Решение № 24 от 02.02.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. гр. Добрич, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

А. Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от А. Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500510 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх.№ 1958/17.04.2025г., подадена от М. Н. М., роден на ** в гр. М., Р.Ф., с адрес: с. К., общ. Б., ул. *** срещу решение № 52 от 28.02.2025г. по гр.д.№ 738/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е признато за установено по отношение на М. Н. М., паспорт № ***, издаден на 15.01.2013г. с адрес: с. К., общ.Б., ул. „*“ № *** (Б), ап. ***, че дължи на Етажна собственост с административен адрес: с. К., общ. Б., ул. „*“ № *** (Б), представлявана от А. В. Ш., сумата в размер на 1127,00 лева, представляваща незаплатени такси към ЕС за поддръжка на общите части на ЕС и фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 2021-2022г. и 2022-2023г. и въззивникът е осъден да плати на насрещната страна разноски в размер на 615 лева, от които 50 лева държавна такса за завеждане на гр.д.№ 738/2023г. по описа на РС - Балчик, адв.възнаграждение в размер на 540 лева с вкл.ДДС и сумата в размер на 25 лева държавна такса за завеждане на ч.гр.д.№ 605/2023г. по описа на РС - Балчик.

В жалбата си въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. От мотивите на акта не ставало ясно от обсъждането на кои доказателства съдът е достигнал до извода, че задължението е безспорно установено. Въпреки възражението на ответника, по делото не било установено какъв е броят на собственици, ползватели и обитатели, както и как е определена вноската за поддържане на общите части и тази за „Фонд ремонти“. Съдът неправилно приел за неоснователно 1 възражението, че поддръжка на общите части не била реално извършвана, както и реално не обсъдил възражението, че в случая следвало да се приложи изключението в чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, което действало по силата на императивна норма, без необходимост от решение на общото събрание, а също и без възможност за нейното дерогиране от такова, тъй като въззивникът трайно не обитавал обекта или го обитавал не повече от 30 дни в една календарна година. Изложени са и пространни съображения в оспорване избора на А. Ш. за управител. Настоява се за отменяване на решението, постановяване на друго за отхвърляне на иска и присъждане на разноски за двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна намира подадената жалба за неоснователна и по подробни съображения срещу наведените в нея доводи, настоява да не бъде уважавана, респ. решението да бъде потвърдено, с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата е подадена от страна с правен интерес от оспорване на решението, чрез упълномощен адвокат, в срока по 259, ал. 1 от ГПК - на дата 15.04.2025г. (когато е изпратена по пощата), преди изтичане на срока с начало 01.04.2025г. и край 15.04.2025г., отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, поради което е допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо.

Производството по гр.д.№ 738/2023г. по описа на Районен съд – Балчик е образувано по повод искова молба с вх.№ 5546/08.12.2023г., подадена от Етажна собственост с административен адрес: с. К., общ. Б., ул. „*“ № *** (Б), представлявана от А. В. Ш., уточнена с молба с вх.№ 6049/16.09.2025г., с която срещу М. Н. М., роден на ** в гр. М., Р.Ф., с адрес: с. К., общ. Б., ул. ***, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземанията на ищеца, за които е издадена заповед по чл.

410 от ГПК № 233 от 27.09.2023г. по ч.гр.д. № 605/2023г. по описа на БРС, съставляващи неплатени такси за поддръжка на общите части и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 2021-2022г. и 2022-2023г. в общ размер от 1127 лв., в т.ч. 746 лв. такси за поддръжка (411 лв. за 2021-2022г. и 335 лв. за 2022-2023г.) и 381 лв. вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ (92 лв. за 2021-2022г. /разликата от 289 лв. и платените от ответника 197 лв./ и 289 2 лв. за 2022-2023г.).

Обосноваващите възникването и съществуването на претендираните вземания обстоятелства, изложени в исковата молба, се свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д. № 605/2023г. по описа на БРС, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 233 от 27.09.2023г. на парични задължения, произтичащи от решения по т. 4 и т. 5 от 02.08.2021г. на общото събрание на етажните собственици в сграда с административен адрес: с. К., общ. Б., ул. „*“ № *** (Б), в която ответникът е собственик на ап. ***. С решението по т. 4 общото събрание приело да се заплаща годишна такса за поддръжка на етажната собственост в размер на 4,26 лв. на кв.м. от общата площ на апартамента, а с решението по т. 5 било прието да се учреди фонд „Ремонт и обновяване“ и била определена годишна вноска в размер на 3,00 лв. на кв.м. от общата площ на апартамента. За 2021-2022г. ответникът дължал сума от 411 лв. за поддръжка и сума от 289 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“, от които бил заплатил 197 лв. на 19.09.2023г. За 2022-2023г. ответникът дължал сума от 335 лв. за поддръжка и 289 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“. Общото неплатено парично задължение за двата периода (с продължителност от 01.07. на всяка календарна година до 30.06. на следващата) възлизало на 746 лв. за такси за поддръжка и на 381 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“. Управител на етажната собственост била А. Ш., избрана с решение по т. 2 на общото събрание от 02.08.2021г. и по т. 2 на общото събрание от 17.07.2023г. С решение по т. 9 от 17.07.2023г. на общото събрание било прието сумата от 1324 лв. да бъде събрана по съдебен ред с подаване на заявление по чл. 410 от ГПК.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът изразил становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочил, че е оспорил по съдебен ред решенията на общото събрание от 17.07.2023г., по повод на което било образувано гр.д.№ 531/2023г. по описа на БРС, като изложил и доводи за незаконосъобразност на същите.

По същество на спора заявил, че оспорва претендираните вземания по основание и размер. Ответникът имал статут на временно пребиваващ чужденец в Република България до 90 дни и бил собственик на два апартамента, обединени в един под № ***, които обитавал само до 30 дни в календарната година, като в периода от 25.09.2019г. до 25.07.2023г. поради затваряне на границите с обявяване на извънредна епидемична обстановка, както и поради лични причини, не пребивавал на територията на страната.

Поради това счита, че на основание чл. 51, ал. 2, пр. 3 от ЗУЕС, тъй като пребивавал в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, той не дължи суми за разходи за управление и поддържане на общите части. Оспорил е също да са били извършени разходи по поддръжка и ремонт и обновяване на сградата. Докато бил през 2023г. в апартамента, не бил виждал поддръжка на общите части, а поради мръсотията съпругата му била принудена да мие общите части. Управителят отказвал да представи на 3 ответника при поискване документи за получени пари, направени плащания и извършени работи.

Правната квалификация на предявените главни установителни искове като такива по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 50, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (в приложимата редакция от 17.02.2021г.), почива на изложените от ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, от собственик на индивидуален обект в сграда етажна собственост за дължими суми за поддържане на общи части на сградата и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“.

Установява се от приложеното № 605/2023г. по описа на БРС, че от ищеца е подадено заявление с вх. рег.№ 4233/25.09.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парични вземания в размер на 1324 лв. – задължителни вноски, дължими във връзка с решение на общото събрание на етажната собственост, уточнени в протокол от 17.07.2023г. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС. Приложеният към заявлението протокол в т. 9 съдържа конкретизация на вземанията така: за 2021-2022г. – 411 лв. за обслужване и 289 лв. за ремонт; за 2022-2023г. – 335 лв. за обслужване и 289 лв. за ремонт, общо 578 лв. за обслужване и 746 лв. за ремонт, чийто общ сбор възлиза на 1324 лв. Заповед е издадена, съответно на поисканото със заявлението, за сумата от 1324 лв. Съобщение за издадената заповед е връчено на длъжника на 20.10.2023г. Преди това упълномощен от длъжника адвокат М. П. е поискала и съдът й е предоставил на 03.10.2023г. електронен достъп до делото. На 17.10.2023г. длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, в което е изложил доводи, че е оспорил законосъобразността на решенията на общото събрание и не дължи сумите на основание чл. 51, ал. 2, пр. 3 от ЗУЕС.

С определение № 604/06.11.2023г. съдът е дал на заявителя указание да предяви иск за установяване на оспореното в срок от длъжника вземане в едномесечен срок. Съобщението е връчено на заявителя на 15.11.2023г., който е предявил иска си с вх.№ 5546/08.12.2023г. и е представил пред заповедния съд доказателство за това.

Въз основа тази искова молба е образувано гр.д. № 738/2023г. по описа на Районен съд – Балчик. Исковете са предявени като установителни в изпълнение на дадено указание по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в определения на заявителя едномесечен срок. Предявени са в по-нисък от присъдения размер – за общата сума от 1127 лв. по причина на извършено от длъжника/ответника плащане на част от присъденото вземане в размер на 197 лв. на 19.09.2023г.

Няма пречка установителният иск да бъде предявен за само част от сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение (в останалата част последната подлежи на обезсилване от съда, който я е издал). Доколкото по силата на чл.

422, ал. 1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то допуснати нередовности 4 при индивидуализиране на вземането в заявлението са поправени по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК. Направеното от ищеца уточнение с молбата му с вх.№ 6049/16.09.2025г. изяснява предметния обхват на присъденото със заповедта вземане в общ размер от 1324 лв., както това следва от приложения към исковата молба протокол от общо събрание от 02.08.2021г. и от приложения към заявлението (с препращане към него) протокол от общо събрание на 17.07.2023г. – 746 лв. за такси за обслужване (поддръжка) на общите части (411 лв. за 2021-2022г. и 335 лв. за 2022-2023г.) и 578 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ (289 лв. за 2021-2022г. и 289 лв. за 2022-2023г.) – задължения по решения на общото събрание от 02.08.2021г., като установителните искове са предявени за сумите от 746 лв. за разходи за поддръжка за двата периода и 381 лв. за вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за двата периода, след приспадане на платените 197 лв. за първия период, или общо за сумата от 1127 лв. При така направеното уточнение на исковата молба и съдържанието на заявлението и приложения към него протокол от общо събрание, доколкото съдът в заповедното производство не е изпълнил задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че предметът на иска е отчасти идентичен с предмета на издадената заповед за изпълнение въз основа подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и исковете са допустими. По тези съображения постановеното решение по същество на спора е допустим съдебен акт.