Определение № 83 от 21.01.2022, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Варна, 21.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева като разгледа докладваното от Стояна Илиева Частно наказателно дело № 20213110204981 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 68, ал.6 от НПК и е образувано по молба на Р. Р. Р. с ЕГН ********** , обвиняем по ДП № 64/2021 год. по описа на ОСлО – ОП Варна срещу протоколно определение № 524/18.06.2021 год. по ВЧНД № 636/2021 год. по описа на ВОС, в частта, в която на осн.чл.68,ал.1,вр.ал.7 от НПК му е наложена мярка за процесуална принуда „ забрана за напускане пределите на Р България“.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Наказателното производство по горепосоченото досъдебно производство е образувано на 01.12.2020 год. , на осн.чл.212,ал.3 от НПК, затова,че на 01.12.2020 год. в заведение „ Сикретс“, находящо се на крайбрежната алея е възникнал пожар, като е изгоряла част от полиетиленовата тента с метална конструкция,5 броя маси и санитарно помещение – престъпление по чл.330,ал.1 от НК.

В хода на разследването с постановление от 16.12.2020 год. Р. Р. Р. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.330,ал.1 от НК.

На 17.12.2020 год. спрямо него е била взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“.

С протоколно определение от 31.03.2021 год. по ВЧНД № 338/2021 год. по описа на ВОС мярката за неотклонение „ задържане под стража“ е била изменена в „ домашен арест“ и Р. е бил поставен под електронно наблюдение на осн.чл.262,ал.2,т.2 и т.3 от ЗИНЗС. С определение № 524/18.06.2021 год. по ВЧНД № 636/2021 год. по описа на ВОС,мярката за неотклонение на Р. „ домашен арест“ е била изменена в „ подписка“. Със същото определение му е взета и мярка за процесуална принуда „ забрана за напускане пределите на Р България“.

По своята същност тази мярка на процесуална принуда има за цел да обезпечи нормалното протичане на досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, при което несъмнено се ограничават определени права на обвиняемия. Законосъобразността на 1 мярката не зависи от наличието или липсата на обосновано предположение.

В производството по чл. 68, ал. 6 НПК следва да бъде преценено дали лицето се явява привлечено като обвиняемо за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт, както и дали съществува опасност лицето да се укрие извън територията на страната.

Видно от постановление за привличане на обвиняем от 17.12.2020 година е, че Р. е привлечен в това качество за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода. Предвид вида и размера на наказанието посоченото престъпление се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

В този смисъл е налице първата изискуема предпоставка за продължаване действието на наложената забрана за напускане пределите на страната.

На следващо място, съобразявайки материалите по досъдебното производство и вземайки предвид, че целта на мярката по чл. 68 НПК е да осигури присъствието на обвиняемия на територията на страната, за да може разследващите органи да приключат разследването в установените процесуални срокове, съдът приема, че е налице и втората изискуема предпоставка - опасността от укриване по смисъла на чл. 68, ал.6 НПК, която в конкретния случай се изразява и във вероятността да бъдат създадени затруднения при призоваването на обвиняемия и приключването на производството. Видно от материалите по делото Р. е с постоянен адрес в с.Габаре, общ.Бяла Слатина, обл.Враца,а адреса на който е изпълнявал мярката „ домашен арест“, е адрес на който не е регистриран, не живее постоянно, а не него живее приятелката му. Налице са данни по делото, че води и скитнически начин на живот.

Предвид изложеното, съдът намира, че отмяната на забраната за напускане пределите на Р България по отношение на Р. на този етап би създала затруднения пред разследващите органи при призоваването на същия и за завършване на разследването в установените срокове както и опасност от укриване на обвиняемия. Тези обстоятелства, съчетани с липсата на данни за бавност в действията на разследващите органи и съществуваща вероятност ДП да бъде приключено в установения процесуален срок, сочат, че необходимостта от мярката не е отпаднала и в този аспект жалбата се явява неоснователна, а взетата мярка за процесуална принуда „ забрана за напускане пределите на Република България“ адекватна, тъй като в случая е налице обществен интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода на обвиняемия в тази насока, и същият е доказан.

Макар това да не е отразено в молбата, в случай, че наложената мярка за процесуална принуда представлява пречка от финансов, здравословен или друг характер, с оглед предвидената и гарантирана в НПК възможност Р. може при нужда да депозира искане и да му бъде разрешено да напусне пределите на Р България, което е в компетентността на прокурора от РП Варна ,и за което също е предвиден съдебен контрол.

С оглед изложеното, като съобрази разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НПК, взе предвид целта на мерките за процесуална принуда и отчете факта, че по делото не са представени 2 доказателства, обуславящи отмяната на същата или новонастъпили до подаване на настоящата жалба такива, съдът намира, че молбата на Р. Р. Р. с ЕГН ********** следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 68, ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Р. Р. с ЕГН ********** за отмяна на наложената му по ДП № 64/2021 год. по описа на ОСлО – ОП Варна , с протоколно определение № 524/18.06.2021 год. по ВЧНД № 636/2021 год. по описа на ВОС мярка за процесуална принуда „ забрана за напускане пределите на РБългария“.

ПОТВЪРЖДАВА мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на Р България" наложена по ДП № 64/2021 год. по описа на ОСлО – ОП Варна , с протоколно определение № 524/18.06.2021 год. по ВЧНД № 636/2021 год. по описа на ВОС .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест в седемдневен срок пред ВОС, от връчването.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3