Решение № 92 от 25.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 25.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000503433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 262986 от 19.09.2022 г., допълнено с Решение № 260436 от 30.07.2024 г., двете постановени по гр. д. № 17270/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-8 състав, съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК202317122, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Александър Дондуков“ №19, етаж 2, срещу С. К. К., ЕГН-**********, главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземания, които са посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2212/2014 г. по описа на РС – Перник, а именно: за сумата от 68 304, 97 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2014 г. до изплащане на вземането; за сумата от 6 088, 67 лева, представляваща редовна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 03.04.2014 г.; за сумата от 1 972, 88 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 03.04.2014г.; за сумата от 60 лева, представляваща дължими такси и разноски; за сумата от 1 533, 33 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, както и за сумата от 1214, 27 лева, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 430, ал.

1 и ал. 2 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: непогасени по давност вноски за главница за периода от 20.01.2014 г. до 20.12.2018 г . в размер на 28 935, 68 лева; предсрочно изискуема главница от 20.01.2019 г. до 20.12.2022 г. в размер на 36903 лева; договорна лихва за периода от 20.01.2016 г. до 20.12.2018 г. в размер на 14 868, 43 лева и наказателна надбавка за периода от 20.01.2016 г. до 20.12.2018 г. в размер на 14 318, 49 лева.

1

В хода на делото пред въззивния съд, По този начин и като ищец в настоящото производство се явява правоприемникът „Банка ДСК“ АД.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано изцяло от ищеца, по отношение на когото, считано от 25.05.2023 г., е настъпило преобразуване по смисъла на чл. 261, ал. 1 във връзка с чл. 262 от ТЗ чрез вливане на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в „Банка ДСК“ АД с ЕИК-121830616, което преобразуване е било надлежно вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20230525130733. Наведени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. По същество и касателно главната искова претенция с правно основание чл. 422 от ГПК се релевира, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличие на обективния факт на неплащането и при упражняване на потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, като действието започва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора при вече настъпили факти на неизпълнение. В тази връзка жалбоподателят се позовава на разясненията в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и излага, че първоинстанционният съд неправилно е отрекъл редовността на връчването на уведомление за предсрочна изискуемост чрез частен съдебен изпълнител (ЧСИ), като е приел липса на процесуален ред, без да съобрази изричната възможност по чл.

18, ал. 5 от ЗЧСИ като годен способ за довеждане до знанието на длъжника на релевантните волеизявления на кредитора. Отделно от това, ищецът поддържа, че първоинстанционният съд е отрекъл по принцип възможността предсрочната изискуемост да се обяви и чрез връчване на препис от исковата молба, въпреки наличието на трайна практика на ВКС, според която, когато в исковата молба е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи дълга предсрочно изискуем, то това волеизявление достига до длъжника с връчването на преписа и от този момент настъпва предсрочната изискуемост. Все в тази насока се сочи, че този извод важи и когато връчването е извършено на назначения по чл. 47, ал.

6 от ГПК особен представител, доколкото именно той е надлежният адресат на всички книжа по делото и от връчването му се пораждат свързаните с него правни последици, като се сочи и съдебна практика на ВКС в подкрепа на така изтъкнатата теза. На следващо място, възразява се срещу извода на първата инстанция относно уведомяването за извършената цесия. Поддържа се, че законът допуска цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника от негово име, както и че уведомяването може да се осъществи чрез връчване на уведомлението заедно с исковата молба и приложенията към нея. Именно получаването на уведомлението от особения представител следвало да се приравни на надлежно съобщаване по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като институтът на особения представител бил въведен като надежден компенсаторен механизъм при липса на лично участие на ответника, а получаването на материалноправни изявления не попадало сред ограниченията на представителната му власт. В условията на евентуалност касателно отхвърлените искови претенции с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, доколкото било основано на извода за липса на надлежно уведомяване на ответника за цесията и за обявяването преди това на предсрочна изискуемост на процесния кредит. По изложените причини се иска първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете – уважени. Претендират се разноски.

Ответникът С. К. К. не взема становище по депозираната въззивна жалба от 2 страна на ищеца в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.

ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и от събраните доказателства в тяхната съвкупност се установява, че на 07.02.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя С. К. К. е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на ответника е отпуснат банков кредит в размер на 70 000 лева със срок на издължаване от 120 месеца, считано от датата на първото усвояване. Кредитът следвало да бъде усвоен по открита разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя и да се погасява по същата банкова сметка, съгласно т. 4 и т. 5 от процесния договор. Видно от т.8, за падежна дата на дължимите погасителни вноски било уговорено всяко 20-то число на месеца, а дължимата договорна лихва била определена в размер на 10,5 % на годишна база или 0,03 % на ден. В допълнение към това договореният годишен лихвен процент на разходите възлизал на 10.31%, като подлежал на изменение при наличие на предвидените в Общите условия към договора предпоставки (т. 9 от договора). Като обезпечение по предоставения кредит бил учреден залог върху парични вземания, а съгласно т.15 от договора кредитополучателят изразил съгласие да заплаща дължимите такси и комисионни за обслужване на кредита, предвидени в действащата тарифа към датата на сключване на договора. Съгласно т. 19.1 от Общите условия към договора за кредит, при забава на плащането на месечните вноски, считано от деня, следващ определената падежна дата, в погасителната вноска, включваща главница и лихва, се начислявала санкционираща лихва върху непогасения размер на главницата, формирана като сбор от договорения 3 лихвен процент и 10 процентни пункта. При наличие на допусната забава в плащанията на задължения за главница или лихви над 90 дни за кредитора възниквало правото да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, като до предприемане на действия за събиране по съдебен ред върху остатъка се начислява договорената санкционираща лихва – т. 19.2 от договора. В клаузата на т. 20.1 от Общите условия е предвидено, че кредиторът разполага с правото да превърне кредита в предсрочно изискуем, при неплащане в срок на уговорените погасителни вноски по задълженията за лихва и за главница.

С писмо с изх. № 88/27.01.2014 г., адресирано от банката до ответника С. К.

К., поради преустановяване на погасяването на задълженията по процесния договор за банков кредит, банката е направила изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането си. Видно от приетата като доказателство обратна разписка за връчване на това писмо, обаче, тази пощенска пратка е върната като невръчена с изрично отбелязване върху обратната разписка, че пратката е била непотърсена.

Н а 04.04.2014 г. банката подала пред Районен съд – Перник заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ответника. Било образувано ч. гр. д. № 2212/2014 г. по описа на Районен исъд – Перник, като на 08.04.2014 г. в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД е били издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. К. К. за заплащане на дължимите по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2013 г. суми, съответно от 68 304, 97 лева, представляващи главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането; 6 088, 67 лева, представляващи редовна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 03.04.2014 г.; сумата от 1 972, 88 лева, представляваща наказателна (санкционна) лихва за периода от 20.05.2013 г. до 03.04.2014 г.; сумата от 60 лева – дължими такси и разноски; сумата от 1 533, 33 лева за държавна такса и сумата от 1214, 27 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 805/2014 г. по описа на ЧСИ А. В., а ответникът в настоящия процес и длъжник в заповедното производство К. е подал възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК.

Междувременно, видно от представения по делото Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 21.04.2015 г., с допълнително споразумение от 10.03.2017 г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на цедент (от една страна) и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в качеството му на цесионер (от друга страна), процесните вземания срещу ответника от страна на банката-кредитор са били прехвърлени.