Решение № 54 от 26.03.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Троян, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340100972 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Производството е образувано по предявена искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, ***Б, представлявано от П.

П. -Изпълнителен директор и М. Ц. - председател на УС срещу С. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: Държава: *** и Т. П. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, настоящ адрес *** и адрес по заявлението: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Претендира се, че ответниците дължат при условията на разделна отговорност, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от тях следните суми, както следва:

-За иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че С. Я. и Т. Я. дължат на ищеца сумата от 1213.17 лева всяка една от тях, /главница/, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането.

-За иска по чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да се признае за установено между страните, че С. Я. и Т. Я. дължат на ищеца сумата от 212.71 лева всяка една от тях, мораторна лихва за периода 15.09.2022г. до 11.02.2025 година.

1

-За иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че С. Я. и Т. Я. дължат на ищеца сумата 19.94 лева всяка една от тях главница за периода 01/2022г. до 04/2024 година, представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва 14.02.2025година (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането.

-За иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че С. Я. и Т. Я. дължат на ищеца сума от 4.56 лева всяка една от тях - лихва за периода 18.03.2022година до 11.02.2025 година, за които суми има издадена Заповед № 111 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.03.2025 г. по ч. гр. д. № 229 по описа на РС-Троян за 2025 година, за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

***, инсталация ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес:

***.

Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия за процесния период, количество и за процесния обект, а ответниците не са заплатили количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение.

Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответниците не са платили, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16- 334/06.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ.

Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Сочи, че въз основа заявление на ищеца от 14.02.2025година, депозирано пред СРС е образувано ч.гр.д №9112/2025година, което е прекратено и изпратено по подсъдност в РС-Троян, образувано е ч.гр.д.№229/2025година и е издадена Заповед №111 от 24.03.2025година, за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която, процесните суми са претендирани от ответника.

Моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират и разноски.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК , по делото е конституирано като трето лице помагач, дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес - ФДР “Далсия“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***.

2

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Т. П. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, настоящ адрес: *** депозира писмен отговор, с който изразява становище за вероятна основателност на иска, но твърди, че се е отказала от наследството на своята майка Г. Г. Я., като в подкрепа на твърдението си представя у-ние за отказ от наследство.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът С. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: Държава: **********чрез пълномощник – адв.П. Я. от АК-Л. депозира писмен отговор, с който признава предявения иск. Заявява, че от 13 години живее в Индия и моли всички съобщения, призовки и съдебни книжа да бъдат връчвани на пълномощника и- адв.П. Я. от АК-Л..

В съдебно заседание, за ищцовото дружество редовно призовани, не се явява представител и не се представлява. В депозирана по делото молба вх.№ 1315 от 23.02.2026година по описа на ТРС, постъпила по ел.поща, изразява становище по хода на производството. Моли, при наличие на предпоставки по реда на чл.237 и сл. от ГПК, съдът да постанови решение при признание на иска.

Ответниците С. Г. Я. и Т. П. Я., р.пр. не се явяват в съдебно заседание, представляват се от упълномощен защитник – адв.П. Я. с пълномощно по делото.

З а третото лице помагач, ФДР“Далсия“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, редовно призовани не се явява представител и не се представляват в процеса.

От фактическа страна:

Не се оспорва обстоятелството, че ответниците са наследници на Г. Г. Я., ЕГН**********- последната клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот с адрес: ***.

Видно от приложеното на л.77 от делото съдебно удостоверение, Т. П.

Я . , ЕГН ********** е подала заявление за отказ от оставеното от нейния наследодател Г. Г. Я. наследство, който отказ е вписан в особената книга на съда под №2355 от 19.11.2025година.

В депозиран по делото отговор на исковата молба, ответикът С. Г. Я., в качеството си на наследник на Г. Г. Я., ЕГН**********- последната клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот с адрес:

*** изцяло признава предявеният иск.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ООД, ЕИК ***.

В срока за произнасяне е депозирана молба вх.№2076 от 23.03.2026година от С. Г. Я., чрез адв.П. Я. от ЛАК, в която твърди, че е заплатила всички задължения по настоящото гражданско дело. В подкрепа на твърдението си представя копие от платежно нареждане за сумата 1608 евро и 63 евроцента.

3

По делото са представени относими и допустими доказателства, които съдът съобрази, при постановяване на съдебния си акт.

От правна страна:

По отношение на претенцията срещу Т. П. Я., в качеството и на наследник на Г. Г. Я., настоящият състав намира, че с оглед направения от нея валиден отказ от наследство, вписан в книгата за откази при СРС, същата не е пасивно легитимирана да отговаря за наследството на своя наследодател. Тъй като пасивната легитимация е въпрос по съществото на спора, настоящият състав приема, че ис к ъ т макар да е бил процесуално допустим при предявяването му, с извършения отказ от наследство, Т. П. Я. вече не е носител на материалното задължение по Г. Г. Я., ЕГН**********- последната клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот с адрес: ***, поради което спрямо нея, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение на втория ответник С. Г. Я., настоящият състав намира, че независимо от направеното волеизявление за признание на предявения иск изцяло, при липса на искане от ищцовата страна за изменение на предявения иск по реда на чл.214 ГПК, съдът е обвързан от петитума на иска, с оглед диспозитивното начало, поради което същата следва да отговаря за своята ½ ид.част, като съдът не може да и присъди /увеличи/ делът на отказалия се, ако ищецът не е поискал това.

В депозирания от С. Г. Я. отговор на исковата молба, същата признава предявеният иск, което становище се поддържа от пълномощника и в проведеното на 24.02.2026година открито съдебно заседание.

С оглед на изложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК и не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК, поради което съдът прие, че срещу ответника С. Г. Я. следва да се постанови решение при признание на иска, с което предявената искова претенция срещу нея бъде уважена изцяло.

Съдът като съобрази изразеното от С. Я. волеизявление, че признава сторените от ищцовата страна разноски, настоящият счита, че в нейна тежест следва да бъдат възложени изцяло сторените от ищцовото дружество разноски.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на С. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: Държава: ***, като наследник по закон на починалата на *** година Г. Г. Я., ЕГН ********** - последната клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК *** сумата от 620.28 евро /1213.17 лева/ главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна 4 енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл.

149 ЗЕ.

Признава за установено по отношение на С. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: Държава: ***, като наследник по закон на починалата на *** година Г. Г. Я., ЕГН ********** - последната клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК ***сумата от 108.76 евро /212.71 лева/, мораторна лихва за периода 15.09.2022г. до 11.02.2025 година на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД.

Признава за установено по отношение на С. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: Държава: ***, като наследник по закон на починалата на *** година Г. Г. Я., ЕГН ********** - последната клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК *** сумата 10.20 евро /19.94 лева/ главница, за периода 01/2022година до 04/2024 година, представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.02.2025година (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ.

Признава за установено по отношение на С. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: Държава: ***, като наследник по закон на починалата на *** година Г. Г. Я., ЕГН ********** - последната клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК *** сумата от 2.33 евро /4.56 лева/ лихва за периода 18.03.2022година до 11.02.2025 година, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, за които суми има издадена Заповед № 111 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.03.2025 г. по ч. гр. д. № 229 по описа на РС-Троян за 2025 година, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** , инсталация ***.

Отхвърля като неоснователен и недоказан, предявеният от „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК ***иск, да бъде признато за установено, че Т. П. Я., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, настоящ адрес: *** дължи на „Топлофикация София" ЕАД с ЕИК *** сумата от 620.28 евро /1213.17 лева/ главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл.