Решение № 78 от 06.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002103146 по описа за 2023 година

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.

Образувано е молба вх.№. вх.№ 260985/14.11.2022 г., подадена от Т. Д. П. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 260072 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 1334/ 2016 г. на Районен съд – Велинград, потвърдено с въззивно решение № 160/13.05.2022 г. по в. гр. д. № 60/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, не допуснато до касационно обжалване с определение № 50185 от 22.05.2023 г. по гр.д.№ 3194/2022 г. на ВКС, ІІ гр.о. Молителката твърди, че не е участвала в производството, а адвокат Я. Р., който е действал от нейно име, не е бил упълномощен от нея. Заявява, че е научила за предявените искове против нея и за висящото дело едва на 10.08.2022 г., когато й е връчено разпореждане 717/04.08.2022 г., с което е оставена без движение подадена от нейно име касационна жалба.

Ответникът по молбата К. Г. Б. оспорва основателността на молбата, защото по делото има доказателства за лично участие на молителката в производството – получаване на препис от исковата молба и съдебни книжа, а дори тя да не е подписала пълномощното за адвокат Р., тя е имала възможност да упълномощи адвокат и не може да черпи права от дезинтересоваността си.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и 1 данните по делото, намира следното:

С влязло в сила решение № 260072 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 1334/ 2016 г., Районен съд – Велинград се е произнесъл по следните искове:

1) отхвърлени са предявените от К. Г. Б. и Г. Н. П., починал в хода на производството, срещу ответниците Н. Н. и Д. Н., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, чл. 26, ал.

1, предл. 3 и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, с които се иска да бъде прогласена нищожността на съдебна спогодба за делба на жилищна сграда, одобрена с определение по гр. д. № 506/1994 г. на Районен съд – Велинград като неоснователни;

2) уважен е искът за прогласяване на нищожността на сключената съдебна спогодба за делба, одобрена с определение хо гр.д.№ 506/1994 г. на РС-Велинград по отношение на третия ответник Т. Д. П., поради неспазена форма за действителност и накърняване на добрите нрави;

3) признато е за установено по отношение на Н. Н., Д. Н. и Т. Д. П., че ищците К. Г. Б. и Г.

Н. П. са собственици на 1/2 ид. ч. от западната част от монолитно изградената двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на имота;

4) признато е за установено по отношение на ответниците Н. Н., Д. Н. и Т. Д. П., че ищците К. Г. Б. и Г. Н. П. са собственици на 1/2 ид. ч. от сгради с идентификатор ***с площ 31 кв.м., с идентификатор ***с площ 10 кв.м., с идентификатор ***с площ 27 кв.м. и имот с идентификатор ***и са осъдени ответниците да предадат владението на тези имоти;

5) оставен е без разглеждане иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт от 08.10.1997 г.;

6) уважен е иск с правно основание чл. 109 ЗС против ответниците Н. Н., Д. Н. и Т. Д. П. да възстановят законосъобразното състояние на ползване на преградената на лицето на имота *** с идентификатор ***площ, така както е било преди извършването на строителството в имота, и да премахнат полуподземната сграда с идентификатор ***, ведно с козиркататераса, трайните насаждения – лози и овошка, заключени между южната ѝ фасада, подпорната стена към входа ѝ откъм УПИ X..3512 и преградата от остатъци от 7 бр. метални тръби, както и двете вътрешни прегради, разположени успоредно на страничните регулационни линии

С определение № 2347 от 27.07.2023 г. е допуснато разглеждане по същество на подадената от Т. Д. П. молба вх.№ 260985/14.11.2022 г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 260072 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 1334/ 2016 г. на Районен съд – Велинград, потвърдено с въззивно решение № 160/13.05.2022 г. по в. гр. д. № 60/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която са уважени предявените против молителката искове, т.е. по исковете по т. 2, т.3, т.4 и т.6 от диспозитива на решението.

Наведеното основание от молителката, уредено в чл. 303, ал.1, т.5 ГПК включва три отделни фактически състава: молителя да е бил лишен от възможност да участва в производството, да е бил не надлежно представляван или да не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. Първият състав изисква да са нарушени съдопроизводствените правила от съда. Вторият състав е налице при липса на 2 представителна власт за процесуален представител на страна или при превишаването й, а третия – молителят да не е могъл да преодолее особените непредвидени обстоятелства.

Целта на текста е да се обезпечи правото на защита на неучаствалата страна, като отпадне обвързването й със сила на пресъдено нещо от решение, постановено в производство, в което тя не е участвала по независещи от нея причини. /т.11 от ТР № ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая молителката е била страна в производството. Твърди, че не е била надлежно представлявана, защото не е подписала пълномощно и не е предоставила представителна власт на адвокат Р..

От приетите от ВКС в с.з. на 14.11.2023 г. и на 23.01.2024 г. заключение на СГрЕ се установява, че молителката Т. Д. П. е получила лично на 07.03.2017 г. препис от исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 1334/2016 г. на РС-Велинград и приложенията към нея / л. 88 от гр.д.№ 1334/2016 г./ Лично от нея е подписана и молба вх. № 183/09.01.2018 г. на л.

229 от същото дело, с която е представила писмени доказателства. Не са подписани от нея пълномощно без дата за упълномощаване на адв. Р. на л. 136 от гр.д.№ 1334/2016 г. на РСВелинград, писмен отговор от 31.03.2016 г. на л. 156 от същото дело. Не е подписан от нея и договор за правна помощ по гр.д.№ 1034/2016 г. на РС-Велинград /според съдържанието му/, приложен на л.399 по гр.д.№ 1334/2016 г. и договор за правна помощ по гр.д.№ 1334/2016 г. на РС-Велинград, приложен на л. 400. Уговорените и изплатени възнаграждения по тези договори са претендирани като разноски от адв. Р..

Приетите заключения, изготвени от СГрЕ и изследваните от вещото лице разписка за получен препис от исковата молба и молбата на л. 229 от делото на РС установяват, че молителката Т. Д. П. е участвала лично в производството пред РС – получила е препис от исковата молба лично и лично е представила писмени доказателства. Установено е обаче, че не е подписала пълномощно за процесуално представителство от адвокат Р.. Не е потвърдила извършените от него процесуални действия. Не се е явила в нито едно съдебно заседание, поради което не може да се приеме, че е налице и кункулдентно потвърждаване на представителна власт за адвокат Р.. Молителката не е призовавана лично за съдебните заседания, а призовките и съобщенията за изготвените съдебни актове са изпращани на адв.

Р., включително и пред въззивната инстанция.

Според разясненията по ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк.д.7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК гарантират правото на защита на страните в гражданския процес. При доказване на някой от трите фактически състава на този текст се отменя влязлото в сила решение, за да се премахне обвързаността на неучаствалата поради процесуални нарушения на съда или ненадлежно представляваната, или възпрепятствана да участва в производството страна от правните последици на влязъл в сила съдебен акт. Изложеното доказва че молителката не е била надлежно представлявана в производството, защото не е упълномощила адвокат Р. и не е потвърдила извършените от него процесуални действия. Следователно е налице вторият фактически състав по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК – страна по делото да е била ненадлежно представлявана, което налага отмяна на влязлото в сила решение, с което са уважени предявените против нея искове. Делото 3 следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, където да започне от представяне на отговор на исковата молба от молителката, в качеството й на ответница по исковете. Съобразно изхода от спора, съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство, съгласно чл. 308 във вр. с чл. 294, ал.2 ГПК и т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК н ВКС.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК по молба Т. Д. П., поради ненадлежното и представляване, влязлото в сила решение № 260072 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 1334/ 2016 г. на Районен съд – Велинград и потвърдилото го въззивно решение № 160/13.05.2022 г. по в. гр. д. № 60/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частите, в които са уважени против нея следните искове:

- е уважен искът за прогласяване на нищожността на сключената съдебна спогодба за делба, одобрена с определение хо гр.д.№ 506/1994 г. на РС-Велинград поради неспазена форма за действителност и накърняване на добрите нрави;

- е признато за установено по отношение на Т. Д. П., че ищците К. Г. Б. и Г. Н. П. са собственици на 1/2 ид. ч. от западната част от монолитно изградената двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***и тази ответница е осъдена да предаде на ищците владението на имота;

- е признато за установено по отношение на ответницата Т. Д. П., че ищците К. Г. Б. и Г. Н.

П. са собственици на 1/2 ид. ч. от сгради с идентификатор ***с площ 31 кв.м., с идентификатор ***с площ 10 кв.м., с идентификатор ***с площ 27 кв.м. и имот с идентификатор ***и тя е осъдена да предадат владението на тези сгради;

- е уважен е иск с правно основание чл. 109 ЗС против Т. Д. П. да възстанови законосъобразното състояние на ползване на преградената на лицето на имота ***с идентификатор ***площ, така както е било преди извършването на строителството в имота, и да премахне полуподземната сграда с идентификатор ***, ведно с козирката-тераса, трайните насаждения – лози и овошка, заключени между южната ѝ фасада, подпорната стена към входа ѝ откъм УПИ *** и преградата от остатъци от 7 бр. метални тръби, както и двете вътрешни прегради, разположени успоредно на страничните регулационни линии.

Връща делото за ново разглеждане в отменените части от друг състав на Районен съд – Велинград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4