Определение № 150 от 21.03.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Разград, 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500098 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Славянска" № 29, ет. 7 чрез пълномощник юрисконсулт М.Т. против Разпореждане №148/05.02.2024г. по ч.гр.дело №84/2024г. по описа на РС-Кубрат, в частта с която съдът е отказал да издаде в полза на заявителя, сега жалбоподател Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х. М. К. за сумите: - 1 112.54 лева – неплатена главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението 02.02.2024 г. до изплащане на вземането; 330.63 лева – договорна компесаторна неустойка, дължима поради непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора;

325.00 лева – неустойка за забава, дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.04.2023 г., всички претендирани като неплатени задължения по сключен между страните Договор за паричен заем № 701196/30.06.2022 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 41.55 лева – за държавна такса и за разликата до 260.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се застъпва становище, че обжалваното разпореждане, е неправилно по съображения ,че дори и да се приеме че клаузата за неустойка е неравноправна, то същата влече частична недействителност на договора , като същата не следва да се включва в ГПР, чийто размер е под законовия максимум. Поддържа и че липсва законово изискване за посочване на елементите на ГПР. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

1

Частният жалбоподател "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869 , гр.София е сезирал РС – Кубрат със заявление вх.№ 1775/ 29.06.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х. М. К. от с.Беловец, община Кубрат, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 598617/29.11.2021 г., сключен между страните и за посочените в заявлението суми, както следва: 1 112.54 лева – неплатена главница;

95.54 лева – възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 29.11.2021 до 15.08.2022 г.;

330.63 лева – договорна компесаторна неустойка за периода от 29.11.2021 г. до 15.08.2022 г.;

213.65 лева – законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода 01.04.2022 г. до 01.01.2024 г.; 325.00 лева – неустойка за забава начислена еднократно, както и деловодни разноски в размер на 41.55 лева – платена държавна такса и 260.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частите за заплащане на следните суми : 1 112.54 лева – неплатена главница, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението 02.02.2024 г. до изплащане на вземането; 330.63 лева – договорна компесаторна неустойка, дължима поради непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора; 325.00 лева – неустойка за забава, дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.04.2023 г.

Приел е, че заявяването на тези суми за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен на 29.11.2021г. на Х. К. е дадена в заем сумата 1 300.00 лева, която тя се е задължила да върне на заемодателя в срок от 24 месеца, чрез 37 бр. седмични погасителни вноски, съответно първите три от тях в размер на 10.12 лева и 34 по 43.67 лева, като последната от тях е дължима на 15.087.2022г.Посочен е в договора ГПР 49.87 %; фиксиран лихвен процент по заема – 40.05 %, и обща, дължима от заемателя сума в размер на 1 515.14 лева /1 300.00 – главница + 215,14 лева – възнаградителна лихва/.

Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и на чл.26 от ЗЗД Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато "се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".

С изменението на ГПК /ред. ДВ. бр. 100/2019 г. /в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за 2 това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 1 300 лева , седмичното задължение по изплащане на кредита за посочената главница , заедно със стойността на неустойките е видно ,че в случая ГПР реално надхвърля 50%.

В случая е налице хипотезата, при която търг овецът, с цел да извлече за себе си по- голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за уговаряне на неустойка, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%, т.е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.В случая не се спори, че от страна на заемателя е платена обща сума в размер на 1 233 лв., като заповедния съд е приел, че с нея вземането за главница по договора е погасено, което не е така, тъй като дадената в заем главница по договора за кредит е в общ размер на 1 300 лева или налице е разлика от 67 лева, която не е присъдена в полза на заявителя, а следва да се присъди.По отношение на останалите присъдени суми от заповедния съд в това производство съдът не дължи произнасяне, като това би могло да стане след подаване на възражение и осъществяване на исково производство за установяване на вземането.По отношение на останалите суми за които е налице отказ разпореждането е правилно.

Водим от горното, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане № 148/05.02.2024г. по ч.гр.дело №84/2024г. по описа на РСКубрат, САМО В ЧАСТТА, с която съдът е отказал да издаде в полза на заявителя, "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869, гр.София Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х. М. К. за сумата 67 лева главница, дължима по договор за кредит № 701196/30.06.2022, сключен между страните.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на районния съд за издаване на заповед за изпълнение в полза на "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869, гр.София за сумата 67 лева главница, ведно със законната лихва 3 върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869, гр.София в останалата част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4