Решение № 320 от 15.10.2020, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

Номер 320

14.10.2020 г.

Град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Русе

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Аглика Гавраилова

Николинка Чокоева

Боян Войков

Иванка Венкова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20204500500441 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

И. К. К. е обжалвал решението на П.ския районен съд по гр. д. № 7055/2019 г., с което е отхвърлен предявеният от него иск против Застрахователно дружество „А.Б.”, за заплащане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди от 2430 лева. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени, като искът с е уважи изцяло. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата Застрахователно дружество „А.Б.”оспорва жалбата и моли да не се уважава.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен ак т.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С обжалваното решение РС Плевен е отхвърлил претенцията на И.К против ЗД "Алианц България", с правно основание чл. 229 от КЗ /отм./ за сумата 2430 лв., произтичаща от неизпълнение от страна на ответника на задължение по договор за професионална застраховка на ЧСИ.

1

Ищецът, в качеството му на ЧСИ , е бил осъден по гр. д. № 584/2016 г. н а ОС - Велико Търново да заплати на П.В.М. сумата от 1500 лв. От проведени разговори и кореспонденция между ищеца и застрахователното дружество е открита щета, но застрахователят е отказал да изпълни задължението си за плащане. Било образувано изп. д. № 119/2017 г. при ДСИ при РС Троян за присъдената сума, а тя била изплатена от ищеца и с Постановление от 08.11.2017 г. ДСИ прекратил изпълнителното поради пълно погасяване на задълженията.

Съгласно чл. 229 от КЗ /отм./ застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Т. е. следва да бъде установено, че е налице застрахователно правоотношение между страните, че са причинени вреди от застрахования на трето лице, като обезщетението за вреди на последното да са изплатени от застрахования, както и застрахователят да не е изплатил сумата на това обезщетение на ищеца. От представените доказателства по делото безспорно се установява наличието на всички законови предпоставки за уважаване на иска. Видно от застрахователната полица, между „А.Б.“ и ищеца в качеството му на ЧСИ е б и л сключен договор за задължителна застраховка за професионална отговорност на К., покриваща отговорността за имуществени и неимуществени вреди на застрахования, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и на трети лица, вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения. По делото е безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение на ВТОС по в. гр. д. № 584/2016 г., ищецът, в качеството му на ЧСИ , е осъден да заплати на П.М. сумата 1500 лв. имуществени вреди от неправомерни действия. От представените по делото платежни документи, приложени към въззивната жалба се установява, че жалбоподателят е заплатил на увреденото лице сумата 2430 лв., като по делото не се спори, че застрахователят не е извършил възстановяване на сумите, с които ищецът е удовлетворил увреденото лице.

Видно от писмената кореспонденция, след установяване с влязло в сила решение на вредите, причинени на третото лице, ищецът е уведомил застрахователя, като е приложил описаните в писмото доказателства и поискал да му се възстанови платената сума.

Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна 2 давност на вземането на ищеца, която тече от датата на влизане в сила на съдебното решение – 20.05.2017 г., т. е. от когато задължението е ликвидно и изискуемо и от който момент К. дължи плащане на третото лице.

По изложените съображения съдът намира за основателен и доказан предявения иск по чл. 229 от КЗ /отм./, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на спора застрахователното дружество дължи на ищеца направените от него разноски за двете инстанции - в районният съд 600 лв.

/държавна такса и адвокатско възнаграждение/, а пред въззивната инстанция 53.46 лв. /държавна такса/.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 420/26.03.2020 г. по гр. д. № 7055/2019 г. на Районен съд Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „А.Б.” гр. София, ЕИК ********* да заплати на И. К. К. , ЕГН ********** от гр. Плевен, сумата 2430 лв., иск по чл. 229 от КЗ /отм./, произтичащ от неизпълнение на задължение по договор за професионална застраховка на ЧСИ, за което К. е бил осъден с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 584/2016 г. на ВТОС, както и сумата 653.46 лв. - деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3