Решение № 152 от 23.07.2024, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Решение № 152/23.07.2024г., постановено по НАХД №709/2023г. по описа на Районен съд - Хасково

Против обв. М. Е. А. от гр.***, ЕГН **********, е повдигнато обвинение и внесено предложение от прокурор при Районна прокуратураХасково, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, пр. 2, вр. чл.342, ал.1 от НК - за това, че на 09.06.2017г. в гр.Хасково, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “***********” с рег.№ *********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл.40, ал.1 от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“, - чл.40, ал.2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на И.И.В. от гр.******, изразяващи се в трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупването на раменната кост и счупване на челюст, което се дължи на счупването на синуса на лявата горна челюст и протича със затруднение на дъвченето и говоренето.

Предложението на прокурора е за приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Прокурорът не се явява и не взема становище по предложението.

Обвиняемият М. А. заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновен, моли за оправдаването му. Възползва се от правото си да не дава обяснения по обвинението.

Упълномощения защитник на обвиняемия пледира за признаване на обвиняемия за невинен. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, налице били вероятности, но не и конкретни доказателства за извършено престъпление.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият М. Е. А. през 2017г. бил на **г., правоспособен водач на МПС.

На 09.06.2017г. сутринта, същият по обичайния начин тръгнал за работа от дома си в ******************. Качил се в собствения си лек автомобил „***********“ с рег. № *********, който бил паркиран на улицата пред дома му. При тръгването около 7,40 часа, извършил маневра на заден ход. Времето било ясно и с добра видимост. В огледалото за обратно виждане забелязал възрастна жена, която се движела по посока на неговото движение, т.е. зад автомобила. Изчакал жената, която се движела по пътното платно, да се качи на тротоара, като същата държала с дясната си ръка бастун, а с лявата си ръкачанта. Започнал извършването на маневрата много бавно, като искал да поеме посоката към ул.”Добруджа”, а и самата улица, на която бил паркиран автомобилът му била еднопосочна, тъй като в едно от платната винаги имало 1 паркирани автомобили. В един момент спрял да вижда в огледалото за обратно виждане жената зад себе си, след това я видял да прави някакви движения с ръцете и тогава чул шум, който го накарал да спре веднага. Слязъл от автомобила и видял жената, паднала на разстояние от задната част на автомобила и на разстояние от бордюра на тротоара. Установил, че жената има наранявания в областта на лицето. Обадил се на тел.112 и предложил вода. На място дошъл св.М. М.– на **г., живущ в съседство- на ул.“Братя Миладинови“№6. Донесли стол, на който сложили пострадалата жена да седне. На място пристигнали полицейските служители В. Г. и К. В.- двамата мл. автоконтрольори в сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР – Хасково.

Същите установили обв.М. А. и разговаряли с него. Установили и падналата възрастна жена. Дошъл екип на Бърза помощ, който отвел възрастната жена в болницата.

В болницата било установено, че пострадалата възрастна жена е И.И.В.- през 2017г. на ** години. След преглед в Бърза помощ, В. била насочена за рентген и приета в болницата.

Водачът А. бил изпробван на място за евентуална употреба на алкохол, но техническото средство не отчело наличие на такъв в организма му.

По делото са изготвени заключения по назначени авто-техническа, съдебно- медицинска експертизи и комплексни съдебно авто-техническа и медицинска експертизи.

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза, И.И.В. е получила трайно затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на счупването на лявата раменна кост и счупване на челюст по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на счупването на синуса на лявата горна челюст и протича със затруднение на дъвченето и говоренето. Вещото лице заключава, че описаните увреждания са причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма.

Заключението на изготвената комплексна авто- техническа и съдебномедицинска експертиза установява, че скоростта на движение на лек автомобил „***********“ с рег. № ********* при приближаването му към пострадалата, е била около 5-6 км/час, а в момента на контакт с нея е била от 1 -3 км/час. Скоростта, с която пострадалата се е движила преди контакта с автомобила и по време на контакта е била една и съща - в диапазон 1,8 - 2,8 км/час. Вещите лица заключават, че мястото на сблъсъка между автомобила и пострадалата е в мястото, на което се намира задната броня на автомобила, а спрямо самият автомобил контактът настъпил в левия край на задната му броня и вероятно с някои елементи на купето, намиращи се отзад в ляво.

Опасната зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка и при конкретните параметри на движението му е била около 1,7- 2 метра.

Вещите лица заключават, че водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътно- транспортното произшествие, като достатъчно условие за това било той да не спира наблюдението си над пострадалата и да съобрази собственото си поведение с нея, като обект, който може да породи опасност. Технически правилното поведение на водача за успешно предотвратяване на произшествието било той да не губи наблюдение над пострадалата и да продължи движението си по пътя едва след като се убеди, че тя не е била препятствие за автомобила.

2

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните свидетели- В. Г., М. М., К. К., К. Г., А. Г., М. Т., К.

В., д. И., включително и от прочетените свидетелски показания от досъдебното производство, от писмените материали- приложени по досъдебно производство №523/2017г. по описа на РУ-МВР-Хасково, включително обясненията на обвиняемия и разпитите на свидетелите по досъдебното производство, изисканите и представени в съдебно заседание писмени материали, както и от заключенията на назначените експертизи- приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Може да се подчертае множеството от събрани доказателства и назначени експертизи, като характерното за тях е, че нито едно от тези доказателства, нито всичките в тяхната съвкупност не установяват по несъмнен и безспорен начин извършено престъпление от общ характер от обв.М. А..

На първо място, следва да се отбележи заявеното от участниците и очевидците на деянието. В случая единствените очевидци са участниците в този инцидент и доколкото е налице степен на заинтересованост от изхода на делото, заявеното от обвиняем и пострадала следва да се прецени като достоверност при съпоставянето им и подкрепата или опровергаването от останалите събрани доказателства.

На първо място следва да се проследят обясненията на обвиняемия. Според М.

А., същият е категоричен, че между управлявания от него автомобил и пострадалата възрастна жена не е имало никакъв контакт. Заявява, че неговият автомобил е тип „комби” и има силно издадена броня и ако е имало допир между тялото на жената и автомобила, то следвало този допир да е в областта на бронята, а такива находки при огледа на място не били установени. Твърди, че след като е видял някакво ръкомахане и е чул шум, е спрял автомобила и е слязъл, като пръв е помогнал на жената да стане, както и още един съсед (св.М. М.), който дошъл няколко минути по-късно. Заявява също, че съседът донесъл стол, вдигнали я и я поставили на стола, докато чакат линейката. В тези първи няколко минути жената не била отправила никакви обвинения към А., а напротив - благодарила му, че се е погрижил за нея- да се изправи, да й даде бастуна, да я сложи на стол, да почисти лицето й от кръвта. Категоричен е, че не е местил автомобила си, след като слязъл от него и видял падналата жена на разстояние от около 2,5 метра от автомобила му.

Тези обяснения на обвиняемия се подкрепят като цяло и допълват от показанията на свидетеля М. М.- живущ в съседна къща, който първи е дошъл на мястото, излязъл едва след като чул някаква суматоха. Според М., когато е излязъл на улицата е видял възрастна жена, седнала на тротоара и обв.А. й оказва помощ, като мие лицето й с вода. Заявява също, че жената е била адекватна и се е придвижила, за да седне, не се е оплаквала от някакви болки, нито пък е съобщила за удар. Когато попитал водачът А., последния му заявил, че бабата се спънала и паднала и той слязъл, за да й помогне. Заявява също, че възрастната жена е била на около 10 метра от автомобила, а той не бил местен, докато М. бил там.

Полицейският служител В. Д. Г., който посетил местопроизшествието след подадения сигнал, дава показания, че в момента на пристигането на място установили с колегата си- св.К. Й. В., че има един спрял автомобил, като от мястото, на което се намирал автомобила, до мястото, където имало кръв по настилката, имало разстояние от минимум 2 метра. По заварения там автомобил не установили никакви следи от допир или съприкосновение с 3 тялото или дрехата на пострадалата. Водачът на автомобила им обяснил какво точно се е случило, а именно, че чул някаква суматоха и затова спрял, като отрекъл да е удрял жената, дори лично се обадил на тел.112.

В същата насока са показанията и на св.К. В., за който бе посочено по-горе, че е също полицейски служител, посетил мястото заедно със св.В.Г..

Свидетелите К. К. и М. Т. са от медицинския екип на Бърза помощ, посетил на място и отвел пострадалата до болницата. Нямат ясен спомен за случилото се, като цяло обясняват каква е процедурата по посещение на сигнал и отработване на случая, без да имат конкретни спомени за конкретния случай.

Свидетелите К. Г. и А. Г. са дъщери на пострадалата И. В., като първата от тях има впечатления вече от болницата, където е посетила майка си, като дава и общи сведения за здравословното й състояние като цяло, с отбелязването, че не тя се грижи за майка си.

Свидетеля А. Г. заявява в своите показания, че когато са й съобщили за инцидента, отишла на място, като видяла спрян автомобил на пътната лента и на около 2-3 метра от него имало локва с кръв. В болницата когато разговаряла с майка си, последната й казала, че била блъсната от кола, движеща се назад.

Следва да се отбележат и показанията на пострадалата В.- дадени пред органа на досъдебното производство, в които същата заявява, че когато излиза навън, е винаги с бастун. На въпросния ден вървяла по пътната настилка, като решила да пресича и направила 2-3 крачки наляво, огледала се и след това усетила удар отзад, в лявата част от гърба й надолу, след което паднала на лявата си страна и ударила лицето си в асфалта. Заявява също, че с очите един ден е добре и може да чете, друг ден вижда замъглено, имала и намален слух.

Т.е. в случая е налице противопоставяне на заявеното от обвиняемия и пострадалата. Според обв.А. не е имало допир между автомобила му и пострадалата. Според пострадалата В., е била блъсната от автомобила след което е паднала.

Установи се също, че първите лица, дошли на местопроизшествиетосвидетелят М., служителите на КАТ – св.В. Г. и св.К. В., както и служителите на Бърза помощ, никой от тях не заявява за удар от автомобила по пострадалата. Доколкото не са налице обективни очевидци, то следва да се отбележат именно показанията на тези свидетели, доколкото същите са посетили местопроизшествието в кратък срок след настъпването му, във време, през което участващите са нямали достатъчна възможност да изградят свои защитни версии или да съобщят нещо, което не се е случило.