Решение № 237 от 14.03.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3588/2023
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 14.03.2024
- Състав
- Ивайло Юлианов Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за водите
- чл. 154 · Закон за устройство на територията
- чл.87, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- § 228 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 253 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Перник, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720103588 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба по предявен негаторен иск от Л.
Д. П., Д. К. П. и Е. К. П. срещу Община Перник и Агенция „Пътна инфраструктура“.
Л. Д. П. твърди, че е собственик на недвижим имот ******** по плана на ********* с идентификатор ******** по КККР на *********.
Д. К. П. и Е. К. П. твърдят, че са съсобственици на по ½ идеални части от поземлен имот с идентификатор ********, в кв. 136, местност **********, по плана на *********, община Перник.
Твърдят, че са подали жалба до ДНСК, кмета на община Перник и Агенция „пътна инфраструктура” като е била инициирана проверка на място на ****** г., на която е установено, че на км 1+927 на път ********** ,***********” има изграден плочест водосток, който събира водите от имотите и от уличната мрежа от западната страна на ул. „********, като след ремонта на пътя е направен тръбен водосток преминаващ под улицата, а тръбите се изливат в канал пресичащ диагонално и двата имота. В изходната точка на водостока са монтирани две тръби, които изливат водите директно в имота на първата ищца и ги отвеждат чрез дълбок - около 1 метър, открит канал, през имота и на другите две ищци към река ****.
Твърди се, че водата в канала е не само от уличната мрежа, а съдържа и фекални води, които особено през летния период вонят нетърпимо.
Твърди се, че село *****, няма и никога не е имало изградена канализация, като отходните води от частните имоти се събират в изгребни ями.
Твърди се, че имотът на Л. П. е в регулация, предназначен за ниско жилищно строителство, но както и поземлен имот с идентификатор ******** са напълно неизползваеми поради горната причина.
Твърди се, че за двата имота има издавани множество скици от ПУП на ********* и на никоя от тях не е отразено съществуването на отводнителен канал или някакво друго подобно съоръжение на това място.
1
Твърди се, че били подадени множество сигнали, но никоя институция не е заявила да е собственик или да стопанисва тези канали.
Намират, че извършеният строеж въз основа на одобрения инвестиционен проект и разрешение за строеж № ********** г. на „път ********** - ********* *****”, с възложител община Перник страда от съществени пороци, които го правят нищожен, както и че изпълнението е в отклонение правилата на ЗТСУ, чл. 154 от ЗУТ, Закона за водите и редица други, ведно с константната практика на ВКС - ТР № 31/84 г. на ОСГК.
С оглед на изложеното молят съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да прекратят незаконните си действия и да премахнат от имотите ни канализационните тръби и канала, да прекратят изливането и преминаването на водите през имотите, с които действия им пречат да ползват имотите си съобразно предназначението им, като нарушават санитарно-хигиенните, технически, градоустройствени, застроителни планове и правила.
В срок е депозиран отговор от ответника Община Перник. Оспорва предявения иск с твърдението, че на *****., е одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж № **********г. за обект Път ********** „*********- **********" от км 0+000 до км 9+339.20=9+200 основен ремонт /рехабилитация/ /L= 9339.20/, като възложител на обекта е Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление Перник. Разрешението за строеж е презаверено на *******. от ****** на община Перник.
Твърди, е не е възложител на проекта, поради което и не е страна по предявените искове като това е Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като по нейно възложение са изградени елементи на техническата инфраструктура/водосток/ на държавния път.
Твърди, че от одобрените регулационни и кадастрални планове на ********* община Перник от 1956 г. 1962г и 1963 г. и 1976 г. водостока, за който твърдят ищците е изграден от община Перник с цитираното по-горе разрешение за строеж, е съществуващ такъв от 1958 г., тъй като същият е нанесен като съществуващ още с първия регулационен и кадастрален план на *********. Впоследствие същият е отразен и в последващите одобрени планове на *********. Действащите правила и нормативи към момента на изграждането на съоръженията и по-конкретно разпоредбата на § 253 от ЗПИНМ, предвижда, че при нужда, по преценка на съответните технически служби при народните съвети, отклонения от канали, проводи, мрежи и други могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно-хигиенните изисквания. ЗПИНМ и ППЗНИМ са нормативни актове, действали до 1973 г. Старата нормативна уредба не е предвиждала учредяване на сервитут или договор за преминаване на мрежи и съоръжения през чужд имот, тъй като към момента на изграждането й не е съществувала друга техническа възможност, тъй като не е имало и към момента няма изградена улична канализация за отпадни битови води. Следва да се отбележи, че действително § 228 от ППЗПИНМ предвижда, че парцелите в населеното място се свързват с уличния канал чрез съответни отклонения. За всеки парцел се прави едно отклонение.
Твърди се, че Община Перник е придобила съоръжението по давност, предвид годината на изграждане.
Моли съда на основание чл. 17 от ГПК да се произнесете по валидността на административните актове и да обявите Решенията на ОСЗГ, с които е възстановено правото на собственост за нищожни, алтернативно за незаконосъобразни, тъй като имотите са възстановени върху изградени на място съоръжения на инфраструктурата съгласно § 1 в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, като поддържат, че ищците не са станали 2 собственици на имотите, през които преминават каналите, чието премахване се желае, тъй като техните праводатели неса били такива.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срок е депозиран отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“,, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че Път ********** ********* - ***** - ***** до 1999 г. е бил четвъртокласен общински път, след което е прекласиран в третокласен републикански път, поддържан от Агенцията. При построяването на пътя са изпълнени отводнителни окопи, водостоци и водоотвеждащи устройства, отвеждащи повърхностните води извън обхвата на пътя. Оспорва твърдението, че с изпълнението на основния ремонт на път ********** се строи незаконосъобразно и отводнителен канал, тъй като за отводняване на пътя се използват отводнителни бордюри, като за отвеждане на водата от тях, се използват съществуващите водостоци.
Твърди, че съгласно Констативен протокол № П-934-22-1 от ****** г. на Регионална дирекция за национален строителен контрол, приложен от ищците, при извършената проверка е установено, че в открития канал тече видимо бистра вода, без характерен мирис на битови отпадни води. На 16.11.2022 г. представители на Басейнова дирекция след извършена проверка на място са установили също, че водата е бистра, без характерен мирис на битови отпадни води. С оглед на което счита, че твърдението на ищците, че водата в канала е не само от уличната мрежа, а съдържа и отпадни води, които отделят неприятна миризма се опровергава.
Позовава се на чл.87, ал. 2 ЗУТ, съгласно която при липса на канализация или когато поради наклон на терена, канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води. собствениците са длъжни да осигуряват свободното протичане на тези води през поземлените имоти до съответните улични съоръжения (канализационни шахти, канавки и други). В чл.108 от ЗВ е посочено, че собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. НА база тези разпоредби достига до извод, че ищците са длъжни да приемат и да не препятстват протичането през имота им на естествено оттичащите се повърхностни води, идващи от съседни имоти, тъй като чл.108 ЗС, урежда законен сервитут.
Твърди, че водостока е съществуващ повече от десет години и АПИ не е изграждала нови съоръжения, освен, извършването на рутинна поддръжка, чрез почистване на втока и оттока на процесния водосток, възстановяване на челна стена на водостока и изграждането на отводнителни бордюри на пътя, като за отвеждане на водата от тях е използван съществуващия водосток.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства (съдът обсъжда единствено относимите) се установява, че с Нотариален акт № 123, том 2, рег.1677, дело № 272 от 21.09.2022 г. Д. К. П. и Е. К. П. са придобили по ½ идеални части от поземлен имот с идентификатор ********, в кв. 136, местност **********, по плана на *********, община Перник, а с Нотариален акт № *********** Л. Д. П. е придобила недвижим имот ******** по плана на ********* с идентификатор ******** по КККР на *********.
По делото не се спори, че през имотите на ищците се оттича вода, която 3 постъпва в тях от три броя източника - тръбен водосток преминаващ под улицата и след навлизането си в имотите формира открит канал пресичащ диагонално и двата имота. В изходната точка на водостока са монтирани две тръби.
Не се спори, вкл. обявено за ненуждаещо се от доказване, че водостокът, от който се излива вода в имотите на ищците се стопанисват и са собственост на Община Перник.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните СТЕ, която съдът кредитира изцяло. Вещото лице е разяснило, че тръбите са съответно – черна полиетиленова с ф 63 и оранжева PVC с ф150. Първата от тръбите е с предназначение да отвежда водата от бордюрите, а втората – водата от пътното платно. Водата от водостока се оттича през открит канал в посока р. ****, в който се влива и тази от тръбите. При първоначалния оглед – **** (при липса на валежи), вещото лице е установило, че от тръбите вода не се излива. Такава протича единствено през водостока под пътното платно, преминаващ в открития канал. Вещото лице е установило, че междинен източник на тази вода е шахта, разположена пред административен адрес *********** - на кръстовището с ул. *******, от която улица посредством бетонна тръба ф400 постъпва вода в шахта, която продължава надлъжно по улицата и при ул. „******** преминава под пътното платно, изливайки се в открития канал в имота на ищците. Данните за това преминаване Вещото лице е събрало от местни жители и съпоставяйки снимки от googlemaps, в периода от 2012 – 2023 г., тъй като към настоящия момент, съществувалия в селото отводнителен канал е покрит като резултат от ремонта на пътното платно. По същата причина не може да бъде установен и източника на вода, попадаща в шахтата ***********.
При повторен оглед на ****. (в дъждовно време), вещото лице е установило, че в канала постъпва бистра вода от водостока и мътна от оранжевата тръба, водата, отвеждаща водата от пътното платно, събрана в друга шахта. От черната тръба, отвеждаща вода от бордюрите (чиито отвори са по – високо от пътното платно) вода не постъпва, тъй като тя не е достигнала до отворите. Достига до извода, че водата е мътна защото отмива мръсотията от пътното платно.
Изследвайки регулационните планове, вещото лице достига до извода, че водостокът е изграден преди 1958 г., тръбите са поставени след ремонта на пътното платно. По сега действащия регулационен план, каналът в който се оттичат водите и преминава праз имота на ищците не е нанесен. В селото няма канализация.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните СХЕ, която съдът кредитира изцяло. Вещото лице е установило, че водата в канала е с високо съдържание на колиформи и ешерихия коли (повече от 200 бр. на 100 мл. при стандарт 0 бр. на 100 мл.), което води до извода, че във водата има фекално замърсяване.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели, които съдът кредитира като обективни и пълни, вкл. тези на св. К. П. анализирани по правилото на чл. 172 ГПК, тъй като кореспондират с другите доказателства по делото. От показанията им се установява, че преди ремонта на пътя през имота на ищците се е отичала единствено дъждовна вода през малка „вадичка“, но след това първоначалната тръба с ф110 била заменена със значително по – голяма, като дебитът е значително завишен, като резултат и от отичането на замърсени води, които често не могат да бъдат събрани в шахтата. Първоначално изградения канал бил покрит и сега не може да се установи от къде попада вода в него. През лятото имало силна, специфична миризма на отпадни води.