Решение № 260135 от 26.03.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260135/26.3.2021г.

№..................

26.03.2021 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда

Кирилова

Секретар: Теменужка Димитрова

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 177/2021 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 11 – 01 - 262/10.12.2020 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на Ж.С.Г. – П., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 71, ал. 1, изр. първо от Закона за счетоводството /ЗСч/, във вр. чл. 78, ал. 2 от ЗСч за административно нарушение по чл. 18, ал. 1, б. „б“ от ЗСч. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН, накърняващи правото на защита на санкционирания субект, като излага доводите си за това в жалбата.

В прозедените по делото съдебни заседания, жалбоподателката редовно призована, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата, като и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представени по делото писмени бележки излага подробно съображенията си в тази насока, както и претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, които поддържа и в пледоарията си.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК

********* е с предмет на дейност: проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителни, канализационни, електро и топлоенергийни системи, включително пречиствателни станции и др., като през периода от 21.06.2016 г. до 08.05.2019 г. се представлявало от управителя К.Г.М., от 08.05.2019 г. до 27.04.2020 г. - от управителя И.Б.И., а от 27.04.2020 г. до настоящия момент - от управителя Ж.С.Г. – П.. Органите на управление на търговското дружество са общото събрание на съдружниците и управителят.

Регистрираният капитал на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен е в размер на 486 978 лв., разпределен в 48 698 дяла с номинал 10 лв., като съдружници в капитала на дружеството са: държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство – 24 836 дяла /51%/, Община Велики Преслав – 1 948 дяла /4%/, Община Венец – 974 дала /2%/, Община Върбица – 1 461 дяла /3%/, Община Хитрино – 974 дала /2%/, Община Каолиново - 1 461 дяла /3%/, Община Каспичан - 1 461 дяла /3%/, Община Никола Козлево – 974 дала /2%/, Община Нови пазар – 2 435 дяла /5%/, Община Смядово - 974 дала /2%/ и Община Шумен – 11 200 /23%/.

По силата на Заповед №

ФК-10-1275/02.12.2019 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, изменена със Заповеди №№ ФК-10-96/16.01.2020 г., ФК-10-174/27.01.2020 г. и Заповед № ФК-10-320/26.02.2020 г., спряна със Заповед № ФК-10-502/06.04.2020 г., възобновена със Заповед № ФК-10-672/18.05.2020 г. в частта относно предметния обхват и срока на извършване на финансова инспекция на И. П.Г. – държавен финансов инспектор в Седми отдел на Дирекция

“Инспекционна дейност” при Агенция за държавна финансова инспекция гр. София било възложено извършването на финансова инспекция на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен. Съобразно цитираната заповед една от поставените задачи била “Проверка за спазване на изискванията на Закона за счетоводството относно условията, на които трябва да отговаря съставителя на финансови отчети, във връзка със съставения Годишен финансов отчет за 2017 г., 2018 г. и финансовите отчети, съставени към 30.09.2019 г.“. В хода на изпълнение на поставената с цитираната по-горе заповед задача била извършена фактическа проверка. В рамките на реализираната проверка било установено, че междинният финансов отчет на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен за шестмесечието на

2019 г., включващ счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложения, е подписан и подпечатан на 22.07.2019 г., по реда на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от ЗСч, от Илиян Илиев, управител и Ж.Г. – П., „ръководител направление ФСД“. Финансовият инспектор счел, че Ж.С.Г. – П., в качеството си на „ръководител направление ФСД“ във „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен е нарушила разпоредбата на чл. 18, т. 2, б. „б“ от Закона за счетоводството, а именно: на 22.07.2019 г. във „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, в качеството си на „ръководител направление ФСД“ е съставила междинен финансов отчет на дружеството за шестмесечието на 2019 г., без да притежава нужния стаж, в съответствие с изискванията на чл. 18, т. 2, б. „б“ от ЗСч. За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-262 от 12.06.2020 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 18, т. 2, б. „б“ от ЗСч, като е посочено, че нарушението е извършено на 22.07.2019 г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, предявен и подписан от нея с възражения, сочейки, че в 3-дневен срок ще представи писмени възражения. Впоследствие, жалбоподателката се е възползвала от законното си право и е депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които сочи, че акта за установяване на административно нарушение е незаконосъобразен и неправилен, като излага подробни доводи за това, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 11 – 01 - 262/10.12.2020 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на Ж.С.Г. – П., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 71, ал. 1, изр. първо от Закона за счетоводството /ЗСч/, във вр. чл. 78, ал. 2 от ЗСч за административно нарушение по чл. 18, ал. 1, б. „б“ от ЗСч.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят И. П.Г., от заключението на назначената съдебна експертиза в областта на счетоводството и банковото дело, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелката И. Г.. Съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност. Още повече, доколкото посочената свидетелка не са е намирала в никакви особени отношения с нарушителката, от които да извлича ползи от твърденията си, същата не може да се счита за заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

В хода на съдебното следствие е била назначени и изготвена съдебна експертиза в областта на счетоводството и банковото дело.

Вещото лице твърди, че трайно в теорията за съдържанието на понятието „счетоводство“ /“счетоводна отчетност“/ се възприема становището, че „Стопанската отчетност е система от действия, свързани с възприемане, количествено измерване, регистриране и последваща обработка и сводиране /обобщаване/ на стопанските факти, явления и процеси с оглед да се получи необходимата отчетна икономическа информация за стопанската дейност на отчетни единици, която да се използва за активно обратно въздействие върху дейността им.“. Също така, експерта сочи, че счетоводството следва да се разглежда като процес, като етапи в този процес, от момента на възникването на стопанската операция, през нейното документиране, счетоводно отразяване по счетоводни сметки, обобщаване в различни отчетни форми и съставяне на междинен /годишен/ финансов отчет, като финален етап на процеса, като целия този процес, на всички негови етапи следва да се разглежда като счетоводство, а съставянето на междинни /годишни/ финансови отчети е само крайния етап, завършека на процеса. Вещото лице заключава, че всяко лице, което извършва практически дейности, които са част от този процес следва да бъде определено като лице, което практикува счетоводство.

След компетентно извършените изследвания на представените по делото писмени доказателство вещото лице е стигнало до категоричния извод, че:

1.

Дейностите, посочените в длъжностната характеристика на „Експерт финанси и стопански операции“ в „Алкомет“ АД - „Завеждане на фактури за износ, дебитни и кредитни ноти и разчети по тях“ и „Изготвяне на периодични отчети за дейността на финансово - икономическите резултати на предприятието „Алкомет“ АД, са част от счетоводния процес, извършван в „Алкомет“ АД, следователно са счетоводство.

2.

Дейностите, посочените в длъжностната характеристика на „Управител клон“ на „Юробанк България“ АД – „Упражняване контрол за предотвратяване на нарушения и злоупотреби с пари и материални ценности, в клона и прилежащите му офиси“ и „Организиране и провеждане на внезапни проверки на оперативните каси и главната каса“ представляват счетоводство.

3.

Дейностите, извършвани от управителя на клон на

„Юробанк България“ АД и от директора на Бизнес център на „Алианц Банк България“ АД по полагане на втори подпис върху следните банкови документи:

„нареждане на кредитен превод“, „нареждане за превод към бюджета“, „нареждане разписка“, „вносна бележка“ и „касов превод“ представляват счетоводство.

4.

Оторизацията на операция в банката, за която са съставени документи, удостоверяващи „нареждане на кредитен превод“, „нареждане за превод към бюджета“, „нареждане разписка“, „вносна бележка“ и „касов превод“ е счетоводна дейност.

Освен това, вещото лице сочи, че дейностите, посочените в длъжностната характеристика на „Управител клон“ на „Директор на Бизнес център“ в „Алианц Банк България“ АД – „Осъществяване на цялостен контрол и управление върху дейността на сключване на банковите сделки в двете бизнес линии: „Корпоративно банкиране“ и „Банкиране на дребно“ в Бизнес център и прилежащите му Финансов център и МФЦ“, не би следвало да се приеме изцяло и само за счетоводство, понеже посочената дейност е цялостна дейност по управлението и контрола на кредитирането, в която има и елементи на счетоводство. Заключението е обосновано, мотивирано и задълбочено, като за съда не съществува съмнение в неговата правилност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 11 – 01 - 262/10.12.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София съгласно заповед № ЗМФ - 535/29.07.2020 г. на Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.