Определение № 13617 от 28.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13617 гр. София, 28.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110108327 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 82162/12.03.2024 г. на адв. М. Л., в качеството му на процесуален представител на ответницата Д. Д. К., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 3110/21.02.2024 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че при определяне на следващото се в негова полза адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ответницата е следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което същото е следвало да се определи върху размера на всяка една от петте искови претенции поотделно, а не върху сбора им, поради което счита, че общо следващото му се адвокатско възнаграждение се равнява на сумата от 1 014,54 лв., а не на сумата от 68,49 лв. С тези съображения отправя искане постановеното по делото решение да се измени в частта за разноските, като в негова полза се присъди сумата от още 946,05 лв., представляваща разлика между размера на следващото му се адвокатско възнаграждение от 1 014,54 лв. и присъденото му такова от 68,49 лв.

Насрещната страна – „.. АД изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане, изтъквайки подробни съображения в тази насока.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество – искането е неоснователно.

С решение № 3110/21.02.2024 г., постановено по настоящото дело, частично са уважени предявените от „.. АД срещу Д. Д. К. установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Като законна последица от изхода на спора по същество съдът се е произнесъл и по въпроса за отговорността за съдебните разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.

38, ал. 2 ЗАдв., в полза на адв. М. Л. е присъдена сумата от 68,49 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ответницата безплатно процесуално представителство в исковото производство.

В случая, релевираните в молбата възражения във връзка с приложението на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира за неоснователни. Това е така, тъй като задължителната практика на ВКС, 1 която настоящия състав споделя, а именно: Определение № 60345 от 11.10.2021 г. по ч. гр. д.

№ 3103/2021 г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4908/2019 г. по описа на III гр. о., възприема разбирането, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. В същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на II т. о. на ВКС, в което е направено и разграничение, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.

В случая, при определяне на следващото се в полза на адв. М. Л. адвокатско възнаграждение съдът е съобразил изложените разяснения, поради което молбата му за изменение на решение № 3110/21.02.2024 г. в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от адв. М. Л. с молба с вх. №

82162/12.03.2024 г. искане за изменение на решение № 3110/21.02.2024 г., постановено по гр. дело № 8327/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2