Определение № 23762 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23762 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110108814 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото, доколкото същите са допустими, относими и необходими за разрешаване на спора от фактическа и правна страна.

Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи фактурата за процесния период, доколкото същата е представена с отговора на исковата молба.

Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи посочените в отговора на исковата молба – „касов бон, разписка или извадка от счетоводните записи“, доколкото по реда на посочената разпоредба съдът може да задължи насрещната страна да представи конкретно посочени документи, които се намира в нейно държане, но не е неиндивидуализирани документи, за които няма данни да съществуват и/или да се намират в държане на страната, както и да задължава страната да изготвя нарочни справки/извадки.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 30.09.2026 г. от 15.10 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да уточни твърденията си, като посочи изрично оспорва ли твърдението на ищеца, че сумата по процесната фактура му е заплатена или признава, че сумата е заплатена, но твърди, че не е заплатена от ответника, а от трето за спора лице.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът 1 на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще приеме, че ответникът не оспорва сумата да му е заплатена, но оспорва да е платена от ищеца, като твърди, че е платена от трето за спора лице.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца и на ответника по чл.

190 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Производството е образувано по предявен от „М.“ ЕООД срещу „А. Б.” ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 0,27 евро с ДДС (0,53 лв. с ДДС), представляваща платена без основание сума за мобилна услуга с № **********, начислена за периода 28.04.2023 г. – 27.05.2023 г., по договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., обективирана във фактура № 468482929. Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника. Сочи, че съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. е договорил индивидуални цени с мобилния оператор за общо 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети).

Твърди, че с фактура № 468482929 ответникът начислил МАТ за периода 28.04.2023 г. – 27.05.2023 г. за мобилна услуга № ********** в размер на 13,20 лв. без ДДС. Твърди, че съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за мобилна услуга № ********** е договорен план А. М клас *** с МАТ 13,20 лв. без ДДС, а ищецът заплатил повече – 13,91 лв. без ДДС. Твърди, че ищцовото дружество заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, като счита, че е заплатило без основание сумата в размер на 0,53 лв. с ДДС, равняваща се на 0,27 евро с ДДС, представляваща разликата между договорените и заплатените размери на МАТ за мобилна услуга № ********** за периода 28.04.2023 г. – 27.05.2023 г., и същата като платена без основание за това, подлежала на връщане от ответника. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „А. Б.” ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на договорни отношения между ищеца и ответника относно електронносъобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, както и че е издал процесната фактура № 468482929 за процесната мобилна услуга с № **********. Поддържа, че тарифният план за мобилна услуга № **********, който е действал към процесния период, е договорен с Приложение № 2 от 05.10.2021 г. и е „А. М клас ***“, а не посоченият от ищеца „А. М клас *** М“.

2

Излага, че месечната абонаментна такса е индексирана със средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 г. (с 3,3%) и за 2023 г. (с 15,3%).

Поддържа, че представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г. не е релевантно към предоставянето на описаната по-горе услуга. Посочва, че видно от заложените в него тарифни планове, в него не фигурира тарифен план „А. М клас ***“. Поддържа, че на 05.10.2021 г. през онлайн платформите на дружеството е заявена и допълнителна екстра – пакет с мобилен интернет.

Счита, че в процесната фактура № 468482929 за мобилна услуга № ********** всички суми са начислени правилно. Не оспорва, че посочената във фактурата сума е платена, но оспорва да е платена от ответника. Излага, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги – предмет на договора. Услугите били ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „М.“ ЕООД. Посочва, че ищецът не обявява финансови отчети, а последно през 2020 г. е декларирал, че считано от 2019 г. не е осъществявал дейност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото, в случая – че размерът на начислените такси отговаря на дължимия такъв, както и че от ищеца е избран тарифен план „А. М клас ***“ с твърдяната МАТ, индексирането на месечната абонаментна такса със средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 г. (с 3,3%) и за 2023 г. (с 15,3%) и основанието за това, че на 05.10.2021 г. през онлайн платформите на дружеството е заявена и допълнителна екстра – пакет с мобилен интернет, както и възражението си, че сумата е платена от трето за спора лице.

Обявява на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на договорни отношения между ищеца и ответника относно електронносъобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, че ищецът е издал процесната фактура № 468482929 за процесната мобилна услуга с № ********** за посочената в нея сума, че сумата по процесната фактура е платена на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3