Решение № 334 от 25.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330204425 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-004276/27.06.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И. А. Г., ЕГН:********** на осн. чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, Г. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят се явява и се представлява от процесуален представител – адв. Х., като жалбата се поддържа и се прави същото искане. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се иска същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.06.2024г. жалбоподателят Г. закупил с договор за покупко – продажба на МПС от П.Е.П. мотоциклет „Хонда ЦБР 600 ФС 2“, който регистрирал.

На 16.08.2024г. мотоциклетът преминал преглед за техническа изправност, за което било издадено удостоверение.

На 03.06.2025г. около 10.00 часа жалбоподателят Г. управлявал личния си мотоциклед „Хонда ЦБР 600 ФС 2“, с рег. №****, в гр. Пловдив, като на кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул. „Опълченска“ претърпял ПТП.

На място пристигнали полицейски служители, между които свидетелят И. Л.

Д. – **** при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив. Последният приел, че мотоциклетът е с изменена конструкция, а именно изпускателната система е със заменено немаркирано крайно гърне /липсва трайна маркировка, няма фабрични обозначени, които да докажат, че е сертифицирано и одобрено от закона/. Приел също, че гърнето било различно от оригиналното монтирано от производителя, видно от начина му на присъединяване към мотоциклета и модела на гърнето.

За констатираното съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия G A №4165461 от 03.06.2025г., като квалифицирал нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП, за това, че без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС. Актът бил съставен при отказ да бъде подписан.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на И. А. Г., ЕГН:********** на осн. чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в 2 размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, от веществените доказателства и от гласните доказателствени източници – показанията на актосъставителя Д. /разпитан в качеството на свидетел/ и показанията на свидетеля А.К.. Противоречие в събраните гласни, писмени и веществени доказателства, относно релевантните по делото факти, не се наблюдава.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в НП са налице пропуски в описание на нарушението, които са съществени, довели до неяснота в какво се състои нарушението, поради което и са ограничили правото на санкционираното лице ясно да разбере в какво се състои нарушението. Вменено е във вина нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП, съгласно която изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта и съобщенията. Тъй като текстът на тази норма е бланкетен, то същото следва да се запълни с посочване на релевантния подзаконов нормативен акт, а именно НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което не е сторено.

В НП като санкционна норма е посочена разпоредбата на чл.178, ал.1, т.2 предл. второ от ЗДвП, касаеща промяна в конструкцията на мотоциклета.

Разпоредбата на чл.178, ал.1, т.2 от ЗДвП съдържа две алтернативни хипотези, осъществяването на всяка от които е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност: 1.Който без да спази установения 3 ред комплектува МПС с основни агрегати от различни модели; 2. Който без да спазва установения ред променя конструкцията на МПС. За да се считат спазени процесуалните правила при издаване на НП, следва да съществува, както в АУАН, така и в НП, ясно и точно описание на конкретното нарушение, констатирано от органите, и релевирано като административнонаказателно обвинение. То следва да е идентично и в двата акта - т. е. наказанието следва да бъде наложено за констатирано в АУАН нарушение. В разглеждания случай, и в АУАН и в НП, като нарушение е посочено, че водачът управлява мотоциклет, като без да спазва установения ред комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил чл.146, ал.1 от ЗДвП. Поради това и остава неясно какво точно нарушение е извършено според административнонаказващия орган - такова по предл. 1- „комплектуване с основни агрегати МПС от различни модели“ или „промяна в конструкцията на МПС“ /предложение второ/. В този смисъл е практиката на контролиращата съдебна инстанция – виж. Решение №1618 от 19.02.2025г., постановено по КАНД №2598/2024г. по описа на Административният съд – Пловдив.

Наред с горното следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за извършено административно нарушение. Няма никакви доказателства, че именно жалбоподателят е лицето, което без да спазва установения ред е комплектувало МПС – то с основни агрегати от различни модели или пък е изменяло конструкцията му. Констатираното от актосъставителя немаркирано крайно гърне е било налично и при покупката на мотоциклета и при извършения му технически преглед. В ЗДвП административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС с изменена конструкция без да е бил спазен установения за това ред или пък управлява МПС комплектувано с основни агрегати от различни модели без да спазва установения ред, не е предвидена. Не следва да се ангажира административнонаказателна отговорност за управление на МПС с променена конструкция. Отговорният субект не е водачът, а лицето, което без да спазва установения ред е комплектувало с основни агрегати от различни модели МПС – то или пък е изменяло конструкцията му. В повечето случаи това лице вероятно е собственикът му, но това следва да бъде установено с категорични доказателства, което в случая не е така.

4

По горните съображения, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 2000 лева, следва да бъде с равностойност евро – 1022,58 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на наказателното постановление, право на разноски има жалбоподателят, като в случая обаче не е направено искане за това.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25 - 1030 - 004276 от 27.06.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И. А. Г., ЕГН:********** на осн. чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1022,58 евро /с левова равностойност от 2000 лева/ за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

6