Решение № 5314 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5314 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета А.ова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ивета А.ова Въззивно гражданско дело № 20251100514494 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от И. Б. Г. срещу решение № 6223/08.04.2025г.. постановено по гр.д. № 31511/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 23 състав, в частта, с което са уважени предявените срещу него от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове, както следва:

- с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ за сумата в размер на 64,51 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2021г г. за топлоснабден имот – апартамент № 624, находящ се в гр.София, ж.к. ****, ведно със законна лихва от 08.06.2023г. до изплащане на вземането;

-с правна квалификация чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 16,72 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. – 26.04.2023г., -с правна квалификация чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,51 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.06.2023г. до изплащане на вземането и е осъден да заплати направени по делото разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност съдебното решение в обжалваната му част и необоснованост на изводите. Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до грешни фактически и правни изводи относно наличие на наследствено правоприемство между С.П.Д., доколкото майката му е осиновена пълно от Е.Т. и К.Т. и същата не е наследник на биологичните си родители, респективно нейния син- ответника И. Г. не е наследник на същите и в този смисъл не е станал титуляр на съответна част от правото на собственост върху процесния апартамент и няма качеството на потребител на топлинна енергия относно процесния топлоснабден имот.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което предявените срещу въззивника искове се отхвърлят като неоснователни.

1

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Останалите страни по делото - ответници в първоинстанционното производство и въззиваеми страни в настоящото не са изразили становище по спора, не са се присъединили към въззивната жалба на И. Г..

Третото лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ

„ТОПЛОКОНТРОЛ“ООД не изразява становище по въззивната жалба.

СОФИЯ“ЕАД

–

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционнто решение е валидно и допустимо, в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Спорен между страните е въпросът дали за процесния период въззивникът И. Г. има качеството на „потребител“ на топлинна енергия и е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове.

С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдяното вземане съобразно наведените от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретации на същите. Именно твърденията в исковата молба са заявеното основание на спорното материално право /в този смисъл Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. по описа на ВКС, І Г.О., Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 195/2010 г. по описа на ВКС, ІV Г.О./. В контекста на изложеното следва да се посочи, че в конкретния случай ищецът е твърди в исковата молба, че И. Б. Г. е собственик на процесния недвижим имот, до който е доставял топлинна енергия въз основа на наследствено правоприемство от С.П.Д. и именно в това си качество е пасивно материално легитимирана.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е 2 разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Нормата на чл. 150 ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия от 2008г. одобрени с решение на ДЕКЕВР и публикувани във вестник „Дневник“ бр. от 14.01.2008г., както и ОУ от 2014г. одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г.

Относно приложението на чл.147а ал.1 от ЗЗП е задължителна практика на ВКС – ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според която редът за сключване на договора за доставка на топлинна енергия е специален и се подчинява на правилата на ЗЕ, които не нарушават ЗЗП. В случая нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ е специална, поради което не намират приложение правилата за обвързване на потребителите от общите условия по друг вид потребителски договори – чл. 147а от ЗЗП.. Отделно от това, правото на ЕС не предвижда забрана за уредения в ЗЕ начин за сключване на договор между клиентите на топлинна енергия за битови нужди и топлопреносното предприятие. Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите не засяга националното общо договорно право – съображение 14 от Директивата уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което урежда например материята относно сключването или действителността на договора, в частност при липсата на съгласие за сключване на договора. В този смисъл са и мотивите в решението на СЕС от 5.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С725/17.

Предмет производството са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № 174716, представляващ ап. 62, находящ се в гр.

София, жк. ****. Както правилно е установил първоинстанционният съд приложеното на л. 316, том II по делото копие на договор се установява, че процесното жилище е закупено през 1991год. от С.П. Д. и Р. А. Д..

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством горецитираните писмени доказателства установи придобИ.ето на правото на собственост от ответника, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра вкл. и учредяване на вещно право на ползване в полза на друго лице, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална 3 форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост. По делото липсват твърдения и представен доказателства, че до смъртта им - на С.

Д. през 1994г., а на Р. Д. – през 2010г., същите са се разпоредили с правото на собственост върху имота, поради което и по реда на наследственото правоприемство правото на собственост върху имота е преминал в патримониума на наследниците им.

От приложеното на л. 15 по делото на СРС копие на удостоверение за наследници е видно, че С. Д. е имал осем братя и сестри, които го наследяват заедно с преживялата му съпруга, а след нейната смърт – нейните наследници по право на заместване. Видно от цитираното удостоверение като наследник на С. Д. е посочена сестра му - Л.П. Д., починала през 1991г. и чийто син и законен наследник е ответника И. Б. Г. , видно и от удостоверението за раждане на същия.

От копиеизвлечение от Държавен вестник бр, 70 от 27,03.1947г. и Определение № 302 на Софийски Окръжен СъД. V гражданско отделение от 13.03.1947г, представени към становището на ответника И. Г. /което дори и съдът да е приел, че е извън срока по чл.131 от ГПК е следвало да съобрази, доколкото се касае за приложение на императивни правни норми каквито са тези регулиращи наследяването/, Л.П. Д. /майка на въззивника в настояшето производство/ е осиновена от К.Г. и Е.Т..

Осиновяването е по Закона за извънбрачните деца и осиновяването , обн., ДВ, бр.

267/26.11.1940 г., съгласно който - чл. 49 "осиновеният запазва всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което принадлежи по рождение" и който е отменен с разпоредбата на чл. 165 от ПР на Закона за лицата и семейството , приет с ДВ. бр. 182/1949 г. Съгласно чл. 81, ал. 1 и 4 /попр., ДВ, бр. 193/22.08.1949 г. / ЗЛС между осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към родител, но осиновителят не наследява осиновения; осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. Тази уредба на правоотношенията се запазва до 1961 г., когато с изменението на чл. 81 /Изм. - Изв., бр. 50/23.06.1961 г. / между осиновителя и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, възникват права и задължения, каквито съществуват между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват, освен когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя.