Решение № 333 от 05.12.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Смолян, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100688 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът А. А. И. от гр. Смолян е предявил срещу *** – Смолян, представлявана от *** обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 734 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 21.07.2019 – 21.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 68,87 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ периода, за който се дължи съответното допълнително трудово възнаграждение до 22.07.2022 г.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция при *** - Смолян при сумарно отчитане на работното време, на смени с продължителност 12 часа, отчитани на тримесечие. За времето от 21.07.2019 – 21.07.2022 г. е положил общо 1 300 часа нощен труд, от които 50 часа на официални празници, който нощен труд не е преизчислен в дневен от работодателя. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.; Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и 1 организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положения нощен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба в съда.

Освен това счита, че в периода 21.07.2019 – 21.07.2022 г. не са му предоставени безплатна храна за специфичните условия на труд под +10 градуса по Целзий и над +30 градуса по Целзий, нито пък дължимата такава храна му е заплатена.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Твърди, че с изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР, според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1.

Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност и е полагал нощен труд.

Счита за недоказани исковете за претендиране на левовата равностойност на неосигурена предпазна храна и ободряващи напитки, тъй като е недопустимо заплащането на тяхната левова равностойност, а освен това в периода 01.08.2020 – 21.07.2022 г. е получавал левовата равностойност на дължимите предпазна храна и ободряващи напитки.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** – редовно преупълномощена от адв. *** поддържа предявените искове с допуснатите изменения и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения и да бъде присъдено на адв. *** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв..

Ответникът се представлява от гл. юр. ***, който моли исковете да бъдат отхвърлени по съображенията, развити в отговора на исковата молба и в писмената защита. Претендира за разноските по представения списък.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността Младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при *** – Смолян.

2

От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в системата на МВР работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 20.07.2019 – 21.07.2022 г. е положил нощен труд общо 520 часа в 65 нощни смени, които са заплатени, без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. След приравняването на часовете нощен труд в дневен по реда на чл.

9, ал. НСОРЗ се получават 594 часа. Разликата от 74 часа отработен нощен труд на стойност 734 лв. не е заплатена на ищеца. Дължимата лихва, начислена по тримесечни период, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 22.07.2022 г. е опредЕ. в размер на 68,87 лв.

Съдът кредитира заключението на ВЛ ведно с допълнението като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са 2 обективно съединени иска:

Иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 734 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 21.07.2019 – 21.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.

Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 68,87 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ периода, за който се дължи съответното допълнително трудово възнаграждение до 22.07.2022 г..

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно заплатен. Безспорно се установи разлика от 74 часа между нощните и дневните часове, след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и заплатени от работодателя и са на стойност 734 лв..

Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.

В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните 3 служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. , Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. , съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.