.05% и фиксиран годишен процент на разноските (ГПР) - 49.51%, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателят Д. заемната сума в размер на 700 лв. или 357.91 евро, а общата сума, която ищеца следва да върне е в размер на 755.35 лв. или 386.20 евро.

Към настоящия момент Д. изцяло е погасила своето задължение.

По силата на чл.6 от договора, кредитополучателят се задължава да представи като обезпечение или поръчителство на едно физическо лице, отговарящо на условията на чл. 9, ал. 1 от договора за заем, или банкова гаранция, като в противен случаи на основание чл.8, ал.1 ако в тридневен срок не се предостави договореното в чл.5 обезпечение или то не отговаря на договорните условия, се дължи неустойка в размер на 281.65 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска. В следствие на тази неустойка, която с включена в погасителния план на договора, крайното задължение на Д. е в размер на 1037.00 лв. или 530.21 евро.

Твърди се, че така формираната неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като води до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното отношение и до злепоставяне на интересите на Д.. Отделно oт това, клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК. По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Също така клаузата за неустойка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл. 21 от ЗПК.

1

На следващо място така формираната неустойка излиза извън присъщите и функции, като цели единствено постигане на неоснователно обогатяване с оглед което се явява нищожна, съобразно разясненията на ВКС, дадени в т.3 на ТР №1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г. Разходи като посочените в чл.8 от договор за потребителски кредит №34926 следва да бъдат включени в ГПP, което не е сторено, поради което посочения в договора размер на ГПР не е реално прилагания в отношенията между страните и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от 33П. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 3ПК, тъй като се явява част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора, в който смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Също така кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а оспорваната клауза от договора е именно за точно такива действия.

Моли съда: да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит №349126, сключен между М. А. Д. с ЕГН **********, адрес: с.Алеково, обл. Силистра, ул.

Марин Дринов №15 и ответното дружество, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 10,ал.1, чл.11, ал.1, т. 10 във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК, поради противоречие със закона; да осъди ответника „С. К.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да възстанови заплатените от М. А. Д., ЕГН ********** суми: 28.30 евро (55.35 лв.) - договорна възнаградителна лихва и 144.00 евро (281.65 лв.) - неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция или поръчител, като получени без правно основание на основание чл.55 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда и до окончателното им заплащане.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът счита исковете за частично недопустими и неоснователни. В отговора се твърди, че:

Налице е липса на правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като процесният договор е напълно погасен. Моли делото да бъде прекратено по отношение на предявения установителен иск като недопустимо поради липса на правен интерес.

Твърди се, че ищецът е завел най-малко още едно дело срещу други финансови институции, поради което е налице злоупотреба с право, разкриваща съвсем различна 2 цел от потребителската защита и трябва да се изследва въпроса дали действително ищецът има качеството потребител или действията са елемент от един бизнес процес, чиято крайна цел е стопанска, а не потребителска.

Твърди се, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми, са неоснователни.

На първо място нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, т.к. не е част от съществените параметри на договора за заем. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

По отношение на формирането на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50.00% и ГПР определен в процесния договор в размер на 49.51%, е видно, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, т.к. е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателят след сключване на договора. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. Към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично описана в Погасителния план.

Твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва са неправилни и необосновани, т.к. подобен лимит не е законодателно уреден.

Към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички 3 възможни хипотези на развитие на отношенията им, което оборва и твърдението за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл.

Не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите на договора са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин.

Твърди се, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

От неоснователността на установителният иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Признава получаването на процесните суми, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Моли съда да прекрати частично производството по отношение на предявения установителен иск и да отхвърли предявените от М. А. Д., ЕГН **********, претенции като неоснователни.

Претендира разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит №349126/14.08.2019 г., сключен с ответното дружество.

Договорът за кредит е сключен при следните параметри:

(1)

Размер на отпуснатия заем: 700 лева.

(2)

Размер на погасителна вноска: 2 х 5.45 лв. и 15 х 49.63 лв.

(3)

Ден за плащане: сряда

(4)

Вид вноска: седмична

4

(5)

Годишен процент на разходите на заема: 49.51 %

(6)

Брой вноски: 17

(7)

Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %

(8)

Дата на първо плащане: 21/08/2019 г.

(9)

Обезпечение: Поръчител/банкова гаранция;

(10)

Дата на последно плащане: 11/12/2019 г.

(11)

Такса за усвояване: 0

(12)

Обща сума за плащане: 755.35 лева

Съгласно чл.6 от договора за заем страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения:

(1)