Решение № 17024 от 20.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17024 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110146167 по описа за 2022 година

ЮЛ е предявило срещу В. Д. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за кредит „***“ № 572834 от 20.02.2019 г., сключен между В. Д. Д. и ЮЛ, вземанията по който са прехвърлени на ЮЛ на 28.01.2020 г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., ведно със законна лихва от 02.09.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 45.60 лв. за периода от 21.02.2019 г. до 06.07.2019 г., лихва за забава в размер на 38.25 лв. за периода от 07.07.2019 г. до 27.08.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 41875/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на 20.02.2019 г. между В. Д. Д. и ЮЛ бил сключен договор за кредит „***“ № 572834, в резултат на който на ответника бил предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 500 лв., който бил изцяло усвоен Съгласно договора за кредит размерът на възнаградителната лихва бил 45.60 лв., като кредитът би обявен за предсрочно изискуем на 06.07.2019 г. Ищецът бил начислил на ответника обезщетение за забава считано от 07.07.2019 г. до подаване на заявлението в съда. Твърди се, че вземанията на ЮЛ по договор за кредит „***“ № 572834 от 20.02.2019 г.били прехвърлени на ЮЛ по силата на приложение № 1 от 28.01.2020 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.

Посочва, че ответникът бил уведомен за цесията от уведомлението изпратено по пощата, както и от уведомлението приложено към исковата молба.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.

415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.

По делото e представен договор за кредит „***“ от 20.02.2019 г., сключен между В. Д. Д., като кредитополучател и ЮЛ, като кредитодател, по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит в размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта „***“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят можел по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния предвиден размер на кредитния лимит, а в ал. 2 е предвидено през целия срок на валидност на този договор, кредитополучателят се задължавал да заплаща текущото си задължение до 2-ро число на текущия месец. Съгласно чл. 4, ал.

1, т. 2.1 от договора е предвидено, че за първите 60 календарни дни, считано от датата на активиране на кредитната карта и в случай, че картата е активирана до 06.03.2019 г. – 0 %,; т. 2.2 за останалия период от срока на договора след изтичане на срока по т. 2.1 върху усвоения размер на кредита кредитополучателя дължи, дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, като лихвата се изчислявала върху усвоената непогасена главница, като за изчислението се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. В чл. 15 ал. 1 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на договора, същият се задължавал в срок от 3 дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговарял на определени условия. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора в случай на непредоставяне от кредитополучателя на допълнително обезпечение в посочени срок по чл. 15 от договора се дължала неустойка в размер на 10 % от усвоената главница, която се включвала в текущото задължение за месеца.

В чл. 21, ал. 3 е предвидено, че при забава за плащане, на което и да е парично задължение по настоящият договор, кредитополучателят дължал законна лихва за забава за всеки ден забава. В чл. 21, ал. 4 от договора е посочено, че при забава за плащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 кредитополучателят дължал разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. Представено е приложение № 1 към договор за кредит „***“ с кид 572834 от 20.02.2019 г. представляващо рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта ******.

По делото е представен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между ЮЛ, като продавач и ЮЛ в качеството му на купувач, по силата на който продавачът прехвърля на купувача всички свои ликвидни и изискуеми вземания, които са индивидуализирани в приложение № 1 към договора.

Съгласно приложение № 1 от 28.01.2020 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. сключен между ЮЛ в качеството му на продавач и ЮЛ в качеството му на купувач е видно, че под номер 629 е посочен договор от 20.02.2019 г. с длъжник В. Д. Д. и общо задължение в размер на 902.08 лв.

Приложено и потвърждение от ЮЛ на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за 2 извършване на цесия на всички вземания, цедирани от ЮЛ на ЮЛ, съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., които са индивидуализирани в приложение № 1 от 28.01.2020 г., представляващо неразделна част от договора.

Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи, от което се установява, че ЮЛ е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на ЮЛ всички длъжници по всички вземания на дружеството, които ЮЛ е цедирало, съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ 11.11.2016 г., сключен между ЮЛ като цедент и ЮЛ като цесионер, включени в което и да е приложение № 1 подписано между страните, което са станали неразделна част от договора. С пълномощното са предоставени права за преупълномощаване на други лица с правата по същото.

Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от ЮЛ, чрез ЮЛ, съгласно което ищецът, в качеството си на пълномощник на ЮЛ, уведомява ответника, че на основание рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. и приложение № 1 от 28.01.2020 г., сключен между ЮЛ и ЮЛ е прехвърлило на ЮЛ изцяло вземането произтичащо от договор за кредит „***“ от 20.02.2019 г.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на 22.02.2019 г. и на 05.03.2019 г. били извършени усвоявания на сума в общ размер на 500 лв. Съгласно заключението по процесния договор за кредит било извършено плащане на 29.05.2019 г. в размер от 75 лв., с която била погасена сумата от 55 лв. за разходи по чл. 21, ал. 4 от договора и сумата от 20 лв. начислена неустойка по чл. 20 от договора. Вещото лице е посочило, че договорът бил обявен за предсрочно изискуем на 06.07.2019 г., когато било приключило и начисляването на договорна лихва. Съгласно заключението дължими се явявали сумите, както следва: за главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 45.60 лв. за периода от 22.04.2019 г. до 06.07.2019 г., неустойка по чл. 20 от договора в размер на 130 лв., неплатени разходи за събиране на вземането по чл. 21, ал. 4 в размер на 77.50 лв., неплатени разходи за събиране на вземането по чл. 21, ал. 5 в размер на 120 лв., лихва за забава в размер на 58.43 лв. за периода от 06.07.2019 г. до 27.08.2020 г.

С оглед разпределението на доказателствената тежест по исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит „***“ от 20.02.2019 г., въз основа, на който на ответника е предоставена на парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните вземания за главница възнаградителна лихва са станали изискуеми, прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

По делото не се спори, а и от представения договор за кредит „***“ от 20.02.2019 г., се установява, че между В. Д. Д., като кредитополучател и ЮЛ, като кредитодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит в размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, като след първите 60 календарни дни след усвояване на сумата не се начислявала лихва, а за останалия период от срока на договора върху усвоения размер на кредита кредитополучателя дължи, дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, като лихвата се изчислявала върху усвоената непогасена главница. Като от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че по процесния договор за кредит била погасена сумата в размер от 75 лв., с която била 3 погасена сумата от 55 лв. за разходи по чл. 21, ал. 4 от договора и сумата от 20 лв. начислена неустойка по чл. 20 от договора, като не били заплатени главница в размер на 500 лв., възнаградителна лихва в размер на 45.60 лв. за периода от 22.04.2019 г. до 06.07.2019 г., неустойка по чл. 20 от договора в размер на 130 лв., неплатени разходи за събиране на вземането по чл. 21, ал. 4 в размер на 77.50 лв., неплатени разходи за събиране на вземането по чл. 21, ал. 5 в размер на 120 лв., лихва за забава в размер на 58.43 лв. за периода от 06.07.2019 г. до 27.08.2020 г.

От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между ЮЛ, като продавач и ЮЛ в качеството му на купувач, от приложение № 1 от 28.01.2020 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., от представеното потвърждение от ЮЛ за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, се установи и обстоятелството, че ЮЛ е прехвърлило на ЮЛ вземането си срещу В. Д. Д. по процесния договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 , ал. 3 ЗЗД , кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно, с които ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.