Решение № 35 от 30.03.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Севлиево, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20224230200387 по описа за 2022 година

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на В. В. В. от гр. Севлиево срещу наказателно постановление /НП/ № 2210500188 от 16.09.2022 година на Зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 425,00 лева, наложена на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, и за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 425,00 лева, наложена на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че не е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същото представлявало маловажен случай.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

От приложените към делото и приети като писмени доказателства:

Позволително за сеч № 0657831; Технологичен план № 10; АУАН от 16.03.2022 година; Констативен протокол № 134926 от 15.03.2022 година; Разписка от 15.03.2022 1 година; Разписка № 000108 от 15.03.2022 година; Сигнално писмо до РП – Габрово, ТО – Севлиево; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.07.2022 година; Констативен протокол № 134915 от 29.08.2022 година; НП от 16.09.2022 година; Покана за доброволно изпълнение; Известие за доставяне; Заповед № РД-49-155 от 16.09.2011 година на министъра на земеделието и храните; Заповед № 1 от 02.01.2018 година на Директора на РДГ – Велико Търново; Опис на превозните билети; Извлечение от инф. Система на ИАГ; Карнет – опис; Ценоразпис;

Допълнително споразумение към трудов договор на А. Й.; Длъжностна характеристика; Диплом за средно образование и Преписка № 925/2022 година по описа на РП – Габрово, ТО – Севлиево, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели А. Х. Й., К. И. И., Х. И. Х., А. К. Д. и Д. В. Х., В. В., Д. Х. Д., Р. Т.

И., Б. К. Б.ов и С. М. С., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 15.03.2022 година свидетелите А. Й., К. И. и Х. Х. – служители в ДЛС „Росица“ – Севлиево около 14:00 часа се прибирали след лесовъдски мероприятия в землището на с. Агатово, община Севлиево, когато на полски път в местността „Белите камъни“ в землището на с. Агатово, община Севлиево, спрели за проверка натоварен с дърва за огрев товарен автомобил „ЗИЛ“ 157 с рег. № ЕВ ***. При проверка на документите за превоза на дървесината, проверяващите констатирали, че транспортираната дървесина била 5,20 пространствени куб. метра дърва за огрев на 1 м. дължина от дървесен вид цер и че същата била немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет. За констатираните нарушения свидетелят А.

Й., в присъствието на свидетелите К. И. и Х. Х., съставил Констативен протокол № 134926 от 15.03.2022 година.

На следващия ден – 16.03.2022 година свидетелят А. Й., в присъствието на посочените по – горе свидетели и на жалбоподателя, съставил против последния акт за установяване на административно нарушение № 2210500188 за това, че на 15.03.2022 година на полски път в м. „Белите камъни“ в землището на с. Агатово, община Севлиево, транспортирал 5,20 пр. куб. метра дърва на 1 м. дължина от дървесен вид цер с товарен автомобил „Зил 157“ с рег. № ЕВ***, без дървесината да е маркирана с КГМ и без да бъде придружена с превозен билет.

След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения срещу отразените в него констатации. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят В. записал в графата за възражения, че има такива. По делото липсват данни В. да е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият орган съставил на 16.09.2022 година обжалваното наказателно постановление. В него 2 той се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално.

Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите и за нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ му е наложил глоба по чл. 266, ал. 1 от ЗГ в размер на 425,00 лева, а за нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е наложил глоба в размер на 425,00 лева по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 21.09.2022 година. Жалбата е постъпила в деловодството на РДГ – Велико Търново на 03.10.2022 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

По делото са изслушани показанията на свидетелите А. Й., Х. Х., К. И., Д. Х.

Д., Р. Т. И., Б. К. Б.ов и С. М. С., които потвърдиха констатациите, изложени в съставения в деня на проверката на 15.03.2022 година констативен протокол и съставения въз основа на него АУАН. Всички служители на ДЛС „Росица – Севлиево“, които са присъствали на проверката, заявиха, че камионът е бил управляван от жалбоподателя В. В., поради което и свидетелят Й., който е водил проверката и съставил констативния протокол и АУАН, е разговарял именно с него в качеството му на шофьора на автомобила, с който се превозвала дървесината.

По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетелите А. Д., Д. Х. и В. В., които обясниха пред съда, че на инкриминираната дата камионът не е бил управляван от жалбоподателя , а от свид. Д. Х., като свидетелят В. В. обясни, че синът му – жалбоподателят В. В. е бил през цялото време при него в село Агатово и няколко минути преди да му се обади свид. С. М. С., че са спрели камиона с натоварена в него дървесина, немаркирана с контролна горска марка и без превозен билет, бил тръгнал някъде. В последствие, след като отишъл на мястото, където бил спрян камиона, свидетелят В. В. заяви, че вече бил отишъл и синът му. При преценка на показанията на горските служители и на тримата свидетели, допуснати от съда по искане на жалбоподателя досежно обстоятелството кой е управлявал автомобила на 15.03.2022 година, съдът цени с доверието си показанията на горските служители, тъй като същите са непротиворечиви помежду си, ясни, конкретни и взаимно допълващи се. В тази връзка следва да се отбележи, че актосъставителят А. Й. и свидетелят С. М. С., който се е обадил на бащата на жалбоподателя, за да го информира за констатираните нарушения, бяха категорични в показанията си, че именно жалбоподателят е 3 управлявал автомобила на инкриминираната дата и съответно той е лицето, което е транспортирало дървесината. В подкрепа на становището на АНО, че извършителят на нарушенията, т.е. лицето, което е транспортирало дървесината е именно жалбоподателят са и материалите по приложената Преписка № 925/2022 година по описа на РП – Габрово, ТО – Севлиево, където жалбоподателят собственоръчно е написал, че той е управлявал автомобила на инкриминираната дата. В този смисъл са и обясненията на Д. Х. и А. Д., въпреки че пред съда същите заявиха противното.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и непридружена с превозен билет. По делото не се спори, че транспортираната от жалбоподателя дървесина била немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет, т.е. извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя. Фактът, че транспортираната дървесина е била без КГМ и непридружена с превозен билет се установява от всички приети по делото доказателства, а следва да се отбележи, че не се оспорва и от самия жалбоподател.

Същият твърди в жалбата си пред съда, а и неговите твърдения се подкрепят от показанията на всички разпитани по делото свидетели, вкл. и тези на горските служители, че тогава атмосферните условия са били лоши, валяли сняг и дъжд, духал силен вятър, черният път, който водел до сечището, бил много мокър, с големи коловози и локви. Тези лоши условия са попречили на частния лесовъд, в случая свид.

В. В. – баща на жалбоподателя, да отиде до сечището, за да маркира дърветата и да издаде превозен билет. Именно поради това и за да не остане в гората натовареният с дървесина камион след като се стъмни, жалбоподателят е започнал да управлява същия, за да стигне с него до асфалтов път, където свидетелят В. В., според изложеното от жалбоподателя, следвало да му издаде превозен билет и да маркира дървесината.

Безспорно е, че за да е законосъобразно транспортирането на дървесина от даден имот, същата следва да е маркирана с КГМ и за нея да има издаден превозен билет. Няма спор и че това маркиране на дървесината и транспортирането може да се извърши и на временния склад на сечището в даден имот, като транспортирането на дървесината по път след сечището, без да е маркирана и придружена с превозен билет, винаги съставлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. В случая от показанията на горските служители, които както бе посочено по – горе съдът цени напълно с доверието си, в частност показанията на свид. А. Й. и К. И., камионът е бил спрян на около 1,600 км. след временния склад на сечището, откъдето е натоварена, което още веднъж води до извода, че нарушенията са извършени от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна.

4

Основното възражение на жалбоподателя, за да иска отмяна на обжалваното наказателно постановление е, че нарушението е маловажно и малозначително, като в тази връзка се сочат причините за извършването на същото – лошите атмосферни условия, ниската стойност на транспортираната дървесина и липсата на вредни последици от деянието. Съдът не споделя тези доводи на жалбоподателя предвид следните съображения: на първо място следва да се отбележи, че изчислената стойност на дървесината, предмет на нарушението, е по ценоразпис на ДЛС „Росица“ – Севлиево за продажба на временен склад, чиято стойност е много по – ниска от пазарната цена. На следващо място съдът намира, че жалбоподателят е бил длъжен да се съобрази с лошите атмосферни условия, които безспорно са били налице, и да не извършва извоз на дървесината от сечището докато не се оправят същите. Освен това същият е бил наясно с лошите атмосферни условия още преди да започне транспортирането на дървесината, тъй като видно от представените по делото доказателства сутринта е бил извършен превоз на дървесина от същия имот. Следва да се отбележи и обстоятелството, че деянията са на формално извършване и настъпването на вреди от тях не е съставомерен елемент на нарушенията. Не на последно място съдът следва да изтъкне и това, че в случая са извършени две нарушения – едно по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и друго по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, което обстоятелство още веднъж обуславя невъзможността за приемане на случая за маловажен и съответно приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесните нарушения са типични за вида си и и не се характеризират с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени и в процесното НП, които съдът споделя изцяло и поради това намира, че не е необходимо да ги преповтаря или допълва.