Решение № 2326 от 14.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2326 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330104703 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 108 от ЗС.

Ищците Т. Н. П., ЕГН: ********** и С. В. П., ЕГН: **********, двамата със съдебен адрес: град П., бул. „*********” № ***, ет. ***, чрез адв. Л. В., са предявили против Р. С. П., ЕГН: **********, от село М., община Р., област П., ул. „*********” № ***, ет. *** и И. М.

С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „******“ № ***, ет. ***, ап. ***, искове за признаване на установено по отношение на ответниците, че са съсобственици по наследство и давност на следните недвижими имоти, находящи се в село М.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** и ¼ ид. част от ПИ с идентификатор ************, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на имотите.

Като последица от уважаване на иска, се моли и за отмяна на констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка- № ************ г., том ***, рег. № *****, дело № ****** г., на Нотариус ******** *********** ***********, рег. № ******.

В исковата молба се твърди, че ищците били съсобственици по наследство от починалия В. С. П., на следните недвижими имоти, находящи се в село М., община Р., област П.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************** и ¼ ид. част от ПИ с идентификатор ***********.

1

Имотите били идентични с имота по нотариален акт № ***, том ***, дело № ********** г. за дарение на наследодателя им от неговите родители, които си били запазили пожизнено право на ползване. Първата ответница обаче се била снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка №********** г., том ***, рег. № ****, дело № ****** г., с който била призната за собственик по давностно владение на горните имоти, които в последствие продала на втората ответница с нотариален акт № ********** г., том ***, рег. № ****, дело № **** г. Първата ответница не била владяла тези имоти за себе си, като тя била собственик на апартамент на третия етаж в същата сграда, където живеела и по настоящем. Жилищата на първия и втория етаж обитавали до смъртта си ползвателите и ищците, но след смъртта на ползвателите, първата ответница заключила обектите и не допускала ищците в тях. С нотариалния акт за продажба тя прехвърлила права по отношение на имотите, които нямала, поради което сделката била непротивопоставима на ищците. Тъй като ответниците към момента владеели двата имота без правно основание, се моли за постановяване на решение, с което те да се осъдят да предадат владението им. Претендират се и разноски. В съдебно заседание не се явяват, но чрез пълномощника си поддържат иска. Представя се и писмена защита.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК първата ответница е подала отговор, с който оспорва иска. Твърди, че исковата молба не била подписана от посочените в нея лица, поради което се прави искане за назначаване на съдебно- графологична експертиза в тази връзка. По същество- искът бил неоснователен. Наследодателят на ищците трайно живеел на територията на К., където и починал, като родителите му дарили имотите, за да бъдат гледани и подпомагани от него (пълномощник на дарения по сделката бил именно ответницата П.). Наследниците обаче забравили дарителите, които пък доброволно предали владението върху имотите на своята дъщеря- първата ответница, която започнала да владее имота и за себе си. Тя обгрижвала родителите си изцяло, докато ищците повече от 30 години живеели непрекъснато в К. и изцяло се дезинтересирали както от роднините си, така и от имотите, без да полагат каквато и да е грижа за ремонт или поддръжка. Първата ответница се легитимирала като собственик по давностно владение повече от 10 години, като владяла имота явно и непрекъснато, декларирала го, плащала данъци, стопанисвала го и поддържала, като манифестирала волята си на единствен собственик, за разлика от ищците, които изцяло се били дезинтересирали. С валиден договор за покупко- продажба го прехвърлила на втората ответница. Моли за отхвърляне на исковете. Също претендира разноски. В с.з. страната се явява лично и чрез пълномощниците си поддържа отговора.

Също представя писмена защита.

Постъпил е и отговор от втората ответница, с който също исковете се оспорват.

Твърди се, че първата ответница била собственик по давностно владение, като придобила имота с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ищците били канадски поданици, не се били връщали в България от години, като въобще не били манифестирали свое собственическо волеизявление по отношение на имота- те не се грижели за него, не го стопанисвали, а и не били заинтересовани към родителите на техния наследодател. Не били 2 плащали данъци, нито средства за ремонт, поддръжка и запазване на вещта. Също моли за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С нотариален акт за установяване на правото на собственост по обстоятелствена проверка № ********** г., том ***, рег. № ***, дело № ***** г., на Нотариус ***** ****** *****, рег. № ****, първата ответница е призната за собственик по давностно владение, продължило повече от 10 години на следните имоти с адрес: село М., община Р., област П., ул. „*********“ № ***: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** и 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор ***************.

Постъпила е от нотариуса и нотариалната преписка по повод съставянето на констативния нотариален акт.

За всеки от процесните 4 имота са представени отделни схеми от АГКК и удостоверение за данъчни оценки.

С нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***, дело № ******** г. на Нотариус ****** ****** ******, рег. № ****, горните имоти са прехвърлени от първата ответница, на втората ответница.

С нотариален акт за дарение № ***, том ***, нот. дело № ****** г. на Нотариус при ПРС, ********* ********** ********** и ********* *********** *******, са дарили на сина си В. С. П., следния недвижим имот: приземен етаж с гараж и първи жилищен етаж, всеки с площ от по 80 кв.м. от западната половина на масивна жилищна сграда- близнак, построена в парцел *********** в кв. 63, по РП на село М., област П. и ¼ ид. част от дворното място, в което е построена сградата, с площ от 700 кв.м., като са запазили правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия имот.

Видно от удостоверение за наследници, В. С. П., ЕГН: **********, е починал на ******** г. и е оставил за свои законни наследници: съпруга (първата ищца)- Т. Н. П., ЕГН:

********** и син (втория ищец)- С. В. П., ЕГН: **********.

Видно от удостоверение за наследници, С. Х. П., ЕГН: **********, е починал на ********* г. и е оставил за свои законни наследници: съпруга- С. Д. П., ЕГН: **********, починала на ********** г., дъщеря- Р. С. П., ЕГН: ********** и внук (син на починалия му син- В. С. П.)- С. В. П., ЕГН: **********.

Видно от удостоверение за наследници, С. Д. П., ЕГН: **********, е починала на ********* г. и е оставила за свои законни наследници: дъщеря (първата ответница) и внук (вторият ищец).

Приети са още 7 снимки, вайбър кореспонденция между втория ищец и първата ответница, копия от международни паспорти на втория ищец и сина му, разписка за паричен 3 превод от чужбина.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на общо петима свидетели- двама, ангажиран от ищците и трима- от ответниците (протоколи от с.з. от 08.12.2025 г. и от 14.04.2025 г.), разказващи обстоятелства относно отношенията между страните по повод процесните имоти.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 108 от ЗС, трябва да се установят следните предпоставки- ищецът да е собственик на процесния имот, а ответникът да се намира в негово владение, но без да има основание за това.

Ищците са законни наследници на починалия В. С. П., който е придобил процесните имоти чрез договор за дарение през **** г. от своите родители- С. Д. П. и С. Х. П., т.е. ищците притежават собственически права по наследяване спрямо имотите.

Първата ответница- Р. С. П. се легитимира като собственик на тези имоти с констативен нотариален акт, на основание давностно владение, като тя го е прехвърлила в последствие възмездно- с договор за продажба, на втората ответница- И. М. С.. И двете ответници се намират във владение на имотите и не допускат ищците там.

Спорният въпрос по делото е дали са били налице предпоставките за такова придобиване по давност от първата ответница, доколкото последваща продажба е обусловена от това дали продавачът притежава валидно собственически права, които може надлежно след това да прехвърли.

По смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС право на собственост по давност се придобива с непрекъснато владение, продължаващо необезпокоявано повече от 10 години, като фактическата власт може да се упражнява лично или чрез трето лице като своя. В случая нотариалният акт за обстоятелствена проверка е издаден през 2020 г., т.е. трябва да се установи, че първата ответница в период повече от 10 години преди това е владяла имота само за себе си.

На първо място, тук следва да се посочи обстоятелството, че процесните имоти са собственост на ищците по наследство, но наследодателят им ги е придобил от родителите си чрез безвъзмездна сделка- дарение, като прехвърлителите са запазили за себе си правото на пожизнено ползване. Именно това запазено право на ползване е от съществено значение в случая, доколкото единият дарител е починал в годината на съставяне на констативния нотариален акт- **** г., а другият- след това, през *** г., като всички свидетелски показания са, че до момента на смъртта им двамата са живеели в имота- дали на преимуществено на приземния етаж, а пък само са ползвали първия банята на първия етаж, е без значение, тъй като релевантното е, че те са упражнявали правата си на ползватели в къщата. Ищците не са живеели там, защото са се намирали в чужбина и в тази хипотеза те имат само т.н. „гола собственост“- разполагат с право на разпореждане, а ползвателите, които са в имота, имат правото на ползване, което несъмнено в случая и реално са упражнявали. При това 4 положение, след като са налице ползватели, които са били живи и действително са ползвали имота, трето лице (каквото се явява първата ответница спрямо договора за дарение) не може да го придобие по давност до смъртта им, защото давност срещу ползвател не тече, когато имотът е обитаван от лица, притежаващи вещното право на ползване. Принципно ползвателят (този, който има учредено право на ползване) упражнява само фактическа власт върху имота, а за да промени основанието си от държател на владелец и да започне да свои вещта в своя полза, той трябва да докаже, че е извършил явни действия, с които е противопоставил владението си на собственика. По никакъв начин обаче подобно нещо не се установява от разпитаните свидетели, защото бабата и дядото, докато са били живи, въобще не са демонстрирали такова намерение спрямо ищците, а и в отговорите няма подобни твърдения.

На второ място, както вече се посочи, първата ответница няма надлежно учредени права върху процесните имоти и доколкото същата не е ползвател, се изисква тя да имала такова поведение спрямо ползвателите (родителите си) и спрямо ищците (снаха си и племенника си), което да е свързано с намерение за своене, външно проявено по начин, че да отблъсне тяхното владение и да е противопоставено на собствениците/ ползвателите по недвусмислен начин. Необходимо е да се демонстрира такова поведение от нейна страна, което да не оставя никакво съмнение, че тя упражнява фактическата власт за себе си, като тази нейна воля трябва да се стигнала до знанието на ищците, защото техните права не се губят поради неизползването на имота, т.е. безспорно следва да се докаже, че намерението за своене явно и открито е противопоставено на останалите. Не е достатъчно само да се установи, че ищците не се интересуват от имота, защото за намерението за своене на трето лице, което не е ползвател, трябват активни действия, насочени към всички останалите, които да манифестират намерението му той да се счита за единствен собственик. По делото обаче не се установиха такива действия, чрез които да се обективира желанието на ответницата за своене на имота на ищците или пък да се противопоставя то на правата им, респективно на тези на ползвателите. Свидетелските показания не доказват отричане на правата на ищците, нито пък през годините назад се установява те по някакъв начин да са били отблъсквани или гонени оттам, или да са се чувствали, че са неприети. Нещо повече, вторият ответник е идвал със сина си на гости, посрещан е от роднините, комуникирал е телефонно с ответницата, като въобще не се установява между тях да е имало спорове или конфликти във връзка с имота, нито пък външна изява на нейно насрещно поведение спрямо него или майка му, свързано с противопоставяне и незачитане на правата им в родовата къща. Без значение в случая са обстоятелствата, свързани с гледането на възрастните прехвърлители, доколкото настоящото производство не се отнася до разваляне на договор за издръжка и гледане, за да се обсъжда въпросът за това дали ищците са се интересували от тези лица, какви грижи са полагали за тях и как. Също така е ирелевантно кой е поддържал имота през годините, кой го е стопанисвал и е правил ремонти в него, защото от една страна това би било свързано единствено с претенции от облигационен характер, които не са предмет на разглеждане в случая, а от друга- то не може да обоснове тезата за несъмненото владение и манифестираната воля, която е от значение тук. В тежест на първата ответница е 5 да установи активни свои действия, които обаче да са насочени не по отношение на стопанисване на имота (в който са живеели родителите й като негови ползватели, които тя е гледала и е съвсем естествено да го поддържа), а да са отнесени спрямо ищците като негови собственици и да са достигнали до тяхното знание. Такова нещо се не доказа от свидетелските показания, защото дори и тези, ангажирани от ответната страна, посочват, че не знаели да имало предявени претенции от ответницата към ищците, нито пък посочват конкретни нейни действия, отричащи правата им. Обстоятелството, че ищците изцяло живеят в чужбина, не води до изгубване на собствеността им, нито пък представлява отказ от правата им, които не са били отречени по такъв начин, че да стане ясна и категорична волята за едностранното намерение на трето лице, за да стане то владелец. В тази насока остава недоказано владение на първата ответница само за себе си, както и манифестиране на това открито и явно, за да придобие еднолично тя по давностно владение техния имот.

Разпечатката съдържа 36 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a02829c6-8b63-4226-9e61-4991c7fd2e4b