Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1478 от 05.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1446/2025
Вид
Определение № 1478
Подписан
05.06.2025
Състав
Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1478 гр. София, 05.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501446 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по повод подадена частна жалба от С. К. Х. и Д. П. К. против определение № 118 от 13.03.2025г., постановено по т.д. № 6 / 2024г. по описа на ОС-Враца, с което производството по делото е било спряно.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Излагат се доводи, че при преценката на основателността на иска по чл.45 от ЗЗД и размера на дължимото обезщетение не е от значение дали деянието на ответника е деликт или покрива състава на престъпление.

Фактическият състав на чл.45 от ЗЗД не включвал като задължителен елемент установяване с влязла в сила присъда на престъпен характер на деянието, а било достатъчно само да се констатира противоправно поведение. Доколкото вината се презумирала,то същата била налице. Поради това страната счита,че освен наказателният, и гражданският съд също можел да разгледа и да се произнесе относно противоправността на конкретното деяние,като в тази връзка можел да обоснове вината на делинквента и в този смисъл също се явявал орган , който притежава правомощия и компетентност да се произнесе по въпроса за вината.

Освен това са излоЖ. съобраЖ.я, че чл.229, ал.1, т.5 от ГПК намира прилоЖ.е в случаите, при които в гражданското производство се разкрият престъпни обстоятелства и изходът на гражданския спор зависи от тяхното установяване по надлежния ред. Спирането било допустимо само ако фактът на престъплението не може да се установи в гражданския процес.

На следващо място се изтъква, че наличието на висящо досъдебно производство в досъдебната фаза е правно ирелевантно за гражданския процес, тъй като гражданският не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове. И поради това решаващият 1 съд винаги може да приеме за установени различни факти, като именно това несъответствие при наличие на влязла в сила присъда в обратен смисъл е преодолимо по реда на чл.303 от ГПК.

Обръща се внимание на обстоятелството, че предявеният иск нито черпи своето основание от разпоредбата на чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство , нито изисква преюдициално установяване на такова обстоятелство. Дори и да имало постановена оправдателна присъда спрямо дееца, то искат по чл.45,респ. чл.49 от ЗЗД можел да бъде основателен.

Насрещната по делото страна не е подала отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При преценка на правилността на обжалваното определение настоящият състав намира следното:

Гр.№ 6/ 2024г. по описа на ОС-Враца е образувано по повод исковата молба, подадена от С. К. Х. и Д. П. К. против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с искане ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищците обезщетение за претърпените от същите неимуществени вреди- болки и страдания ,претърпени в резултат от смъртта на техния внук Б. Ц. С., настъпила в следствие на ПТП, станало на 16.06.2023г. на път между селата Бутан и Крива Бара, на входа на с. Крива Бара, обл. Враца и причинено виновно от водача Б. А. Х., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника с полица № 115257870.

Посочено е , че във връзка с настъпилото ПТП е било образувано ДП № 264/2023 г. по описа на МВР - Козлодуй

Предявеният иск е с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ . Моли се ответното дружество в качеството си на застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, причинил ПТП, да бъде осъдено да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 170 000лв. на всеки един от тях, както и законната лихва върху същата сума, считано от 24.07.2023г. до окончателното й изплащане.

ОС – Враца е изискал служебно сведения относно двиЖ.ето на образуваното досъдебно производство по описа на РУ-Козлодуй и препис от постановлението за привличане на обвиняем по същото. Такъв препис е представен и от същия е видно, че Б. А.

Х. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343,ал.4 вр.ал.3,пр.4 и 5, б."б", пр.1 вр. чл.343,ал.1,б "в" вр. чл.342,ал.1 вр. чл.63,ал.1,т.2 НК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че с оглед установената идентичност на деянието, предмет на досъдебно производство № 264/2023 г. по описа на МВР - Козлодуй и противоправното деяние, от което се твърди, че са произлезли вредите,обуславящи гражданската отговорност на делинквента и с оглед обстоятелството, че на основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за 2 гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, то са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК за спиране на производството по делото до приключване на наказателното производство.

Въззивният съд намира,че обжалваното определение е правилно.

Съгласно нормата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК гражданското дело се спира когато в хода на процеса бъдат установени престъпни обстоятелства, които са от значение за спора и за които не са налице предпоставките на чл.124, ал.5 от ГПК за установяването им в гражданския процес. Настоящият случай е именно такъв. По делото има данни, че на 16.06.2023г. на пътя между селата Бутан и Крива Бара, на входа на с. Крива Бара, обл. Враца е настъпило ПТП с участието на лек автомобил, управляван от водача Б. А. Х.. При това произшествие е причинена смъртта на внука на ищците Б. Ц. С.. Против водача на МПС е образувано досъдебно производство , което е висящо към момента на постановяване на атакуваното определение и пред настоящата инстанция не се твърди да е прекратено. В това досъдебно производство лицето управлявало автомобила е привлечено като обвиняем.

С определение №237 от 29.03.2023г. по ч.т.д. №300/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено в производство по реда на чл.274, ал.3 от ГПК е даден отговор на въпроса „… дали висящо досъдебно производство е достатъчно условие за спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК на производството по прекия иск?“. Прието е, че „пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК . В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК , а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК“.

Съобразявайки така дадения отговор на правния въпрос, както и установеното от фактическа страна, че е налице идентичност между дееца, деянието, за което е образувано досъдебното производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите настоящият състав приема, че са налице предпоставките за спиране на производството по делото. Този извод следва от обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск по чл.432,ал.1 от КЗ от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца съобразно нормата на чл.300 от ГПК.

Предвид на изложеното, неоснователни се явяват доводите на частните жалбоподатели, че наличието на досъдебно производство е правно ирелевантно за гражданския процес. Щом като по досъдебното производство е установен дееца и той съвпада с лицето, чиято отговорност е застрахована при ответника, то установяването дали това лице е извършило твърдяното престъпно действие е от съществено значение за изхода 3 на спора, тъй като ако деянието осъществява фактическия състав на престъпление, то не може да бъде установявано инцидентно в гражданския процес, като се поддържа в частната жалба.

От друго страна, ако бъде преценено, че престъпление не е налице, то тогава гражданското дело ще се възобнови и ще бъде осъществено доказване с допустимите доказателства в гражданския процес.

С оглед на изложеното обжалваното определение законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. се явява правилно и

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 118 от 13.03.2025г., постановено по т.д. № 6 / 2024г. по описа на ОС-Враца, с което производството по делото е спряно до приключване на наказателното производство по досъдебно производство № 264/2023 г. по описа на МВР Козлодуй с влязла в сила присъда или влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4