Решение № 2594 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2594 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100504638 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу решение № 3408/28.02.2025г. постановено по гр.д. № 66390/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 168 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу „СИЛВЪРХОЛД“АД искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на стойността на потребена топлинна енергия и с която сума дружеството се е обогатило за сметка на ищеца и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главницата.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстнационният съд при обсъждане и кредитиране на доказателствата, като е прието, че липсват доказателства за обогатяването на ответника. Счита, че несъмнено е установено както обстоятелството, че ответното дружество е собственик на топлоснабдения имот, същия не е сключил писмен договор с ищеца за ползване на ТЕ за стопански нужди в процесния имот, налице е реално потребление на топлинна енергия в имота в процесния период и за които са издадени съответните фактури. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се уважат в предявения им размер.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „СИЛВЪРХОЛД“АД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е счел, че доказване на собствеността на процесния недвижим топлоснабден имот не е достатъчно за уважаване на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, а е необходимо установяване реално ползване от ответника и в който случай би се обогатил от потребената топлинна енергия. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и правилно.

По наведените доводи за неправилност на обжалваното решение настоящият състав намира следното:

Първоинстанционнит съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенция предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу „СИЛВЪРХОЛД“АД с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗд и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, собственост на ответника, дялово разпределение на топлинна енергия и с които суми същия се е обогатил, както и за заплащане на мораторна лихва върху главниците.

Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва следните материални предпоставки: 1.обогатяване , което може да се прояви по 2 начина:позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му - негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това , че не то а друго лице прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице 3. връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинна 4. липса на основание за обогатяването и 5.субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

При наличието на тези пет фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.

Разпоредбата на чл. 149 т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. В този смисъл предвид липса на оспорване във въззивната жалба, настоящият състав следва да приеме за установено в отношенията между страните обстоятелството, че за периода - 01.09.2020г. – 20.10.2020г. ответника се легитимира като собственик на процесния топлоснабден недвижим имот – ап.1, находящ с ев гр. София, ж.к. ****. ,като за периода 20.10.2020г. – 30.10.2020г.от нотариален акт № 18/20.10.2020г. се установява, че собственик е трето за спора лице – фичиското лицеЪо.К.П..

Следователно в случая ответникът за периода - 01.09.2020г. – 20.10.2020г. има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ , поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" 2 и "битов клиент", който съгласно пар. 1 т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката. В случая ответникът е физическо лице относно обект, който се използва за търговски цели.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот.

В настоящото производство не се твърди, нито се установява, и съдът приема за безспорно установено, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. Едностранно издадените фактури от ищеца за стойността на потребена топлинна енергия в топлоснабдения недвижим имот не изпълнява изискването за форма и в случая не може да се счита, че е налице валидно сключен писмен договор /фактурите не са подписани от ответника, в същите липсва същественото съдържание на договора за доставка на топлинна енергия на небитови клиенти/.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът ако е потребявал топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатявял- получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК /. В настоящия случай ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който той е собственик.

Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия по арг. от чл. 156 от ЗЕ . /в случая неприложима е 3 процедурата при служебно начисляване на суми поради неосигурен достъп до имота, доколкото този ред за служебно определяне на доставеното количество топлинна енергия е приложим при неизпълнение на задължението на клиента на топлинна енергия да осигури достъп до топлоснабдения имот, като част от съдържанието на облигационното правоотношение между топлоснадбителното дружество и потребителя, каквото в настоящият случай липсва/.

Основното правоизключващо възражение от страна на ответника е, че същия за процесния период не е ползвал имота и в този смисъл не се е обогатил. Хипотетичната възможност да има сключен договор за наем с друго лице или собственикът да е допуснал други лица да ползват имота, не следва да счита, че е възражение, което води до извод за липса на реално обогатяване от страна на ответника. В случая, доколкото именно собственикът е лицето, което има право да упражнява правомощието на ползване, то при твърдение, че същия не е упражнил това право, а друго лице е ползвало имота и се е обогатило неоснователно, следва да се установи по реда на чл.154 ал.1 от ГПК от ответника.

В настоящият случай от съдържанието на приетия като доказателство по делото нотариален акт от 17.08.2020г. и въз основа на който ответникът се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот /при липса са спор, че е правоприемник на „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ ХОУМ ТУ Ю“АД и което се установява и от справка в ТР/, се установява, че страните по сделката изрично са уговорили, че владението на имота ще бъде предадено от продавачите /физически лица/ на ответника /купувач/ след пълното изплащане на продажната цена – р.V, а в т.III и т. I е уговорено начина на плащане на продажната цена -една част – да бъде платена по сметка на някои от продавачите, друга – по сметка на ЧСИ по образувани срещу продавачите изпълнителни дела. Т.е. изрично е предвидено, че част от задълженията на страните по сделката – плащането на продажната цена и съответно предаване на владението, ще бъде осъществено след сключване на договора за продажба, като в т.VI от нотариалния акт изрично е предвидено, че до предаване на владението на имота всички разходи свързани с него и във връзка с текущото му потребление - ток, вода, топлинна енергия, разходи за общите части в ЕС, ще са за сметка на продавачите.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0241826-46df-4137-8a5f-6167123922d4